Определение № 1928 от 18.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1130/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на З. К. К. и К. Т. К., чрез адв. Ан. Д., срещу Определение № 5/04.01.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 501/2023 г. на Окръжен съд– Шумен, с което е оставена без уважение частната им жалба срещу Определение № 2117/15.09.2023 г. по гр. д. № 1574/2023 г. на Районен съд– Шумен за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявения иск. В жалбата се сочи, че определението е неправилно и се иска неговата отмяна. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателите поддържат, че са налице основанията за допускане на касационния контрол по следния въпрос: „Налице ли е правен интерес у ищец по иск с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК, когато в постановлението за отказ прокурорът е обсъждал няколко престъпления и основания за отказ да се образува наказателно производство, като за едно от престъпленията е приел, че дори хипотетично да се приеме за осъществен съответен престъпен състав, то давността за него е изтекла, а е постановил прокурорския си акт само и единствено на основание, че деянието не съставлява престъпление?“. Допускането на касационно обжалване основават на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Релевира се и основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК- очевидна неправилност на въззивното определение. Ответникът по частната касационна жалба Община Шумен е подал отговор, в който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване, респективно– за неоснователност на частната касационна жалба. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира частната касационна жалба за допустима. По предпоставките за допускане на касационното обжалване приема следното. Производството по гр. д. № 1574/2023 г. по описа на Районен съд – Шумен е образувано по искова молба на З. К. К. и К. Т. К., с която се претендира на основание чл. 124, ал. 5 ГПК по отношение на Община Шумен да бъдат установени престъпни обстоятелства: че разрешение за строеж № 505 от 28.12.2008 г., издадено от главния архитект на Община Шумен, е с преправена дата, както и че декларация за съгласие за надстрояване от лицата Е. С. П., А. С. Х., В. Н. Д., И. С. М., като пълномощник на А. С. Б., М. С. Р. и С. Х. И., не е подписана от лицата, сочени за неин автор. Правния си интерес от установяване на твърдяните престъпни обстоятелства ищците обосновали със значението им за отмяна на влязлото в сила Решение № 92/31.01.2019 г., постановено по гр. дело № 1274/2018 г. на РС – Шумен, а допустимостта на иска - с обстоятелството, че Районна прокуратура – Шумен отказала да образува наказателно производство за посочените в исковата молба престъпни обстоятелства, приемайки, че деянието не съставлява престъпление. С обжалваното определение съдът е приел, че съгласно чл. 124, ал. 5 ГПК иск за установяване на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение може да се предяви в случаите, когато наказателно преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2-5 от НПК (деецът не носи наказателна отговорност поради амнистия; наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност; деецът е починал; след извършване на престъплението деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта), или е спряно на някое от основанията по чл.25, ал. 1, т. 2 или чл. 26 от НПК (разглеждане на делото в отсъствие на обвиняемия би попречило да се разкрие обективната истина, или ако е спряно по отношение на един или няколко обвиняеми при престъпления извършени в съучастие, когато не са налице условията за разделяне), или извършителят на деянието е останал неоткрит. Приел е, че в настоящия случай наказателното преследване за твърдяното в исковата молба престъпно обстоятелство е прекратено, но на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НК, поради което исковата защита по чл. 124, ал. 5 ГПК не може да бъде осъществена и предявеният иск е недопустим. С тези мотиви въззивният съд е потвърдил определението на първата инстанция, с което производството по делото е прекратено. При тези решаващи изводи на въззивната инстанция поддържаните от жалбоподателите предпоставки за допускане на касационния контрол не са налице. Формулираният в изложението въпрос, прецизиран от настоящия състав, се свежда до допустимостта на иск с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК за установяване на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение, когато това не може да бъде установено от наказателния съд, тъй като наказателното преследване не може да бъзе възбудено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 НПК - деянието не съставлява престъпление. Въпросът е релевантен, но не обуславя селектирането на частната касационна жалба по поддържаните от жалбоподателите основания. Хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК предпоставя посочването на непълна, неясна или противоречива по съдържание правна норма, приложението на която е обусловило решаващите мотивите на въззивния съд. По прилагането на чл.124, ал. 5 ГПК е формирана богата практика на ВКС, която е непротиворечива, единна и липсва необходимост от промяната й. Приема се, че искът по чл. 124, ал. 5 ГПК за установяване на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение или отмяна на влязло в сила решение е допустим само в случаите, когато наказателно преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията чл. 24, ал. 1, т. 2 – т. 5 НПК (деецът да е амнистиран, да е починал, наказателната му отговорност да е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност или след извършване на престъплението деецът да е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта); или е спряно на някое от основанията по чл. 25, ал. 1, т. 2 НПК (налице е висящо дело, разглеждането на което в отсъствие на обвиняемия би попречило да се разкрие обективната истина), или чл. 26 НПК (налице е висящо дело за престъпления, извършени в съучастие) и в случаите, когато извършителят на деянието е останал неоткрит. Установителният иск по чл. 124, ал. 5 ГПК се предявява тогава, когато в посочените по-горе случаи престъплението не може да бъде установено по наказателнопроцесуален път и не може да бъде постановена присъда, задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. С решението по такъв иск се установява престъплението (с обективните и субективните му признаци), извършено от дадено лице, както би се установило с присъдата, ако не бяха изключващите наказателното преследване причини – в този смисъл са ТР № 20/1968 г. по гр. д. № 8/68 г., ОСГК, Решение № 112 от 18.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4621/2022 г., IV ГО, Решение № 202 от 30.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1186/2018 г., IV ГО, Решение № 297 от 8.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1792/2010 г., III ГО, Решение № 392 от 14.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 256/2012 г., III ГО, и други. След като по тълкуването на чл. 124, ал. 5 ГПК, която норма нито е непълна, нито неясна или противоречива по съдържание, е налице установена практика, ненуждаеща се от осъвременяване, то е изключено поставеният от жалбоподателите въпрос да има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Бланкетно поддържаното основание за селекция по чл. 280, ал. 2 ГПК също не се установява. Определението нито е явно необосновано при грубо нарушение на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или на прилагане на правна норма в смисъл, противоположен на действителния. Предвид този резултат жалбоподателите следва да заплатят на насрещната страна разноски за юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определя на 50 лева. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение