Определение № 651 от 19.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 1245/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на ищеца [фирма], [населено място] срещу Решение № 1337 от 05.11.2012г. по в.т.д.№ 779/2012г. на Апелативен съд П., с което е отменено Решение № 283 от 20.04.2012г. по т.д.№ 776/2010г. на Пловдивския ОС и е отхвърлен искът на [фирма] срещу [фирма],гр.П., представлявано от собственика И. С. С., за признаване за установено на основание чл.124,ал.1 във вр. с чл.415 и чл.422 ГПК, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата 28 100лв. главница, представляваща неизплатен остатък от покупна цена в общ размер от 33 100лв. за покупко-продажба на недвижими имоти по нот.акт № 75, т.ІІ, рег.№ 3429, нот.дело №275 от 13.05.2008г на нотариус при съдебен район К., и сумата 7 530.91лв. лихва за забава върху главницата за периода 14.05.2008г. до 06.06.2010г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл.417,т.3, предл.първо ГПК по ч.гр.д.№ 8396/2010г. на РС Пловдив. В касационната жалба се сочат основанията по чл.281 т.3 ГПК и се иска отмяна на обжалваното и постановяването на друго решение за потвърждаване на първоинстанционното. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се посочват правните въпроси, по които според касатора следва касационното обжалване да бъде допуснато: Когато пълномощникът на продавача е и купувач по договора за покупко-продажба и длъжник за цената е самият пълномощник, какво вземане има продавачът- за цената, или отчетно вземане към пълномощника. Поддържа се, че апелативният съд е дал отговор на този въпрос в противоречие с приетото в Решение № 15 от 04.05.2011г. по гр.д.№ 1575/2009г. на Четвърто г.о. и касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Посочен е и втори материалноправен въпрос: забраната за договаряне сам със себе си /за сключване на сделка-договаряне в тесен смисъл/ по чл.38,ал.1 ЗЗД и произтичащата нищожност, отнасят ли се и за правните действия /плащане, приемане на плащане и др./ които представителят извършва лично със себе си по сделка, сключена от представлявания и конкретно- приложима ли е забраната на чл.38,ал.1 ЗЗД и произтичащата от нея нищожност спрямо плащането на дължимата цена по договор за покупко-продажба, което плащане е извършено от купувача на самия него като пълномощник на продавача и процесуалноправен въпрос: когато по делото кредиторът е оспорил истинността на съдържанието на частен удостоверителен документ /разписка/, представен от длъжника, в който той заявява, че е заплатил задължението лично на себе си като пълномощник на кредитора и в счетоводството на длъжника твърдяното от него плащане не е осчетоводено и не е отразено /в счетоводните книги на длъжника-търговец задължението му към кредитора е записано като непогасен дълг/, следва ли да се приеме, че оспореният документ е неистински-симулативен и че отразеното в документа плащане е привидно. Допускането на касационно обжалване по последните два въпроса се иска в хипотезата на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. Претендира се заплащането на разноски за въззивната и касационната инстанция. От насрещната страна И. С. С. в качеството му на [фирма], [населено място] е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на основанията за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба. Претендира се заплащането на разноски по представения договор за правна защита и съдействие от 28.12.2012г. За да се произнесе съставът на ВКС съобрази следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл.283 ГПК. Съдилищата са сезирани с установителен иск по чл.124,ал.1 във вр. с чл.415,ал.1 и чл.422 ГПК във вр.327,ал.1, предл.последно ТЗ за сумата 28 100лв. главница и 7 530.91лв. мораторна лихва, за които е била издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417,т.3 ГПК- нотариален акт за покупко-продажба на имот № 75 от 13.05.2008г. по нот.дело № 275/2008г., съгласно който купувачът [фирма] ще заплати на продавача [фирма], [населено място] остатъка от цената –сумата 28 100лв. чрез кредит, предоставен от ТБ [фирма], след прехвърляне на собствеността и вписване на законна ипотека върху имотите. Първоинстанционният съд е приел, че ответникът не е доказал твърдението си за плащане на остатъка от цената във връзка с поетото задължение с нотариалния акт: разписката от 28.05.2008г., носеща подпис на управителя на продавача е неистински документ; това плащане не се установява и от представената разписка от 27.05.2008г., съгласно която И. С. С. в качеството си на пълномощник на [фирма] е получил сумата 28 100лв. в брой от И. С. С. - представляващ ЕТ [фирма], като плащане на парична сума по нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от дружеството, чието съдържание е оспорено от ищеца. Изложил е мотиви, че дори документът от 27.05.2008г. да бъде възприет като удостоверяващ получаването на сумата от 28 100лв. от ответника в качеството му на пълномощник на дружеството-ищец, съгласно представеното пълномощно от 10.07.2006г., той не доказва факта на предаването на същата сума от ответника на дружеството, като липсват и счетоводни данни за погасяване на задължението съгласно заключението на приетата счетоводна експертиза. Във въззивната жалба ответникът е въвел оплаквания единствено във връзка със становището на окръжния съд, че свидетелски показания за установяване на предаването на сумата по разписката от 28.06.2008г. са недопустими и твърдения за неотносимост на счетоводните записвания при двете страни относно процесните фактури. Въззивният съд е приел, че на основание разписката от 27.05.2008г., съставена въз основа на пълномощното от 10.07.2006г., последицата на приетото и получено от пълномощника на продавача [фирма] плащане е настъпила не в полза на пълномощника, а в полза на упълномощителя, тъй като последиците от правните действия, които представителят извършва, възникват направо за представлявания –чл.36,ал.2 ЗЗД. Получаването на плащане от името на продавача не е договаряне /чл.38,ал.1 ЗЗД/, а е правно действие. Правната последица на плащането на паричен дълг е погасяване на вземането на кредитора- продавачът е получил плащане на остатъка от цената на продадените имоти по процесния нотариален акт и установителният иск за продължаващо съществуване на това вземане срещу купувача е неоснователен. При така формираните обуславящи изводи на въззивния съд, съставът на ВКС счита, че касационното обжалване следва да бъде допуснато само по поставения от касатора процесуалноправен въпрос, свързан с приложението на разпоредбата на чл.269, изр.второ ГПК – апелативният съд се е произнесъл за доказателственото значение за спора на разписката от 27.06.2008г., какъвто довод не е въведен като оплакване във въззивната жалба. Касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание т.1 на чл.280,ал.1 ГПК, тъй като по въпроса за правомощията на въззивния съд е налице формирана задължителна за разглеждалия спора апелативен съд съдебна практика по чл.290 ГПК - Решение № 176 от 8.06.2011 г. по гр.д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; Решение № 95 от 16.03.2011 г. по гр.д. № 331/2010 г. на ІV г.о.; Решение № 764 от 19.01.2011 г. по гр.д. № 1645/2009 г. на ІV г.о.; Решение № 702 от 05.01.2011 г. по гр.д. № 1036/2009 г. на ІV г.о.; Решение № 643 от 12.10.2010 г. по гр.д. № 1246/2009 г. на ІV г.о.; Решение № 325 от 22.07.2011 г. по гр.д. № 954/2010 г. на ІV г.о. и др. Същевременно поради констатирано противоречие в практиката на съдилищата, нормата на чл.269,изр.второ ГПК е предмет на тълкувателно дело № 1/2013г по описа на ВКС, Г. и Търговска колегия за приемане на тълкувателно решение, в което под т.2 е включен въпросът какви са правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото, предвид разпоредбата на чл.269,изр.второ ГПК, което обуславя и спиране на настоящото производство на основание чл.292 ГПК. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.