Определение № 1871 от 28.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4559/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. Л. О. срещу решение № 262842 от 30.08.2022 г. по в.гр.д.№ 2583 от 2021 г. на Софийския градски съд, ГК, IV-Д състав, с което е потвърдено решение № 20267006 от 03.12.2020 г. по гр.д.№ 50419 от 2013 г. на Софийския районен съд, 76 състав в следните негови части:

• за отхвърляне на предявения от Т. Л. О. срещу Й. Х. О. иск за делба на апартамент № 62, находящ се в [населено място],[жк], бл.5А /93а/, ет.16 и

• за допускане на делба между Т. Л. О. и Й. Х. О. на апартамент № 6, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] при квоти: 11659,11/19367 ид.ч. за Т. О. и 7707,89/19367 ид.ч. за Й. О..

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и при съществени процесуални нарушения, както и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Поставят се следните въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд да действа като инстанция по същество, като формира самостоятелни изводи по всички въпроси, релевантни за спора ?

2. Съпружеска имуществена общност ли е имот, който е бил придобит по време на брака като обезщетение за отчужден имот на единия от съпрузите ?

3. Действително ли е дарение на чужда идеална част от имот ?

4. В кой момент настъпва транслативният ефект на дарението на чужда идеална част от имот ? По тази група въпроси се сочи противоречие на обжалваното решение с решение № 1174 от 11.11.1985 г. по гр.д.№ 518 от 1985 г. на ВС, I г.о., решение № 1543 от 30.10.2002 г. по гр.д.№ 1898 от 2001 г. на ВКС, решение № 203 от 23.06.1995 г. по гр.д.№ 1336 от 1995 г. на ВС, ГК, II г.о. и решение № 233 от 27.07.2010 г. по гр.д.№ 116 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о.

5. Какъв е фактическият състав, за да се приеме, че процедурата по отмяната на отчуждаването на един имот е приключила ? Достатъчно ли е за приключване на тази процедура, обявяването за нищожна на заповедта за отчуждаване по чл.98 ЗТСУ /отм./, без да е обявена за нищожна заповедта по чл.100 ЗТСУ /отм./ за обезщетяване на отчуждения собственик с друг имот ?

6. Длъжен ли е съгласно чл.266, ал.3 ГПК въззивният съд да събере допуснатите от първоинстанционния съд, но несъбрани от него относими към спора доказателства, когато е бил сезиран с искане за събирането им във въззивната жалба и то когато въззивникът основава възраженията си по съществото на спора на тези доказателства ? По този въпрос се сочи противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 341 от 02.07.2010 г. по гр.д.№ 177 от 2010 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 178 от 06.11.2017 г. по т.д.№ 600 от 2017 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 174 от 12.01.2011 г. по т.д.№ 36 от 2010 г. на ВКС, ТК, I т.о. и решение № 72 от 09.07.2012 г. по т.д.№ 398 от 2011 г. на ВКС, ТК, II т.о.

7. Придобиват ли се от двамата съпрузи /представляват ли съпружеска имуществена общност/ лихвите по блокиран жилищен влог, формиран от стойността на обезщетението, получено за отчужден имот на един от съпрузите ? По този въпрос се сочи основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

8. Кой режим следва да се приложи към средствата по влога на единия съпруг- действащият към датата на ликвидиране на влога или действащият към датата на прекратяване на брака ?

9. Какво е правното значение на факта на участие на бившия съпруг с личен труд за постъпленията по банковата сметка на съпруга-титуляр ? Това обстоятелство може ли да обоснове извод за придобиване на недвижимия имот в режим на съпружеска имуществена общност или има отношение и значение само за имуществено право, защитимо с иска по чл.30 от Семейния кодекс от 2009 г.? По този въпрос се сочи противоречие на обжалваното решение с решение № 32 от 02.07.2020 г. по гр.д.№ 2562 от 2019 г. на ВКС, ГК, II г.о.

В писмен отговор от 22.11.2022 г. ответницата Й. Х. О. оспорва касационната жалба и моли касационното обжалване на решението да не бъде допускано. Претендира за направените по делото пред ВКС разноски.

В писмен отговор от 24.11.2022 г. третото лице- помагач Д. П. П. също оспорва касационната жалба и моли касационното обжалване на решението да не бъде допускано.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното:

I. Относно решението в частта му, касаеща ап.№ 62, находящ се в [населено място],[жк], бл.5А /93а/, ет.16: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу въззивно решение по иск за делба на недвижим имот, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК, независимо от цената на иска.

За да постанови решението си за потвърждаване на първоинстанционното решение в частта му за отхвърляне на предявения от Т. Л. О. срещу Й. Х. О. иск за делба на апартамент № 62, находящ се в [населено място],[жк], бл.5А /93а/, ет.16, въззивният съд е приел, че по делото не е спорно, че ищецът и ответницата са били в граждански брак през периода от 26.02.1978 г. до 16.08.2013 г. Тъй като бракът е бил сключен при действието на СК от 1968 г. /отм./, а е прекратен при действието на СК от 2009 г., на основание пар.4, ал.1 от ПЗР на СК от 2009 г. относно имуществените отношения между съпрузите намират приложение правилата на действащия СК от 2009 г. Действително, процесният апартамент № 62 е бил придобит от Й. О. по време на брака й с Т. О. /с нотариален акт № 18 от 08.10.1991 г./, но като обезщетение за отчужден неин собствен имот. В нотариалния акт било отбелязано, че стойността на придобития имот е 26 809 стари лева и тя се покрива със собствени средства и от стойността на отчуждения имот, която съгласно заповед за отчуждаване № РД-40-401 от 12.03.1987 г. и оценка на отчуждения имот е 5 548,35 стари лева. В хода на делото обаче горепосочената заповед за отчуждаване е била обявена за нищожна с решение № 2256 от 27.04.2020 г. по адм.д.№ 11798 от 2018 г. на АССГ, влязло в сила на 15.06.2020 г. Поради това, въпреки че не е била формално отменена заповед № РД-41-454 от 06.06.1991 г. по чл.100 ЗТСУ /отм./ за обезщетяване на ответницата с ап.№ 62, тази заповед също не можела да породи действие, поради обусловеността й от отчуждаването, което следва и възмездява. В същото време било установено, че с нотариален акт № 168 от 03.12.2013 г. апартаментът е бил дарен от Й. О. на Д. П. П., като сделката е вписана преди подаване на исковата молба за делба на този апартамент /удостоверено е, че исковата молба е подадена на 03.12.2013 г в 16,57 ч./. Предвид на това въззивният съд е приел, че след като с имота е извършено разпореждане преди завеждане на иска за делба, изследването на реалната собственост и действието на обезщетяването и отчуждаването по ЗТСУ /отм./ не са предмет на производството по делба, тъй като не се установява да е налице съсобственост между страните върху този имот. По тази причина съдът не обсъжда всички възражения във въззивната жалба, които касаят обезщетяването и конкретните суми, дължими за получения при отчуждаването имот.

Предвид тези мотиви на съда в обжалваното решение не са налице основания за допускане на касационното обжалване на решението в частта му, касаеща ап.№ 62, поради следното:

По първия поставен въпрос /Длъжен ли е въззивният съд да действа като инстанция по същество, като формира самостоятелни изводи по всички въпроси, релевантни за спора ?/ решението в тази част не противоречи на посочената практика на ВКС. Напротив, напълно в съответствие с нея, в мотивите на въззивното решение съдът е формирал самостоятелни правни изводи по всички въпроси, които е счел, че са от значение за основателността на иска за делба на ап.№ 62.

Следващите три поставени от касатора въпроси /2.Съпружеска имуществена общност ли е имот, който е бил придобит по време на брака като обезщетение за отчужден имот на единия от съпрузите ?, 3. Действително ли е дарение на чужда идеална част от имот ? и 4. В кой момент настъпва транслативният ефект на дарението на чужда идеална част от имот ?/ не са правни въпроси по смисъла, разяснен в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не са обусловили решаващия извод на въззивния съд за отхвърляне на иска за делба на ап.№ 62. Както бе посочено по-горе, искът е отхвърлен, тъй като е прието, че към датата на завеждане на делото за делба между Т. О. и Й. О. вече не е съществувала съсобственост върху процесния ап.№ 62 /тъй като собствената на Й. О. част от този апартамент е била прехвърлена преди завеждане на делото за делба на третото лице- Д. П. П./.

По същите съображения касационното обжалване не може да бъде допуснато и по петата група поставени въпроси /Какъв е фактическият състав, за да се приеме, че процедурата по отмяната на отчуждаването на един имот е приключила ? Достатъчно ли е за приключване на тази процедура, обявяването за нищожна на заповедта за отчуждаване по чл.98 ЗТСУ /отм./, без да е обявена за нищожна заповедта по чл.100 ЗТСУ /отм./ за обезщетяване на отчуждения собственик с друг имот ?/. Тези въпроси не са обусловили решаващия извод на съда за отхвърляне на иска за делба на ап.№ 62.

Шестият поставен въпрос /Длъжен ли е съгласно чл.266, ал.3 ГПК въззивният съд да събере допуснатите от първоинстанционния съд, но несъбрани от него относими към спора доказателства, когато е бил сезиран с искане за събирането им във въззивната жалба и то когато въззивникът основава възраженията си по съществото на спора на тези доказателства ?/ също не може да обуслови допускане на касационното обжалване на решението в частта му, касаеща иска за делба на ап.№ 62, тъй като е свързан с несъбиране от въззивния съд на доказателства, които ищецът е поискал за доказване правото му на собственост върху другия апартамент- предмет на делбата- ап.№ 6, находящ се [населено място],[жк], [жилищен адрес].

Седмият, осмият и деветият поставени въпроси /7. Придобиват ли се от двамата съпрузи /представляват ли съпружеска имуществена общност/ лихвите по блокиран жилищен влог, формиран от стойността на обезщетението, получено за отчужден имот на един от съпрузите ?, 8. Кой режим следва да се приложи към средствата по влога на единия съпруг- действащият към датата на ликвидиране на влога или действащият към датата на прекратяване на брака ? и 9. Какво е правното значение на факта на участие на бившия съпруг с личен труд за постъпленията по банковата сметка на съпруга-титуляр ? Това обстоятелство може ли да обоснове извод за придобиване на недвижимия имот в режим на съпружеска имуществена общност или има отношение и значение само за имуществено право, защитимо с иска по чл.30 от Семейния кодекс от 2009 г.?/ също не могат да обусловят допускане на касационното обжалване на решението в частта му, касаеща иска за делба на ап.№ 62, тъй като са свързани с другия допуснат до делба апартамент- ап.№ 6, находящ се [населено място],[жк], [жилищен адрес].

Не са налице и основанията на чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението в тази негова част: Няма вероятност в тази част решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.

Решението в тази част не е и очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗС, ЗН и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

II. Относно решението в частта му, касаеща ап.№ 6, находящ се в гр.София,[жк], [жилищен адрес]: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу въззивно решение по иск за делба на недвижим имот, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК, независимо от цената на иска.

За да постанови решението за потвърждаване на първоинстанционното решение в частта му за допускане на делба между Т. Л. О. и Й. Х. О. на ап.№ 6, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] при квоти: 11659,11/19367 ид.ч. за Т. О. и 7707,89/19367 ид.ч. за Й. О., въззивният съд е приел, че този апартамент е бил предоставен на ищеца Т. О. като обезщетение за отчужден негов собствен имот: със заповед № А-0-07-2115 от 19.09.1979 г. на основание чл.98 ЗТСУ /отм./ е отчужден съсобствен имот от три лица, едно от които е ищецът Т. О., при дялове по 1/3 част за всеки; отчужденият имот е бил оценен на 11 853,66 стари лева или по 3 951,22 стари лева за всеки от съсобствениците, а със заповед № РД-41-67 от 14.04.1993 г. като обезщетение за отчуждения имот, в полза на Т. О. е предоставен ап.№ 6 при обща цена на имота от 19 367 стари лева, като тази цена е покрита от стойността на отчуждения преди това имот и собствени средства. По отношение на възникването на съсобственост върху този имот, съдът е взел предвид ППВС № 5 от 1972 г., т.3 и е приел, че 3 951,22/19367 ид.ч. от ап.№ 6 са лична собственост на Т. О., а останалата част от имота 15 415,78/19367 ид.ч. е станала СИО на двамата съпрузи, а след прекратяването на брака им те са станали съсобственици при следните квоти:7 707,89/19 367 ид.ч. за Й. О. и 11 659,11/19 367 ид.ч. за Т. О..

За неоснователно е прието възражението на ищеца, че по въпроса за възникване на СИО върху влога на ищеца, от който е извършено доплащането на получения в обезщетение ап.№ 6, следва да намери приложение нормата на чл.21, ал.1 СК от 2009 г., според който влоговете са изключени от режима на СИО. В случая, тъй като влогът на ищеца е бил ликвидиран при пълното плащане на стойността на ап.№ 6 през 1996 г., съдът е счел, че относно статута му следва да се приложи нормата на материалния закон, която е била действаща към онзи момент, а именно чл.19, ал.1 СК от 1985 г. /отм./, според който съпружеската имуществена общност обхваща и паричните влогове, които са били придобити по време на брака, освен ако е доказано друго. Поради това и тъй като ищецът не е ангажирал доказателства за заплащане на разликата в цената на получения в обезщетение ап.№ 6 от влог, лична негова собственост и не е оборил презумпцията за съвместен принос в придобиването на закрития му през 1996 г. влог, въззивният съд е приел, че разликата в цената на получения в обезщетение ап.6 над сумата 3951,22 лв. е била заплатена със семейни средства.

Предвид тези мотиви на съда в обжалваното решение касационното обжалване на решението в частта му, касаеща ап.№ 6, следва да се допусне по седмия поставен въпрос: Придобиват ли се от двамата съпрузи /представляват ли съпружеска имуществена общност/ лихвите по жилищен влог, формиран от стойността на обезщетението, което е получено за отчужден имот на един от съпрузите ? Този въпрос е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е обусловил изводите на съда в решението. В него, при определяне на квотите, при които е допуснал делбата на този апартамент, съдът не е включил в общата сума, за която е приел, че представлява лични средства по жилищно-спестовния влог на Т. О., формиран от обезщетението, което той е получил за друг отчужден негов имот, сумата, която представлява лихва по този влог. Произнасянето на ВКС по този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1,т.3 ГПК, тъй като по конкретния въпрос няма съдебна практика, а същевременно е налице необходимост да бъде тълкувана нормата на чл.93 ЗС в хипотезата на придобити по време на брака граждански плодове /лихви/ върху вложени в банка суми, лична собственост на един от съпрузите.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение