Определение № 299 от 03.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2840/2013 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Д. К. срещу решение от 13.12.2012 г. по в.гр.д.№ 16972 от 2011 г. на Софийския градски съд, ВК, II-ро Б отделение, с което е потвърдено решение № I-49-67 от 11.05.2011 г. по гр.д.№ 30084 от 2009 г. на Софийския районен съд, 49 състав за отхвърляне на предявения от К. Д. К. срещу К. И. Д. и Н. И. А. иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване на правото на собственост върху гараж № 31, находящ се в сградата на ЖСК „К.” в [населено място], [улица] за уважаване на насрещните искове, предявени от К. И. Д. и Н. И. А. срещу К. Д. К. по чл.108 от ЗС за същия имот и по чл.59, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за лишаването им от ползване на гаража през периода от 03.05.2005 г. до 03.05.2010 г. в размер на 7 605 лв. Като основание за допускане на касационното обжалване е посочен чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречие на задължителна практика на ВКС /решение № 218 от 01.06.2012 г. по гр.д.№ 1508 от 2010 г. на ВКС, Второ г.о., Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. по т.гр.д.0 4 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, решение № 170 от 11.04.2012 г. по гр.д.№ 961 от 2011 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 411 от 22.06.2010 г. по гр.д.№ 824 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о. и решение № 39 от 14.02.2011 г. по гр.д.№ 1358 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о./ по следните правни въпроси: 1. Допустимо ли е съдебно решение по иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, с което е присъдено обезщетение за период, за който не е предявена претенция, 2. Длъжен ли е съдът да зачете представени по делото косвени доказателства за членство в ЖСК, 3. Допустимо ли е възражение за придобиване на имот по давност да бъде направено от наследник на владелеца, ако самият владелец не се е позовал приживе на давността, 4. Прекъсва ли се придобивната давност с предявяването на иск за собственост, производството по който по-късно е прекратено, 5. Прекъсва ли се придобивната давност с изгубването на владението върху имота за период по-малко от 6 месеца, 6. Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички направени оплаквания на въззивния жалбоподател. Ответниците по касационната жалба К. И. Д. и Н. И. А. оспорват същата. Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за потвърждаване решението на първоинстанционния съд, въззивният съд е приел, че ищецът К. Д. К. не е доказал, че наследодателят му Д. С. е бил член- кооператор на ЖСК „К.”. Според съда това обстоятелство може да бъде доказано само с решение на ОС на член-кооператорите на ЖСК, което съгласно Правилника за ЖСК може да вземе решение за приемане на член-кооператор. С оглед на това съдът не е зачел косвените доказателства за членството на Д. С. в ЖСК „К.”- протоколи от 29.09.1969 г. и 01.03.1972 г., окончателен разпределителен протокол от 20.11.1975 г., покани до Д. С., писмо, декларация от Б. П.. Приел е, че право на собственост от ЖСК се придобива със снабдяването на член-кооператора с нотариален акт, какъвто в случая с Д. С. няма. Приел е, че Д. С. не е придобил процесния гараж и по давност поради следното: През периода от 1973 г. до 1993 г. Д. С. владял процесния гараж, но липсвали доказателства да е демонстрирал това спрямо ЖСК. От 23.03.1993 г., когато ответниците са се снабдили с нотариален акт за гаража, до 21.09.2003 г., когато Д. С. е починал, той е владял гаража, но ответниците са му оспорвали владението като са предявили иск /гр.д. № 5730 от 1993 г., което не е било прекратено към 2003 г., поради което давността е прекъсната на основание чл.116, б.”б” от ЗЗД/, сменили са катинара и сами са установили фактическа власт върху този имот. Счетено е, че след като самият владелец Д. С. не се е позовал на давността, то неговият наследник и ищец по делото К. К. няма право да се позовава на тази давност. А от 21.09.2003 г. до предявяването на иска през 2009 г. нямало 10 години, поради което К. К. не е придобил гаража по давност. Това решение противоречи на приетото в задължителната практика на ВКС /Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. по т.гр.д.№ 4 от 2012 г. на ОСГК на ВКС и решение № 170 от 11.04.2012 г. по гр.д.№ 961 от 2011 г. на ВКС, Първо г.о./ по въпросите: 1. Допустимо ли е възражението за придобиване на имот по давност да бъде направено от наследник на владелеца, ако самият владелец не се е позовал приживе на давността и 2. Счита ли се за прекъсната придобивната давност с предявяването на иск за собственост, производството по който по-късно е прекратено. Поради това касационното обжалване на решението на СГС следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение