Определение № 4520 от 10.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1195/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Ю. К., подадена чрез пълномощника адв.С. Г., срещу решение № 58 от 11.01.2024г., постановено по в.гр.дело № 2634/2023г. на Пловдивския окръжен съд, V състав. С обжалваното решение е потвърдено решение № 289/21.06.2023г. по гр.д.№ 2495/2022г. на РС-Асеновград за отхвърляне иска на К., предявен против ТП НОИ-Пловдив за прогласяване нищожността на влязлото в сила решение №108/30.01.2022г. по в.гр.д.№ 2874/2021г. на ОС-Пловдив, поради липса на надлежно властническо изявление, поради абсолютна неразбираемост-несъответствие с чл. 236, ал.1, т.5 ГПК и чл.1, ал.1, т.2 ЗУТОССР. Според касатора атакуваното решение е нищожно, тъй като съдът е нарушил разпоредбата на чл.236, ал.1, т.5 ГПК, като не се е произнесъл по съществото на спора между страните относно осигурителния стаж на ищеца по чл.9 КСО. В изложението на основанията по чл.280 ГПК се поставя въпрос, за който се твърди, че са налице основанията по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК: Вероятна ли е нищожността на въззивно решение, когато въззивният съд не се е произнесъл по съществото на спора относно осигурителния стаж по чл.9 КСО на физическо лице. Ответникът по касационната жалба ТП на НОИ-Пловдив, чрез гл. юрк.К. В.-М., излага съображения за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението. Оспорва жалбата като неоснователна. Касационната жалба е подадена срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение по предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване, намира следното: Разгледан е иск с правно основание чл. 270, ал.2 ГПК-за прогласяване нищожността поради липса на надлежно властническо изявление и поради абсолютна неразбираемост-несъответствие с чл. 236, ал.1, т.5 ГПК и чл.1, ал.1, т.2 ЗУТОССР на влязло в сила решение №108/ 30.01.2022г. по в.гр.д.№ 2874/2021г. на ОС-Пловдив. От фактическа страна въззивният съд е установил, че с решението, чиято нищожност се иска да бъде прогласена, е отменено решение №1122/29.09.2021г. по гр.д. №714/2021г. на РС-Асеновград и по този начин е отхвърлен установителният иск на К. против ТП НОИ гр. Пловдив за признаване за установен по отношение на ответника на осигурителния стаж на К. за периода от 01.08.2011г. до 31.12.2019г. като законен представител и член на СД при осигурителя „Красикапласт“ АД - в несъстоятелност. Съдът се е позовал на съдебната практика на ВКС по приложението на чл. 270, ал.2 ГПК и е приел, че доколкото въззивното решение № 108/30.01.2022г. по в.гр.д. №2874/2021г. е издадено от компетентен орган в надлежен състав, в рамките на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписано е от всички членове на състава и е разбираемо, то същото не е нищожно. Според въззивния съд, искането на жалбоподателя, направено във въззивната жалба, съдът да се произнесе по съществото на спора по чл.9 КСО, представлява искане за пререшаване на въпроса за осигурителния му стаж, което е недопустимо, тъй като решението №108/30.01.2022г. се ползва със сила на пресъдено нещо. С тези мотиви, съставът на въззивният съд е потвърдил обжалваното пред него първоинстанционно решение за отхвърляне на иска с правно основание чл. 270, ал.2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, намира, че не са налице предвидените в чл.280, ал.2 от ГПК основания за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция. Въззивното решение е валидно и допустимо-постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписано е от всички съдии от съдебния състав и волята на съда е формирана разбираемо. Не е налице очевидна неправилност на оспорения съдебен акт по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, тъй като въззивният съд е приложил относимите към спора разпоредби и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. Поставеният от касатора въпрос в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК няма отношение към критериите, относими към преценката за валидността на едно съдебно решение. В конкретния случай предметът на делото е и се изчерпва с разгледания от първоинстанционния съд и въззивния съд иск по чл.270, ал.2 ГПК за прогласяване нищожността на решение №108/30.01.2022г. по в.гр.д.№ 2874/2021г. на ОС-Пловдив. Предметът на делото е очертан от направените изявления с исковата молба и изявленията на ищеца в първото по делото заседание. При така очертания предмет на делото инстанциите по същество са длъжни да проверят единствено дали при постановяването на решението №108/30.01.2022г. по в.гр.д.№ 2874/2021г. на ОС-Пловдив са спазени изискванията за валидност на съдебния акт, като нямат право, нито задължение да навлизат в преценката дали решението е правилно. Гражданско-процесуалния кодекс не съдържа легално определение на понятието „нищожност“ на съдебното решение, но в съдебната практика и в правната теория се приема, че нищожно е решението, което е постановено от ненадлежен орган, функциониращ в ненадлежен състав, извън пределите на правораздавателната власт на съда, неизготвено в писмена форма или неподписано, както и такова, което е толкова неясно и неразбираемо, че волята на съда не може да бъде изведена дори чрез тълкуване. Това са критериите, по които се извършва преценката за валидност на съдебния акт - както в рамките на провеждан инстанционен контрол, така и в процес по чл. 270, ал. 2 ГПК. Съответно – това са и правните проблеми, във връзка с изясняването на които могат да възникнат въпроси, явяващи се обуславящи за произнасянето по иск по чл.270, ал.2 ГПК. Подобни въпроси касаторът не е поставил, поради което и при отсъствие на общото основание по чл. 280, ал.1 ГПК, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО