Определение № 102 от 14.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 1715/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Ню Лего“ЕООД, [населено място] против решение №196 от 26.02.2024 г. по гр.д. №2481/2023 на Софийски апелативен съд. Ответникът по касация- Е. С. А. не е заявила становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.285,ал.1 ГПК и е процесуално допустима. С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв. М. Д. е посочил основание по чл.280, ал.1, т. 1 и 3 ГПК и чл.280,ал.2, предл последно ГПК. Поставил е въпросът – 1/„ При формиране на изводите относно законосъобразността на процесния договор за цесия решаващият състав е приложил неправилно разпоредбата на чл.99,ал.1 ЗЗД и в противоречие със задължителната съдебна практика, съгласно която могат да бъдат цедирани както вземания, така и права, чиято прехвърлимост е допустима от закона и следва тяхното естество?“. Страната е сочила общо противоречие с решение на ВКС, като е развила собственото си разбиране съответстващо на защитната й теза с доводи за неправилност на изводите на състава, така квалифицирани и от нея. Поставен е въпрос № 2 / „ При формиране на изводите относно законосъобразността на процесния договор за цесия САС неправилно е изходил от положението, че правото на обезщетение за неимуществени вреди „ поначало „ е ненаследимо“. Развито е разбирането на страната, което същата счита за изводимо от практика на ВКС. Поставен е въпрос № 3 / „Следва ли в мотивите си съдът да посочи кои факти се приемат за установени и въз основа на кои доказателства, а когато страните са направили доводи, съдът дължи ли обоснован отговор защо преценката му е в една или друга посока?“. Касаторът е направил оплакване, след като е цитирал съдебна практика, че съдът не бил обсъдил доводите й, че с договора за цесия ищецът не придобивал правото на „ пострадал“, че договора за цесия е възмезден, както и наличието на съгласие на пострадалата за сключване на договора за цесия. Поставен е въпрос № 4 / „Има ли характер на официален документ частта от последния, отнасяща се до извършеното от нотариуса удостоверяване на подписа на посоченото лице?...“ Посочена е практика на ВКС съдържаща мотивиране на официалността на нотариалното удостоверяване по отношение на автентичността на волеизявлението. Поставен е въпрос № 5 / „С иска си по чл.26,ал.2 пред.2 ЗЗД съдебна защита може да търси само лицето, което твърди, че волеизявлението му за сключване на договора е направено при т.нар. “съзнавана липса на съгласие“. Развито е разбирането на страната в тази насока и е изброена съдебна практика. Касаторът е поддържал, че САС се бил произнесъл и по четири въпроса относно това дали е прехвърлимо вземане за обезщетение за имуществени вреди, като е поддържал основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, обосновано с твърдението, че липсва ясна уредба а има и решения на съдилищата, които противоречат на приетото от въззивния съд. Касаторът е поддържал и основание по чл.280, ал.2 предл.3-то, като лаконично по това основание е посочено какво страната разбира под очевидна необоснованост, като също така лаконично е направено оплакване, че в случая САС правилно е възприел фактическата обстановка, но решаващият му извод бил „ незаконосъобразен“. Други доводи не са развити. Касаторът не обосновава приложно поле на касационно обжалване. С т.1 ТР ОСГТК №1 /09г. е дадена дефинитивна определеност на общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК- то съставлява правен въпрос, свързан с решаващите изводи на въззивния съд, довели до постановения и обжалван правен резултат. С оглед така приетата, със задължителна тълкувателна практика дефинитивност, се налага извод, че формулираното от страната като първи въпрос не съставлява общо основание не само поради това, че не съдържа въпрос в себе си, но и поради това, че ако се възприеме като въпрос то той е фактически, а не правен. Извън това и соченото решение на ВКС, което според касатора обосновава допълнителен критерий, е ирелевантно като третиращо различна от разглежданата хипотеза на цедиране на вземане, произтичащо от договор за обществена поръчка, т.е. разглежда различни правни въпроси. Същото е относимо и по отношение на второто изявление, съставляващо оплакване за неправилност на изводите на състава а не правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Следва да се отбележи, че липсата на валидно въведено общо основание е достатъчна за да не бъде допуснато касационно обжалване по тези въпроси. Третият поставен въпрос е значим по всяко дело, за да бъде релевантен в конкретния случай, то страната следва да обоснове кои доводи и доказателства не е обсъдил въззивният съд и как това се е отразило на решаващият му извод, а втората половина на въпроса изисква обосноваване –за липса на мотиви по доводите. И в този случай, страната не обосновава валидно въведено общо основание. Твърдението й, че не са обсъдени защитните й доводи за това, че цесионерът не придобива качество „ пострадал“ и относно съгласието на пострадалата по цедиране на вземането не само са обсъдени, но и са съобразени с установеното по спора. Несъгласието с правните изводи на състава не обосновава довод за наличие предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Четвъртият и петият въпроси са относими към мотиви на състава, които самостоятелно не могат да формират крайният му извод, поради което и не обосновават валидно въведено общо основание. Изразеното и мотивирано съмнение / възприето от решението на първостепенния съд буквално/, че лицето е грамотно, поради което и полагането на пръстов отпечатък води до извод за това, че липсата на подписа й предполага липса на съгласие не е решаващ извод на въззивния съд, който е отхвърлил иска по съображения за наличие на две напълно самостоятелни основания за нищожност на договора за цесия, различни от посоченото, така че дори и да се приеме, че този извод е неправилен резултатът няма да бъде променен. Дори от поставените четири въпроса да може да бъде изведен правен въпрос, то налице би било само общо основание, тъй като касаторът не е развил каквито и да било доводи свързани с установеност на допълнителния критерий, заявен от него като основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Дефинитивно, това основание е изяснено със задължителна тълкувателна практика – т.4 ТР ОСГТК № 1 /09г., която предполага касаторът да въведе, съобразно поставен въпрос, доводи, свързани с прилагане на непълна, респективно неясна правна норма нуждаеща се от тълкуване, респективно да развие съображения за наличие на неправилно формирана съдебна практика, нуждаеща се по определени, обосновани от страната, причини от осъвременяване, респ. промяна. Липсата на доводи по допълнителния критерий е достатъчно, за да не бъде допуснато касационно обжалване по това основание. Общите и кратки оплаквания за неправилност на изводите на състава не се разглеждат в тази фаза на касационното производство и не могат да мотивират поддържаното основание за допускане на решението до касационно обжалване. Не могат да формират такова и това че е налице практика в различен смисъл на съдилищата тъй като това противоречие не е основание по чл.280, ал.1 ГПК. Касаторът, чрез пълномощника си е поддържал основание чл.280,ал.2 ГПК, уточнено в изложението като „очевидна неправилност“, по който липсва каквото и да било изложение, свързано с конкретния правен спор. Изложението не съдържа доводи по нито една от хипотезите на очевидна неправилност, която дефинитивно предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност. С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание, както вече бе отбелязано, липсват доводи по очертаните хипотези. Ирелевантни към тази фаза на касационното производство остават общо изразеното разбиране относно същността на основанието, което е и правно необосновано, тъй като основанията по чл.281 ГПК са самостоятелни и ирелевантни към основанията за допускане на касационно обжалване. При така депозираното изложение касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2,предл. .3-то ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение