Определение № 60699 от 16.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 2498/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Застрахователна компания „Уника“ АД, гр. София, срещу решение № 71/19.08.2020г., постановено по в.гр.д.№ 198/2020г. от Бургаски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 45/08.11.2019г. по т.д.№ 49/2019г. на Сливенски окръжен съд и частта, с която е отменено същото решение и искът на П. Й. П., гр. Сливен, по чл.226 КЗ /отм./ е уважен общо за сумата от 50000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия брат Г. Й. П., починал вследствие на ПТП на 11.10.2013г., заедно със законната лихва от 09.10.2015г. до окончателното изплащане на сумата. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Ответникът оспорва жалбата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че при пътно-транспортно произшествие на 11.10.2013г. е починал братът на ищеца – настоящ ответник по касационната жалба, като вина за настъпване на деликта има застрахован при касатора водач на лек автомобил - Х. Х., който е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343а, ал.1, б.“в“ вр. чл.342, ал.1 НК с влязла в сила присъда. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди решаващият състав се е позовал на разрешенията, дадени в ТР № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Изложил е съображения, че предвид съществувалите тежки житейски обстоятелства отношенията между двамата братя могат да се определят като изключителни, надхвърлящи обичайните, и характеризиращи се с по-силна, по-дълбока и по-здрава връзка, както и че вредите се отличавали с изключителна интензивност на претърпените душени болки и страдания. Братята отраснали заедно, а когато увреденият бил диагностициран с онкологично заболяване и бил без доходи, пострадалият поел изцяло разходите за лечението и грижите за брат си. Апелативният съд е отхвърли възражението за застрахователя за прилагане на разпоредбата на чл.493а, ал.4 КЗ по съображения, че същата не се прилага за договори за застраховка, сключени преди 01.01.2016г., какъвто е процесният. Посочено е, че на тази разпоредба е придадено обратно действие с П..96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ, но само за застрахователни събития, за които действат нормите на Кодекса за застраховането от 2016г. Независимо от това нормата е счетена за противоречаща на правото на Европейския съюз, доколкото предвижда по-малка сума за застрахователно обезщетение от предвидените в чл.1, пар.2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г. относно застраховка „Гражданска отговорност“. На основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК касаторът поставя въпросите: „Намира ли приложение П..96, ал.3 ПЗР на ЗИДКЗ /ДВ бр.101/2018г./, вр. с ал.2, вр. с ал.1 и чл.493а, ал.4 КЗ, с който се определя обезщетение в размер на 5000 лв. за застрахователни договори и събития, настъпили при действието на отменения Кодекс за застраховането, но предявени след 21.06.2018г.?“ и „Урежда ли процесуалната норма на П..96, ал.3 ПЗР на ЗИДКЗ /ДВ бр.101/2018г./, вр. с ал.2, вр. с ал.1 и чл.493а, ал.4 КЗ с обратна сила заварените до влизане в сила на чл.493а, ал.4, за периода от 21.06.2018г. до 07.12.2018г., както и за периода от 07.12.2018г. до влизане в сила на наредбата по чл.493а, ал.2 КЗ?“. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК поставеният от касатора правен въпрос ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, ако е посочена непълна, неясна или противоречива по съдържание правна норма, приложението на която е обусловило решаващите мотиви на въззивния съд. Предпоставки за допускане на касационно обжалване са и обстоятелствата, като създадена противоречива съдебна практика по тълкуването на тази норма или наличието на непротиворечива съдебна практика, но подлежаща на преодоляване като неправилна или на осъвременяване с оглед промяна в законодателството или обществените условия. В случая изводите на съда са за неприложимост на § 96, ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ /ДВ, бр.101/2018г./, императивно установяващ лимит за обезщетяване на лица за понесените неимуществени вреди от смъртта на техен роднина. Въззивният съд е изложил доводи, че нормата на § 96 от ПЗР на ЗИДКЗ /ДВ, бр.101/2018/ не е в съответствие с общностното право и не следва да бъде съобразявана, а приложение следва по изключение да намерят разпоредбите на Директива 84/5/ЕИО, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО, които са повелителни, достатъчно ясни и точни и се отнасят до права на частни лица, пострадали при ПТП. Тези доводи на съда за пряко приложение на разпоредбите на посочените директиви, са изложени като допълнителен аргумент. Решаващият извод е, че нормата на § 96 от ПЗР на ЗИДКЗ е неприложима по настоящия спор, тъй като тя се отнася само за застрахователни събития, попадащи в приложното поле на новия КЗ, в сила от 01.01.2016г. Поставените въпроси касаят темпоралното действие на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ /ДВ, бр.101/18г./ Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. На тези въпроси е даден отговор в решение №57 от 25.07.2019г. по т. д. № 1218/2018 г. на ВКС, ТК, II ТО. В същото е прието, че нормите на § 95 и § 96 и чл. 493а от ПЗР на ЗИДКЗ нямат обратно действие, като обжалванато въззивно решение е в съответствие с даденото разрешение. Наличието на практика на ВКС по поставените въпроси изключва основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. На основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК е заявен въпросът: „Попада ли оказването на помощ чрез финансова, морална и друга подкрепа по повод на еднократно конкретно събитие, в определението за „особено близка, трайна и дълбока житейска и емоционална връзка“?“. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. по тълк. д. №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС №4/25.05.1961г. и ППВС №5/24.11.1969г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на посоченото Тълкувателно решение е прието, че когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4/25.05.1961г. и ППВС №5/24.11.1969г., че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. Фактите и обстоятелствата, от които може да се направи извод, че една връзка е трайна емоционална и особено близка житейска връзка по смисъла на посоченото Тълкувателно решение, са различни за всеки конкретен случай и не могат да бъдат обобщени в решение, постановено по реда на чл.290 от ГПК, а следва да се преценяват конкретно по всяко различно дело въз основа на събраните по него доказателства. В настоящия случай въззивният съд в съответствие с константната практика е обсъдил всички събрани доказателства, преценил е установените факти и обстоятелства и въз основа на тях е направил извод, че по делото е доказано съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка между двамата братя, единият от които е загинал при процесното ПТП. Установил е, че вследствие смъртта на пострадалия, ищецът е претърпял морални болки и страдания, с интензитет надхвърлящ обичайния. При тези фактически констатации, изводът на въззивния съд за наличие на материалноправна легитимация на ищеца да получи обезщетение за неимуществени вреди, не е в отклонение от задължителната практика на ВКС. По изложените съображения касационното обжалване не се допуска. По разноските. На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати на ответника разноски в размер на 2600 лв. за адвокатско възнаграждение по договор от 09.12.2020г. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд