Определение № 71 от 12.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 44/2013 г.

Обжалваното определение е постановено по реда на чл.274,ал.3 ГПК. С него по реда на чл.280,ал.1 ГПК е извършена селекция на частната касационна жалба на В. срещу определението на въззивния съд. Това определение на ВКС е окончателно и не подлежи на обжалване пред друг тричленен състав по реда на чл.274,ал.2 ГПК. Разпоредбата на чл.274, ал.1 ГПК очертава кръга на подлежащите на обжалване определения – тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и тези, за които законодателят е предвидил изрично такава възможност. Определението по чл.274,ал.3 ГПК не е от категорията на тези определения. Законодателят не е предвидил изрична възможност за обжалването му, а то не е и „преграждащо развитието на делото”. К. контрол на определенията по чл.274,ал.3 ГПК макар да е инстанционен, е предпоставен от наличието на допълнителни предпоставки за допускането му. Те се изследват в специалното производство по т.нар. предварителна селекция на частните касационни жалби, в което се проверява наличието условията на чл.280 ГПК. С постановяване на определението по чл.274,ал.3 ГПК, с което не допуска касационно обжалване, ВКС констатира липса на установените от законодателя условия за това. Оттук и определението не прегражда развитието на делото, а е акт, с който се извършва преценка относно допустимостта на обжалването пред третата инстанция, която е предвидена и уредена като факултативна, съгласно РКС № 4/16.06.2009г. От изложеното следва, че частната жалба следва да се остави без разглеждане. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.