Определение № 50194 от 21.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3339/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. Х. М. и И. А. М. срещу решение № 468/04.04.22г. на САС, ГО, 8 състав, с което са отхвърлени исковете им по чл. 152 ЗЗД и чл. 108 ЗС. В касационната жалба се изразява становище, че въззивното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно тълкуване на материалния закон и необоснованост. В изложението към жалбата се поддържа основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК и по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК. Формулирани са правни въпроси. В срока за отговор ответникът по иска „Кредитекс“ ООД е изразил становище за неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване. Относно правния спор между страните и разрешенията, дадени от въззивния съд се установява следното: Производството е образувано по искова молба на Л. Х. М. и И. А. М. срещу „Кредитекс“ ООД за установяване, че сключеният договор за покупко- продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт 99, томІV,, рег.№ 3537, нот.д. 958/09г. на нотариус И. Д. за сумата от 122000лв., е нищожен на основание чл. 152 ЗЗД, и е поискано да бъде осъден ответника да предаде владението на имота на основание чл. 108 ЗС. Изложени са следните твърдения: на една и съща дата- 17.11.2009г. са подписани процесния договор между ищците и ответника за покупко- продажба на недвижимия имот срещу цена от 122000лв., молба- нареждане до ответника купувач за банков превод на цената по сделката на трето лице- заемодател „Хипокредит“ АД за погасяване на настоящи и бъдещи задължения на ищците по договори за кредит и гаранция, сключени съответно с третото лице и ответника, на същата дата е подписан и Предварителен договор, с който ответникът се задължава да прехвърли придобития имот след 6 месеца на ищците за сумата от 65000 евро без ДДС.. В предварителния договор е уговорено, че в случай на неплащане на погасителните вноски по договора за кредит към „Хипокредит“ АД, предварителният договор се прекратява. Според ищците е налице предварително уговорен в нарушение на закона начин на удовлетворяване при неизпълнение на задължение за връщане на заем. В срока за отговор ответникът е възразил, че не е давал заем на ищците от 122000лв., а волята му е била да придобие имота, за да го препродаде с цел печалба. Цената е платена и в деня на сделката е предадено владението. Ищците били длъжници по договори за заем на „Хипокредит“АД, а „Кредитекс“ООД гарантирало връщането на заемите пред кредитора. Не е налице „предварителност“ по чл. 152 ЗЗД, тъй като договорът за покупко- продажба е сключен след сключването на договорите за заем с „Хипокредит“ и договорите за гаранции с „Кредитекс“ ООД. Относно ревандикационния иск ответникът се позовава на изтекла кратка и дълга придобивна давност. Въззивният съд е приел, че ищците е следвало да установят две материалноправни предпоставки- че е сключен договор за заем, и второ, че съглашението за обратно изкупуване е постигнато преди или едновременно със сключения договор за заем. Според съда, ищците не са доказали сключването на договор за заем, който да е обезпечен с договор за продажба. Не се установявало предаване на сумата от 122000лв. като заем, не се установявало и качеството заемодател на ответника. Договорът за покупко- продажба отразявал действителната воля между страните, цената е била платена, владението е било предадено с прехвърлянето на имота. От Протокола на ОС на съдружниците на ответното дружество се установявала действителната воля на дружеството да придобие собствеността и да препродаде с цел печалба. Съдът не е кредитирал показанията на св. Р. А., която не е очевидец, а е получила сведения след разговор с ищците. Договорите за кредит и за гаранция са били сключени през 2008г. и 2009г., а процесните договор за покупко- продажба и предварителен договор са били сключени 1година по- късно- поради което не е налице „предварителност“. Освен това дори да се приемело, че е налице заемно правоотношение, то покупко- продажбата е даване вместо изпълнение, тъй като процесния имот е бил ипотекиран в полза на заемодателя „Хипокредит“ АД, и имотът е продаден заради падежиралите задължения по договорите за заем. Имотът не е бил продаден на пазарната цена, тъй като е бил ипотекиран и това намалявало стойността му. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на ВКС намира следното: В изложението към жалбата се поддържа основание по чл. 280, ал.1, т.1 и по ал.2, пр.3 от ГПК, и са формулирани следните въпроси: 1.Длъжен ли е съдът да прецени всички доказателства в тяхната взаимовръзка, да обсъди всички доводи на страните, да посочи кои факти приема за установени и въз основа на кои доказателства, и да изложи собствени мотиви по същество на спора?- този въпрос е поставен във връзка със становището на касаторите, че съдът е нарушил нормата на чл. 272 ГПК; 2.Може ли да се осъществи пълно и главно доказване чрез косвени доказателства? 3.Допустими ли са свидетелски показания за установяване на заемно правоотношение? 4.Достатъчно ли е установяването само на индиции за отпускане на заем, и обезпечаването му чрез договор за покупко- продажба?- тези три въпроси са поставени във връзка със становището на ищците, че доказателствата по делото като индиции са достатъчни да обосноват пълно и главно доказване на предпоставките на иска; 5.Длъжен ли е съдът да изведе действителната воля на страните по чл. 20 ЗЗД? 6.Към кой момент се установява предпоставката „предварителност“ по чл. 152 ЗЗД?- тези два въпроса са поставени във връзка със становището на ищците, че съдът е изопачил доказателствата, като е приел, че договорът за покупко-продажба бил сключен след договорите за заем, сключени с „Хипокредит“ АД. Настоящият състав на ВКС счита, че липсват основания за допускане на касационно обжалване, поради следните причини: въззивният съд е посочил кои са материалноправните предпоставки на иска по чл. 152 ЗЗД, в съответствие с практиката на ВКС (това не се оспорва в касационната жалба), и след това е направил извод, че доказателствените факти по делото (индициите) не са достатъчни, за да обусловят пълно и главно доказване на иска. Последният извод обаче касае правилността на въззивното решение. В съответствие с практиката на ВКС по тълкуване на чл. 272 ГПК и чл. 236 ГПК, въззивният съд е изложил собствени мотиви относно преценката за недостатъчност на доказателствата за пълно и главно доказване на иска, и относно неоснователността на доводите на ищците. При това положение въпросите от първи до четвърти, включително, не осъществяват допълнителната предпоставка от хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК- противоречие с практиката на ВКС. Несъгласието на ищците с фактическите изводи на въззивния съд е въпрос относно правилността на решението, поради необоснованост, но е извън приложното поле на чл. 288 ГПК. Липсва допълнителната предпоставка на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК и по формулираните пети и шести въпрос, тъй като въззивният съд е тълкувал чл. 20 ЗЗД и чл. 152 ЗЗД като е извел материалноправните предпоставки на нормите в съответствие с практиката на ВКС, и изрично се е позовал на тази практика. Две са материалноправните предпоставки на иска по чл. 152 ЗЗД- че е сключен договор за заем, и второ, че съглашението за обратно изкупуване е постигнато преди или едновременно със сключения договор за заем. При тълкуването на волята на страните във връзка с чл.20 ЗЗД въззивният съд е приел, че действителната воля на страните се установява от каузата на сделките, доколкото доказателствените факти не са достатъчни да установят, при условията на пълно и главно доказване, наличието на друга воля, обосноваваща нищожност на договорите. Също така съдът е приел, че не е налице „предварителност“ на уговорката за обезпечение, тъй като договорът за кредит е бил сключен 1 година по- рано. Въззивният съд се е съобразил с практиката на ВКС по тълкуване на материалноправните норми, поради което липсва основание за допускане на касационно обжалване. Освен това в производството по чл. 288 ГПК не може да се извършва проверка за правилност на фактическите изводи на въззивния съд. Не е налице и „очевидна неправилност“ на въззивното решение, тъй като от мотивите на съдебния акт не се установява нарушение на правилата на формалната логика- годност на обсъдените доказателства да установят правно- релевантните факти като причина и следствие, както и не се установява нарушение на правилата на правната логика- установените факти да са квалифицирани под норма, която не ги урежда в хипотезата си. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Ал.Цонев Според мен предпоставките за допускане на касационно обжалване са налице, тъй като комбинацията между договор за покупко- продажба с плащане на цената, от една страна, и от друга страна, предварителен договор за обратно изкупуване със задължение за плащане на по- висока цена, като краен резултат осъществява забраната на чл. 152 ЗЗД- получени са пари, които следва да се върнат заедно с възнаграждение, иначе купувачът остава собственик на имота. Съдия: