Определение № 698 от 15.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 1569/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Ш. К. И. от [населено място],Р. област, чрез адв.В.Н.- САК, против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1493 от 08. 07.2020 г., по в.гр.д. № 5318/2019 г., с което е потвърдено решението на Софийски градски съд № 5784/29.07.2019 г., по гр.д.№ 4630/2017 г. за отхвърляне на предявения от касатора срещу ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, [населено място] иск по чл.288, ал.1, т.1 КЗ(отм.) за заплащане на сумата 150 000 лв., обезщетение за обезвреда на неимуществените му вреди, причинени от травматични увреждания, резултат от пътно-транспортно произшествие, настъпило около 8.15 ч. на 21.11.15 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на непозволеното увреждане и в негова тежест са възложени деловодните разноски за двете инстанции. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното въззивно решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Основното възражение на касатора е срещу процесуалната законосъобразност на извода на въззивния съд, че са останали недоказани в процеса елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, поради липса на причинно- следствена връзка между процесния пътен инцидент и понесените от пострадалия вреди.Счита, че доколкото липсват ангажирани доказателства пострадалият И. да е самокатастрофирал на посочената дата в резултат на собственото си противоправно поведение, като водач на моторно превозно средство, а въз основа на показанията на съпругата му - Н. И.- очевидец на процесното пътно-транспортно произшествие е напълно изяснен и механизма на същото, в който см. е и допълнителното заключение на изслушаната авто-техническа експертиза, то не е налице основание да се отрече извършването на твърдяното в исковата молба деяние чрез противоправните действия на неизвестния водач на увреждащия лек автомобил, както необосновано е приел въззивният съд. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, към касационната жалба, касаторът обосновава касационно обжалване по приложно поле с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърди, че със съдебния акт на въззивния съд, в отклонение от практиката на ВКС, са разрешени следните, определени за значими за изхода на делото, въпроси на процесуалното право: 1.) Може ли съдът да обоснове своите изводи само на база вътрешното си убеждение, без да обсъди и да се съобрази с всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и без да изложи съображения защо не ги подкрепя?; 2.) Как следва да се произнесе въззивният съд по отношение на самостоятелната си оценка на събраните по делото доказателства и следва ли да изложи пълни собствени мотиви, с които да обоснове крайните си изводи?“; 3.) Следва ли въззивният съд да назначи служебно съдебна експертиза за изясняване на обстоятелствата по делото, когато не кредитира нито едно от събраните по делото доказателства, поради което е налице неизясненост на спора от фактическа страна и при наличие на въведено оплакване във въззивната жалба за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд?“ За илюстрация на визираното противоречие по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК касаторът се позовава на задължителните постановки в ТР № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и на последвалата ги казуална практика на ВКС, обективирана в решения по чл.290 ГПК: № 121 от 18. 09.2014 г., по т.д.№ 2859/2013 г. на І т.о.; № 181 от 20.01.2014 г., по т.д. № 335/2012г. на ІІ т.о.; № 69 от 23.07.2014 г., по т.д.№ 1874/2013 г. на І т.о.; № 157 от 11.02.2016 г., по т.д.№ 3638/14 г. на І т.о.; № 157 от 11. 02.2016 г., по т.д. № 3638/2014 г. на І т.о. и № 36 от 24.03.2014 г., по т.д.№ 2366/2013 г. ІІ-ро т.о. Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК възразява по искането за допускане на касационно обжалване, считайки го за неоснователно поради отсъствие на аргументи, обосноваващи предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК- основна и допълнителна. При условията на евентуалност оспорва и въведените касационни основания, излагайки кратки писмени съображения. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид доводите на страните и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира: Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността й, е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол,по критерия на чл.280, ал.3 ГПК, въззивен съдебен акт. За да потвърди първоинстанционното решение, с което предявената от Ш. К. И. искова претенция, основана на чл.288, ал.1, т.1 КЗ(отм.), е отхвърлена като неоснователна решаващият състав на Софийски апелативен съд, след самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните е споделил, като основан на закона, крайния извод на СГС за неосъществени елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, обуславящи ангажиране възложената от закона отговорност на Гаранционния фонд за обезвреда причинените вреди( имуществени и неимуществени) на увредения от пътно –транспортно произшествие, виновно предизвикано от неустановен водач на моторно превозно средство. Изложени са съображения, че предвид възложеното доказателствена тежест на ищеца да установи, при условията на пълно и главно доказване, изпълнението на основния деликтен състав, липсата на ангажирани от И. доказателства в тази насока изключва процесното пътно-транспортно произшествие, от което безспорно са настъпили вреди за последния, да е резултат на твърдяното в исковата молба противоправно поведение и осъществени виновни действия на трето лице - неидентифициран водач на неустановено моторно превозно средство. При обосноваване на изградения краен правен извод за неоснователност на предявения иск въззивната инстанция се е позовала на данните, съдържащи се в съставен за процесния пътен инцидент от 21.11.2015 г., около 8.15 ч. на път І-5(гр.Бяла – [населено място]) констативен протокол №1532/347,приложен към приобщеното към доказателствения материал по делото досъдебно производство № 3389/ 2015 г. на районна прокуратура Русе, според които л.а. „Ауди 80“, с ДК№ Р 48879 РМ, пътуващ в посока към [населено място] и управляван от ищеца е открит самокатастрофирал от дясно на пътното платно, както и на заключенията- основно и допълнително на изслушаната автотехническа експертиза, които изготвени единствено въз основа на твърденията на пострадалия и на показанията на съпругата му – негов спътник и при множество неизвестни данни, сочат като първопричина за възникването му, внезапното навлизане на неизвестен автомобил в лентата за движение на управляваното от И. моторно превозно средство. В съобразителната част към обжалваното решение въззивният съд е преценил показанията на св. Н.И. – съпруга на ищеца и не е кредитирал същите. Посочил е, че доколкото в тях липсва не само конкретизация за вида на увреждащото моторно превозно средство, но и относно всякакви други, дори непълни, белези на автомобила, то св.И. не е възприела вярно релевантните за възникналия правен спор факти, поради което показанията й, чрез които възпроизвежда същите, не могат да бъдат възприети за достоверни и да бъдат ценени.В допълнение въззивната инстанция се е позовала и на личната заинтересованост на Н.И. от изхода на делото, не само като съпруга на ищеца, но и като лице, безспорно пряко пострадало и претърпяло вреди от същия пътен инцидент. С оглед така приетата за установена фактическа обстановка по делото Софийски апелативен съд е отрекъл настъпилото на 21.11.2015 г. пътно транспортно произшествие да е в резултат на противоправно деяние на неизвестен водач, управлявал неидентифицирано моторно превозно средство, което да е в причина връзка с понесените от И. неимуществени вреди. Съобразени решаващите мотиви в обжалваното решение дават основание да се приеме, че искането за достъп до касационно обжалване е неоснователно и следва да се остави без уважение. Съгласно задължителните постановки в т. 1 на ТР № 1/19.02.10 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който включен в предмета на спора, е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Материалноправният и/ или процесуалноправен въпрос, с който се аргументира допускането на касационно обжалване и който е основна предпоставка по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК, трябва да е от значение за формиране решаващата правна воля на съда и чрез нея за изхода на делото, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая първият формулиран от касатора въпрос не удовлетворява посочените критерии. Освен, че същият е некоректен, предвид съдържанието на изложените от въззивния съд мотиви, той е и изцяло относим към правилността на обжалвания съдебен акт, поради което не обосновава общата главна предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. Израз на твърдяната от касатора процесуална незаконосъобразност на атакуваното въззивно решение, отговорът на същия по необходимост е предпоставен от извършване на същински касационен контрол, който е извън предмета на производството по чл.288 ГПК. Отделно е, че дори и да се възприеме тезата на касатора за значението на същия този въпрос за крайния изход на конкретното дело, то видно от съобразителната част на обжалваното решение въззивният съд е обсъдил показанията на св.И., като очевидец на процесния пътен инцидент, в съответствие с изискването на чл. 172 ГПК и е изложил изрични мотиви защо приема същите за недостоверни относно обективните обстоятелства, свързани с възприемане на установяваните факти, какво е отражението им към допълнителното заключение на авто -техническата експертиза, както и значението на последното за сочения механизъм на процесното пътно транспортно произшествие. Т.е. начинът на формиране вътрешно убеждение на решаващия съд, което е негово суверенно право, не е в отклонение от практиката на ВКС,която изразена в служебно известното на настоящия съдебен състав решение по чл.290 ГПК № 159 от 22.02.2016 г., по т.д.№ 1871/2014 г. на ІІ т.о., не допуска да е произволно. По отношение на втория процесуалноправен въпрос, който несъмнено попада в обхвата на общото селективно основание за достъп до касация, е недоказано твърдяното противоречие с практиката на ВКС. Със задължителните постановки в т. 1 –т. 3 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС са разяснени правомощията на въззивната инстанция. Посочено е, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на възникналия материалноправен спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и подвеждане на установените въз основа на тях факти под приложимата материалноправна норма. Независимо, че въззивният съд е също съд по съществото на спора, а не контролно - отменителна инстанция, дейността му, не е повторение на дейността на първоинстанционния съд, а нейно продължение, т.е. втората инстанция не дължи повтаряне на дължимите от първа инстанция процесуални действия, а надгражда върху тях. В разглеждания случай освен, че касаторът не е обосновал с конкретни доводи твърдяното противоречие между въззивното решение и задължителната съдебна практика, то именно в съответствие със същата, решаващият състав на Софийски апелативен съд е обсъдил събраните по делото доказателства, произнесъл се е по всички значими за възникналия правен спора въпроси и по въведените от страните доводи и възражения, като е формирал собствени фактически и правни изводи. Обстоятелството, че въззивният съд не е споделил за основателно оплакването във въззивната жалба за допуснато от първостепенния съд нарушение на закона, поради приетото неосъществяване на елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД от страна на неизвестния водач на неидентифицирано моторно превозно средство, не означава, че въззивното решение е постановено в отклонение от задължителните разяснения в ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС и формираната казуална практика по приложението на чл.12, чл.235 и чл.236 ГПК, нито, че не е обсъдил в пълнота всички относими към делото и допустими от ГПК доказателства и доводите на страните. Интерпретацията на събраните по делото допустими доказателства и конкретните изводи на съда, формирани в резултат на преценката им във вр. с отделните твърдяни от страната факти и обстоятелства, с която всъщност жалбоподателят изразява несъгласие, като относими към правилността на постановеното решение на Софийски апелативен съд, не е предмет на производството по селектиране на касационните жалби и не следва да се обсъжда в стадия по допускане на касационното обжалване. Въпрос № 3 няма претендираното от касатора значение.Чрез него отново се оспорва правилността на извода на въззивния съд за отсъствие на основание за ангажиране възложената от закона отговорност на Гаранционния фонд, поради липсата но доказателства процесното пътно- транспортно произшествие да е в резултат на противоправно поведение и осъществени в нарушение на ЗДвП действия на неизвестен водач, управлявал неидентифициран автомобил, както и че е установена само вероятна причинна връзка между процесния пътен инцидент и настъпилите телесни увреждания на пострадалия, каквато не е изискваната от закона. Дали множеството неизвестни данни по делото, попълването на които е било единствено чрез твърденията на ищеца и показанията на свидетеля И. - негова съпруга, са обективно възпрепятстващи или не категоричното установяване на механизма на процесния пътен инцидент, вкл. и възможността за техническо проучване на пътната обстановка към релевантния за спора момент от страна на допуснатата и изслушана авто-техническа експертиза( основна и допълнителна) при неустановено моторно превозно средство и дали при така събраните доказателства спорът е изяснен или не от фактическа страна, не е предмет на производството по чл.288 ГПК. Затова независимо от въвеждане на соченото оплакване пред касационната инстанция, под формата на въпрос, последният не обосновава общата главна предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. Липсата й е сама по себе си достатъчно съображение, изключващо необходимостта от обсъждане на поддържаната допълнителна процесуална предпоставка, както е изрично разяснено в т.1 на ТР № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Ответната по касационната жалба страна в срока по чл.287, ал.1 ГПК е претендирала деловодни разноски, които с оглед изхода на делото в касационната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.8 ГПК й се следват в размер на сумата 150 лв.- юрисконсултско възнаграждение за изготвения отговор, определено на основание чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС