Определение № 493 от 06.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 380/2012 г.

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.

Образувано по касационна жалба от Г. Х. С. от [населено място], област Б., и Х. С. С., от [населено място], приподписана от адв.Ж. Х., против въззивно решение №V-173/18.11.2011 г. по гр.д.№1604/2011 г. по описа на Бургаския окръжен съд, пети граждански въззивен състав.

С определение №153/27.3.2012 г. производството по делото е спряно на основание § 5в, ал.1 ПЗРЗТР и на касационните жалбоподатели е даден шестмесечен срок да поискат пререгистрация на ответника [фирма] – Б., като е посочено, че при неизпълнение на дадените указания производството ще бъде прекратено.

С молба, вх.№7764/31.7.2012 г. касационните жалбоподатели са представили удостоверение, изх.№20120521124314/21.5.2012 г., издадено от Агенция по вписванията – Б., от което е видно, че в Търговския регистър е вписан ответника по исковата молба – ответник и по касационната жалба – [фирма] – Б..

По изложените съображения производството по делото следва да бъде възобновено.

С обжалваното въззивно решение, посочено по-горе, е потвърдено решение №538/12.5.2011 г. по гр.д.№5321/2010 г. по описа на Бургаския районен съд, с което са отхвърлени обективно и субективно съединените искове, предявени от Г. Х. С. от [населено място], област Б., и от Х. С. С. от [населено място], против [фирма] – Б., за прогласяване за нищожен целия договор за учредяване на право на строеж, сключен с нотариален акт № **/22.01.200*, том , рег.*, дело №6/200* г., поради невъзможен предмет и липса на съгласие.

Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284,ал.3, т.1 ГПК и извърши служебна проверка на данните по делото намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално недопустима на основание чл.280, ал.2 ГПК последните съображения:

С исковата молба и уточнителната такава ищците са поискали прогласяване нищожността на целия договор за учредяване право на строеж, сключен с посочения по-горе нотариален акт, поради невъзможен предмет, както и поради липса на съгласие, и отмяна на нотариалния акт. С уточнителна молба, вх.№26193/19.7.2010 г. ищците категорично са заявили цена на всеки един от двата обективно съединени иска – 4300 лева. Доколкото всеки от ищците има самостоятелни права върху имота цената на всеки един от субективно активно предявените искове е по-малка от 4300 лева. При отсъствие на документ за данъчна оценка на правото на строеж, като цена на предявените искове следва да се възприеме тази, посочена от ищците в гореописаната уточнителна молба.

Пред вид изложеното настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира, че цената на всеки един от активно обективно и субективно предявените искове е до 5000 лева, поради което съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК подадената касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.

Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,