Определение № 2199 от 08.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4268/2023 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от прокурор в Окръжна прокуратура Бургас против въззивно решение № 786 от 30.06.2023г. по в.гр.д. № 778/2023г. на Окръжен съд Бургас, с което е потвърдено решение № 412 от 23.02.2022г. по гр.д.№ 4853/2022г. на РС Бургас в частта, с която е осъдена Прокуратурата на РБ да заплати на П. К. Н., на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ сумата от 16 000лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие незаконно повдигнато обвинение по което е водено производство по ДП № 299 ЗМ-60/2016г.на РУ Малко Търново и за задържане от 72 часа, а след това и под домашен арест като мярка за неотклонение за периода 15.04.2016г.-20.07.2016г. ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на решението, като е отхвърлен иска за разликата до претендираните 22 000лв., като е отменен първоинстанционния акт в частта с която е присъдена мораторна лихва и вместо това е постановено друго, с което е този иск е отхвърлен. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. При преценката си за допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното: Касаторът обжалва въззивния акт в частта, в която е уважен предявения иск над 5 000лв. до 16 000лв. Счита присъденият размер на обезщетение за прекомерен, като в изложението към касационата си жалба се позова на основанието за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставен въпрос, касаещ задължението на съда да извърши цялостна преценка на конкретните факти и обстоятелства, с оглед прилагане на принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД. Позовава се на противоречие със съдебната практика, във връзка с което прилага влезли в сила актове. Срещу касационната жалба е подаден отговор от П. К. Н., чрез процесуалния представител адвокат В., с който се оспорва нейната основателност. Претендира направени разноски. Въззивният съд е преценил като справедлив размер на обезщетение за конкретно установените неимуществени вреди от 16 000лв., със следните мотиви: Ищецът е бил привлечен като обвиняем на 13.04.2016г. за извършване на три деяния по чл.142а, ал.1 НК /противозаконно лишаване от свобода на три лица/, всички осъществени в м...., землището на [населено място], [община]. Производството е продължило година и три месеца /от 13.04.2016г.до 28.07.2017г., когато влиза в сила оправдателната присъда/. Бил е задържан от Прокуратурата за 72часа, а след това му е наложена мярка за неотклонение „домашен арест“ за период от около три месеца /от 15.04.2016г. до 20.07.2016г., когато е заменена с „парична гаранция“ от 3 000лв./ Въззивният съд е определил претърпените неимуществени вреди като такива над обичайните за сходни случаи заради прекомерната медийната разгласа. Още на 12.04.2016г. Апелативна прокуратура Бургас е организирала пресконференция, на която е присъствал и директорът на ОД на МВР Бургас, на която са изнесени данни за деянието и предполагаемия извършител. Дадената информация и широко тиражирана в регионални и национални медии. Последвали са множество публикации в сайтове и медии, като с гласни доказателства е установено, че този широк обществен отзвук е причинил на ищеца „психическа и емоционална нестабилност, повлиял е на финансовото му състояние и на личните му отношения с майката на детето“. Заради наложената мярка за неотклонение ищецът е спрял да упражнява търговската си дейност /по изкупуване на дърва/, останал е без доходи и се е разделил с приятелката си. Независимо, че е приел за установено, че по време на настоящето производство срещу Н. са се водели и други наказателни производства и че е осъждан за деяния по чл.325, ал.1 НК, по чл.131, ал.1, т.12 НК и чл.131, ал.1, т.1 НК, въззивният съд е приел, че горепосочените вреди са пряка и непосредствени последица именно от настоящето производство, което е приключило с оправдателна присъда. При тези мотиви на въззивния съд, настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне по подадената касационна жалба, на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, досежно поставения въпрос относно начина, по който следва да се определи размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, за да бъде то в съответствие с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и за да се извърши преценка дали са съобразени всички установени за конкретния случай релевантни обстоятелства. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение