Определение № 744 от 27.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5288/2013 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез адвокат Г. С. срещу определение № 1121 от 8.05.2013 г. по гр.д. № 1400/2012 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата за изменение по реда на чл.248 ГПК на постановеното по делото решение № 91 от 14.02.2013 г. в частта му за разноските, като се присъдят направените по делото разноски за въззивното производство - за адвокатско възнаграждение. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно, тъй като апелативният съд отказал присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение поради факта, че към списъка на разноските не са приложени доказателства за заплащането му. По този начин е направил неправилен и необоснован извод, че възнаграждението не било уговорено. Ответниците по частната жалба не са подали писмен отговор. С определение № 575 от 23.09.2013 г. е спряно производството по настоящото дело до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС по въпроса: присъждат ли се разноски за адвокатско възнаграждение, които страната е уговорила, но не е представила доказателства за изплащането му, и как следва да бъде доказано неговото изплащане-чрез представяне на нарочен документ /разписка, платежно нареждане и пр./ или е достатъчно в договора за правна помощ да е отбелязано, че възнаграждението е платено. С решение № 6 от 6.11.2013 г. по т.д. № 6 /2012 г. ОСГТК на ВКС прие, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че пречката за движение на делото е отстранена и производството по него следва да се възобнови. Не е налице основание за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване по поставения правен въпрос. Даденото от въззивния съд разрешение, че съдебни разноски без да е установено пред съответната инстанция те реално да са направени /заплатени/ от страната не могат да се присъдят е в съответствие с приетото в т.1 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. По тези съображения съдът в настоящия състав намира, че не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.