Определение № 451 от 27.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3509/2020 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ГПК. Делото е образувано по частна жалба на И. Ц. П., чрез адв. Ц. Т., срещу определение № 13198/14.08.2020 г. на Софийски градски съд, постановено по реда на чл. 248 ГПК по гр.д. № 13809/2020 г. Насрещната страна Национален център по трансфузионна хематология отговаря, че частната жалба е недопустима на осн. чл. 274 ГПК, евентуално, че е незаконосъобразна. Моли присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е подадена от легитимна страна, но против съдебен акт, изключен от касационен контрол. С него Софийски градски съд е отказал да измени свое решене № 2129/15.04.2020 г., в частта за разноските, по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Искът, по който е образувано делото е трудов, извън тези по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, нито е за трудово възнаграждение или обезщетение по трудово правоотношение с цена над 5 000 лв., което значи, че въззивното решение е окончателно, изключено от касационен контрол съгласно чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК. Това значи, че и съдебният акт относно съдебноделоводните разноски по чл. 248 ГПК подлежи само на въззивно обжалване и съдебният акт на въззивния съд е окончателен. Този извод следва също и от чл. 274, ал. 4 ГПК. В заключение, частната жалба е недопустима и следва да бъде върната. Погрешните указания във въззивното определение относно обжалваемостта му и последващото администриране на касационната частна жалба не обвързват настоящия състав, който и сам служебно е длъжен да извърши проверка за допустимостта на образуваното пред него съдебно производство. При този резултат, жалбоподателят следва да заплати на насрещната страна сторените съдебноделоводни разноски за юрисконсулт, чийто размер съдът определя на 50 лв. МОТИВИРАН от горното, съдът