Определение № 1897 от 15.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 138/2025 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на Прокуратура на Република България и насрещна касационна жалба на Л. И. Е., чрез адвокат З. С. от АК - София, срещу решение № 1007/10.10.2024 г. по в. гр.д.№ 1477/2024 г. на Апелативен съд София, с което се потвърждава решение № 1703 от 21.03.2024 г. по гр.д.№ 1428/2023 г. на Софийски градски съд и частично са уважени исковете на Л. И. Е. против Прокуратурата на Република България, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, за сумата 20 000 лева - обезщетение за причинени неимуществени вреди и 25 000 лева - имуществени вреди, ведно със законните лихви от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 03.06.2021 г., до изплащане на сумите, като претенцията за неимуществени вреди е отхвърлена до пълния предявен размер от 50 000 лева. В касационната жалба на прокуратурата се твърди, че постановеното решение в осъдителната част е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а в изложение към жалбата се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса, дали при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да вземе предвид всички конкретно съществуващи обстоятелства от значение точното прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, както и да изложи мотиви за значението им при определяне размера на дължимото обезщетение, вкл. при намаляване поради прекомерност на адвокатското възнаграждение в наказателния процес. Според касатора, тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Насрещна касационна жалба против въззивното решение е подадена от Л. И. Е., чрез адвокат З. С., в частта, в която е отхвърлен иска за неимуществени вреди, с доводи за нарушение на материалния закон, а в изложение към нея тази жалба се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване поради в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по въпроса: „Какъв е справедливият размер за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди?“ и претендира разноски в касационното производство. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че на 03.07.2017 г. ищецът е привлечен като обвиняем по сл.д.№ 115/2014 г. на СГП-СО-СЗА, пр.пр.№ 8529/2013 г., за извършено от него престъпление по чл.217, ал.4, вр. ал.2, вр.чл.20, ал.4, вр.ал.1 НК и е взета мярка за неотклонение „подписка“. Съдът е установил, че делото е изпратено по подсъдност в Спец.прокуратура, образувано е сл.д.№ 42/2017 г., пр.пр.№ 908/2017 г. и е повдигнато обвинение на 30.04.2018 г., но производството е прекратявано от съда за отстраняване на съществени процесуални нарушения. С присъда по НОХД 3076/2018 г. на СпНС, потвърдена по реда на инстанционния контрол от АСпНС (влязла в сила на 03.06.2021г.), Л. И. Е. е признат за невиновен по повдигнатото обвинение и е отхвърлен гражданският иск в наказателното производство. При преценката на конкретните обстоятелства за проведеното наказателно производство в разумен срок, постановената мярка за неотклонение и разгласяването на случая в медиите, въззивният съд е достигнал до извод, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Повдигането на незаконно обвинение, според мотивите на решението, се е отразило негативно върху ищеца, който ограничил социалните си контакти и тези в професионалната сфера, вследствие на широкото разгласяване на случая и злепоставянето на името му в обществото, което довело до болки и страдания над обичайните, поради което въззивният съд приема, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди е 20 000 лева, а имуществените вреди са доказани в размер на заплатените адвокатски възнаграждения. При проверката на основанията за допустимост, настоящият състав на Върховния касационен съд, намира че прокуратурата не е поставила въпрос, във връзка с претенцията за имуществените вреди, поради което в тази част не следва да се допуска касационно обжалване, съгласно указанията по т.1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. Настоящият състав на Върховния касационен съд, намира че постановеното решение на Софийския апелативен съд следва да бъде допуснато до касационно обжалване, на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, по формулираният в изложенията на касаторите въпрос за критериите, по които следва да се определи справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение