Определение № 303 от 08.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 1406/2022 г.

Производството е по чл. 274 ал.3 вр. с чл. 396 ал. 2 пр. трето ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Геострукт „ЕООД против определение №3218/08.12.2021 г. по ч.гр.д.№ 3656/2021 г. на Апелативен съд – София, с което, след отмяна на определение № 4118/11.11.2021 г. по гр.д.№ 13603/2021 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата на „Билдком БГ„ЕООД за допускане обезпечение на бъдещи осъдителни искове на дружеството срещу „Геострукт „ ЕООД, е допуснато обезпечение на такива, с обща цена 188 778,11 лева, чрез налагане на обезпечителна мярка възбрана върху няколко недвижими имота, собственост на ответното дружество, както следва: 4 магазина, с идентификатори 68134.1606.681.1.71, 68134.1606.681.1.72, 68134.1606.681.1.73 и 68134.1606.681.1.74 и 3 офиса, с идентификатори 68134.1606.681.1.47, 68134.1606.681.1.48 и 68134.1606.681.1.49, находящи се в сграда с идентификатор 68134.1606.681.1, с наложена възбрана и върху поземления имот, върху който е застроена, с идентификатор 68134.1606.681, [населено място], бул.“Симеоновско шосе„ № 51. Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение, като твърди, че наложената обезпечителна мярка е неадекватна на приетата за установена обезпечителна нужда на молителя, предвид съотношението между обхвата на допуснатото обезпечение / дори само с оглед данъчната оценка на възбранените имоти – 2 246 102,10 лева, при това към 2020 г./ и цената на обезпечените искове. Не се оспорва преценката относно вероятната основателност на исковете и обосноваването на обезпечителна нужда. Представя доказателства за данъчна оценка на възбранените недвижими имоти - удостоверения на Столична община, район „Студентски„ изх.№ 7223000996/20.03.2020 г. и изх.№ 7223000981/ 20.03.2020 г., както и доказателство за собствеността си върху същите / нот. акт № 194, том І, дело № 91/2018 г. на Нотариус Д. Ж. /. Ответната страна - „Билдком БГ„ ЕООД – оспорва частната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване,, поради неудовлетворяване както на общия, така и на допълнителния селективни критерии. Противопоставя довод, че всички възбранени имоти, като част от активите на търговското предприятие на длъжника са обект на вписан особен залог на същото, в обезпечение на други негови кредитори. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, считано от получаване на препис от исковата молба, с която е предявен обезпечения като бъдещ иск, доколкото не е оборено твърдението на страната, че не е уведомена за наложена възбрана. Частната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна, срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на въведените доводи за неправилност на въззивния акт, настоящият състав съобрази следното: Общата цена на обезпечените искове е 188 778, 11 лева - дължими от ответника на ищеца суми, на основание сключени договори за СМР - № 1 / 26.10.2018 г. и № 2/27.12.2018 г.. След преценка за наличие на предпоставките за допускане на обезпечението, по отношение на исканата обезпечителна мярка – възбрана върху няколко недвижими имота,собственост на ответното дружество, въззивният съд е приел, че същата е допустима, като изрично предвиден вид обезпечение в чл.397 ал.1 т.1 ГПК и адекватна на обезпечителната нужда, “ доколкото само гарантира съхраняването на имуществото в патримониума на длъжника, с цел евентуалната възможност за удовлетворяване от същото, като при евентуално принудително изпълнение върху имотите, същото би било ограничено до размера на съдебно признатото вземане „. С този мотив въззивният съд е приел, че исканата обезпечителна мярка не е прекомерна и не е необходимо представяне на доказателства за данъчна оценка на недвижимите имоти. Допуснал е обезпечението при определена парична гаранция, вносима от молителя, в размер на 10 % от цената на исковете – 18 800 лева. В изложението по чл. 284 ал.3 ГПК жалбоподателят се позовава на „очевидна неправилност„ по чл. 280 ал. 2 пр. трето ГПК, изводима от цитираната в предходния параграф на настоящото определение част от мотивите на въззивния акт и акцентирайки на тяхната нелогичност, като несъобразени с правните последици на наложената възбрана. В евентуалност спрямо основанието по чл. 280 ал. 2 пр. трето ГПК са формулирани и следните въпроси: 1/ До каква степен съдът е длъжен да съобрази съотношението между цената на предявения иск и пазарната стойност на възбранения имот при извършване преценка относно адекватността на обезпечителната мярка с обезпечителната нужда на молителя и доколко това съотношение е релевантно за определяне на наложената мярка като подходяща и като основание за допускането й ?; 2/ Какви са критериите за определяне на обезпечителната мярка, като подходяща и адекватна на обезпечителната нужда и кога може да се счете, че тя засяга неоправдано правната сфера на бъдещия ответник ?; 3/ Следва ли разпоредбата на чл.442а ГПК, макар систематично разположена в уредбата на изпълнителното производство, да намери приложение по аналогия и в производството по обезпечение на бъдещия иск, доколкото неприлагането й поставя твърдения длъжник в производството по обезпечение на бъдещ иск в по-неблагоприятно положение спрямо доказания длъжник, като страна в изпълнителното производство ?; 4/ Следва ли да се определя и ако да – как следва да се определи стойността на недвижим имот, с оглед преценката на съда дали исканото обезпечение, чрез допускане на възбрана е мярка подходяща и адекватна на обезпечителната нужда ? Въпросите са обосновавани в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, с възприетото в определения по ч.гр.д.№ 57/2016 г. на ІV г.о., ч.гр.д.№ 6838/2013 г. на ІІІ г.о. и ч.гр.д.№ 506/2018 г. на ІІІ г.о. на ВКС. Не се обосновава очевидна неправилност на въззивния акт, независимо от неправилността на изложените от съда съображения, за правните последици на наложените възбрани, спрямо патримониума на ответното дружество - в противоречие с чл.401 вр. с чл. 451 - 453 ГПК. Само от това съждение, при липса на упомената стойност на възбранените имоти в мотивите на атакуваното определение, не следва очевидна неправилност на крайния извод за адекватност между обезпечителните мерки и обезпечителната нужда. Очевидната неправилност следва да е установима само и единствено от мотивите, независимо от действителното съдържание на процесуалните действия на съда и страните и на събраните доказателства. Трети и четвърти въпроси не удовлетворяват общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване: Третият въпрос се основава на довод на самия жалбоподател, относно аналогично приложение на чл.442а ГПК – разпоредба, намираща се в Дял ІІ на Част V – Изпълнително производство – и в обезпечителното производство. Въззивният съд не е давал отговор на този въпрос, нито цитираната и известна на настоящия състав съдебна практика обосновава преценка за адекватността на обезпечителната мярка с посочената разпоредба. Четвъртият въпрос също не е получил отговор в мотивите на атакуваното определение, но по начало е предопределен от отговора на първите два въпроса, доколкото предпоставя отговор за релевантност на съотношението между цената на иска и стойността на обезпеченото имущество, отречена от въззивния съд. Първите два въпроса / изключая частта, касаеща преценката за подходящност на обезпечителната мярка, преценима с оглед вида на търсената защита / са обобщими до това: Подлежи ли на преценка, с оглед адекватността на налаганата обезпечителна мярка, съотношението между цената на иска и стойността на обезпеченото имущество ? Въпросът удовлетворява общия селективен критерий, тъй като въззивният съд е наложил възбрана върху всички, посочени му от молителя недвижими имоти, отказвайки да преценява това съотношение. Обоснован е и допълнителния селективен критерий с цитираното от жалбоподателя определение по ч.гр.д. № 57/2016 г. на ІV г.о. на ВКС. В същото е прието, че когато допуска обезпечение на иск за парични притезания, съдът съобразява размера на вземането, което е предявено (или ще бъде предявено) за защита и естеството на претендираните обезпечителни мерки. Подходящи са тези мерки, които гарантират евентуалното бъдещо принудително изпълнение върху обезпеченото имущество и осребряването му за удовлетворяване на правата на кредитора. Мерките трябва да са съответни на интереса на кредитора. Когато е поискано налагане на повече от една обезпечителна мярка, съдът допуска тези от поисканите мерки, които се явяват най-малко обременителни за длъжника и същевременно са достатъчни за удовлетворяване на кредиторовия интерес. Съдът може да допусне всички претендирани обезпечителни мерки, ако данните по делото сочат, че само една или няколко от тях не са достатъчни да гарантират успешното бъдещо принудително изпълнение срещу длъжника. Когато само някои от мерките или част от заявената мярка обезпечават имущество, еквивалентно на размера на заявените права на кредитора, обезпечението се допуска само в съответната част. Настоящият състав възприема така даденото разрешение, което е споделил и в цитираното от ответната страна, но неизчерпателно, свое определение по ч.т.д.№ 754/2020 г. на І т.о. ВКС. Както е посочено в същото, в отличие от хипотезата на искана обезпечителна мярка върху едно единствено имущество на длъжника, „съвсем различна е хипотезата на предлагане от кредитора на няколко обекта на обезпечителни мерки и недоказана обезпечителна нужда за налагане на обезпечението върху всеки от тях, в който случай съдът следва да подбере и наложи обезпечителна мярка върху имущество, което, предвид стойността му, я прави най – малко обременяваща за длъжника. Тази преценка, обаче, не се явява в защита на длъжника, противно на интересите на кредитора, а в разумна защита на всеки от тях, от една страна удовлетворявайки обезпечителната нужда на кредитора, но същевременно предпазвайки го от завишена отговорност за вреди / чл. 403 ГПК /, а от друга - ненакърнявайки излишно правната сфера на длъжника „. Изрично в това свое определение настоящият състав е препратил към дадения в определение по ч.т.д.№ 4705/2013 г. на І т.о. на ВКС отговор в същия смисъл, разграничавайки понятията „ подходящност „ на обезпечителна мярка от адекватност на същата и значението на преценимото съотношение между цената на иска и стойността на обезпечаваното имущество, но не като условие за допускане на обезпечението. Както изрично е посочено в отговора на правния въпрос в същото това определение „ в случай на предложени от кредитора няколко обекта на обезпечителни мерки и необоснована нужда от налагането им върху всички, съдът дължи преценка и избор на имущество, обезпечителната мярка върху което би била най-малко обременяваща за длъжника „. С оглед приетото по въпроса, обуславящ допускането на касационното обжалване, частната жалба срещу въззивното определение е частично основателна. Въпреки предполагаемо дори по- висока пазарна стойност на възбранените имоти, доколкото и данъчната им оценка надхвърля многократно цената на бъдещите искове, наложената възбрана върху всички води до неадекватност на наложеното обезпечение. Съобразявайки цената на исковете, кореспондираща на материалния интерес на кредитора и стойността на възбраненото имущество, с оглед правните последици на налаганата възбрана, ограничаваща свободата в разпоредителните сделки на длъжника, под страх от непротивопоставимостта им на кредитора, в който именно аспект следва да се преценява засягането на правната му сфера, настоящият състав намира, че възбрана върху два от посочените недвижими имота – магазин № 3, с идентификатор 68134.1606.681.1.73 и данъчна оценка 153 894,90 лева и офис № 2, с идентификатор 68134.1606.681.1.48 и данъчна оценка 47 225,30 лева - са достатъчни да гарантират интереса на кредитора, без да засягат неоправдано правната сфера на длъжника. Несъстоятелно е позоваването на особения залог върху търговското предприятие на ответното дружество, тежащ върху всички негови активи, вкл. процесните имоти. При особения залог по реда на ЗОЗ, обезпечението се учредява без предаване на заложеното имущество. Съгласно чл.7 ЗОЗ залогодателят може да се разпорежда в кръга на обикновената си дейност по занятие със заложеното имущество, както и извън обикновената си дейност – с разрешение на заложния кредитор – чл. 8 ал. 3 ЗОЗ. Предмета на дейност на ответното дружество включва строителство и разпореждане с недвижими имоти. Наложена последващо възбрана върху заложеното имущество не изгубва правните си последици с погасяване на залога в предходните хипотези. Неоправданото й налагане за множество имоти, обаче, би могло да препятства разумното, а и в интерес на длъжника, удовлетворяване на заложния кредитор, чрез разпоредителни сделки в полза на трети лица по реда на чл. 7 и чл. 8 ал. 3 ЗОЗ, с оглед заплахата за противопоставими им права на обезпечения чрез възбрана кредитор. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение