Определение № 247 от 26.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 490/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 63 от 04.01.2012 г. на Д. И. С., Й. С. С. и С. С. С., чрез адвокат Л. Д. срещу въззивно решение № 262 от 18.11.2011 г. на Окръжен съд – Стара Загора, постановено по гр.д. № 340/2011 г. С посоченото решение е потвърдено решение № 184 от 01.04.2011 г. и допълнително решение № 620 от 19.05.2011 г. на Районен съд - Казанлък, постановени по гр.д. № 1459/2010 г., по обективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 108 ЗС. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. – ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела. В конкретния случай касационната жалба е подадена след 21.12.2010 г., поради което на основание § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г./ приложима е разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в посочената й редакция. Размерът на цената на иска по исковете за собственост и други вещни права върху недвижим имот се определя от данъчната оценка, а когато такава не е представена по делото – от пазарната им цена, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК. В първоинстанционното производство по делото са приложени удостоверения за данъчна оценка на процесния имот (л. 27 и 28 от първоинстанционното дело), съгласно които цената на иска е 1442, 80 лева, както е посочено от пълномощника на ищците с молба от 16.07.2010 г. Следователно цената на иска е под законоустановения минимум, определен в чл. 280, ал. 2 ГПК и предвид изложеното, подадената касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Разноски в полза на ответниците по касационната жалба не следва да се присъждат, тъй като липсват данни такива да са направени пред настоящата инстанция. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.