Определение № 208 от 03.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 2898/2019 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. М. А., М. М. А., А. М. Б., З. М. М., И. М. И., Б. М. А., Д. Х. М., Г. Х. М., Д. Х. М., Д. Х. М. и Г. Х. М. - всички, конституирани в производството като наследници на починалата ищца - М. Х. М., срещу решение №1079/08.05.2019г., постановено по в.гр.д.№4344/2018г. на Софийски апелативен съд в частта му, имаща характер на определение, с която е потвърдено определение от 19.06.2018г. по гр.д.№3269/2016г. на СГС. В частната касационна жалба се поддържа, че въззивното определение е неправилно. Твърди се, че въпреки, че първоинстанционният съд е уважил възражението на ищцата (наследодателка на касаторите) по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ответника ЗД ”Бул Инс” АД пред първата инстанция адвокатско възнаграждение, съдът е намалил адвокатски хонорар до размер на сумата от 8 000лв., който надвишава минималното възнаграждение, предвидено в Наредба №1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения. Претендира се отмяна на решението на САС в обжалваната му част, с която е потвърдено определението на СГС, постановено по реда на чл.248, ал.1 ГПК, и се иска намаляване на присъденото в полза на ответното дружество адвокатско възнаграждение. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е формулиран следния въпрос с твърдение, че обуславя допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а именно: „ При намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК, съдът обвързан ли е от фактическата и от правната сложност на делото?”. Сочи се, че въпросът е решен в противоречие с указанията, дадени в ТР №6/06.11.2013г. по тълк.дело №6/2012г. на ВКС, ОСГТК. В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е представен писмен отговор на частната касационна жалба от ЗД ”Бул Инс” АД. Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на доводите на страните, намира следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С решение №797/05.02.2018г. по гр.д.№3269/2016г. на СГС съдът е уважил възражението на ищцата по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ответното дружество адвокатско възнаграждение в размер на 15 600лв. като с оглед правната и фактическа сложност на делото е намалил адвокатския хонорар на 8 000лв. С оглед на така определения адвокатски хонорар и съобразно отхвърлената част от иска ( от 152 000лв. при предявен размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди от 200 000лв.) съдът е осъдил ищцата М. М. на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на ЗД ”Бул Инс” АД разноски в размер на 6 338лв. С определение №13973/19.06.2018г. по гр.д.№3269/2016г. на СГС, е отхвърлена молбата на М. М. по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на решението от 05.02.2018г. по съображение, че „определеното възнаграждение на адвоката на ответника не е прекомерно”. С решението на САС от 08.05.2019г. по по в.гр.д.№4344/2018г. в обжалваната му част, е потвърдено определението на СГС от 19.06.2018г. Съдът е приел, че присъдените разноски от първата инстанция разноски в полза на ЗД ”Бул Инс” АД са правилно определени на основание чл.78, ал.3 ГПК с оглед отхвърлената част от иска и намаляването на адвокатското възнаграждение поради прекомерност до размер на 8 000лв. Настоящият касационен състав намира, че не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивния акт. Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалвания съдебен акт въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 - т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в т.1 от Тълк. решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания акт и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд. Формулираният от касаторите въпрос: „При намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК, съдът обвързан ли е от фактическата и от правната сложност на делото?”, не покрива общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касация, тъй като не е обусловил решаващата воля на въззивния състав. В частната жалба на М. М. до въззивния съд срещу определението на СГС от 19.06.2018г., постановено по реда на чл.248, ал.1 ГПК, е поискано допълнително намаляване на присъденото в полза ответното дружество адвокатско възнаграждение поради прекомерност, без да се твърди и без да се излагат аргументи, че намаленото до размер на 8 000лв. възнаграждение не е съобразено с липсата или малката степен на фактическа и правна сложност на делото. Такива твърдения не е имало и в молбата на ищцата по чл.248, ал.1 ГПК. В тази връзка въззивният съд е потвърдил определението, постановено от СГС по реда на чл.248 ГПК, единствено с довода, че съдът правилно е изчислил дължимите разноски, съобразявайки се с отхвърлената част от иска и с направеното от първата инстанция намаление на адвокатския хонорар по чл.78, ал.5 ГПК. Ето защо и доколкото въззивният състав не е обсъждал фактическата и правна сложност на делото (при липсата на оплаквания във въззивната частна жалба, касаещи сложността на делото), поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос не се явява значим за конкретния правен спор. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,