Решение № 183 от 13.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 200/2009 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/, подадена от пълномощника мл. юрисконсулт М. П., срещу определение № 56 от 13.02.2009г. по ч.гр.д. № 68/2008г. на Ловешкия окръжен съд, с което е потвърдено определението от 03.12.2008г. по гр.д. № 820/2008г. на Ловешкия районен съд в частта, с която е оставено без уважение възражението на ДНСК-София за неподведомственост на делото на Ловешкия районен съд. Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение Върховният касационен съд намира за установено следното: За да постанови обжалваното определение Ловешкият окръжен съд е приел, че предявеният от Ц. Т. Б. срещу ДНСК-София иск не може да се квалифицира по чл. 1 ЗОДОВ, в каквато насока са доводите на жалбоподателя ДНСК. Претенцията на Ц. Т. е за осъждане на Д. да му заплати сумата 2 000 лв. /частично предявена от сумата 25 000 лв./, представляваща обезщетение за имуществени вреди, нанесени му при принудителното премахване на постройка, находяща се в имота му в гр. Т.. Изложените в исковата молба обстоятелства за нанесени на ищеца вреди от начина, по който е съборена постройката, и формулираното искане сочат на правна квалификация на иска по чл. 49 ЗЗД. Частният жалбоподател моли да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Излага съображения, че в противоречие с приложената съдебна практика въззивният съд е приел, че наведените доводи относно правната квалификация на иска като такъв по чл. 1 ЗОДОВ касаят съществото на спора, а не допустимостта на иска, респективно подсъдността. Върховният касационен съд намира, че не е налице предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по посочения по-горе съществен процесуалноправен въпрос въпрос, тъй като същият е решен в съответствие с приложената съдебна практика. Макар и да е приел, че правната квалификация е въпрос по съществото на спора, въззивният съд не е оставил частната жалба на Д. без разглеждане, а я е разгледал по същество и е обсъдил доводите на жалбоподателя относно правната квалификация на предявения срещу него иск, които обуславят и подведомствеността на делото. В съответствие с приложеното определение № 5/1970г. по гр.д. № 164/70г. ВС, ІІІ г.о. съдът е приел, че правната квалификация /обуславяща и подведомствеността на делото/ се извежда от изложените в исковата молба фактически обстоятелства. Предвид изложеното следва да се приеме, че не е налице твърдяното противоречиво решаване от съдилищата на поставеният от жалбоподателя процесуалноправен въпрос. Останалите приложени към жалбата съдебни актове касаят правната квалификация на предявените по тези дела искове и са неотносими към формулирания от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение