Определение № 3141 от 20.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2113/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Уиз Еър Унгария Црт.“, с номер на вписване в регистъра 01-10-140174, със седалище в Унгария, Будапеща, представлявано от адв. Р. А., против Определение № 3709 от 14.03.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 404 по описа за 2024 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено Определение № 20100196 от 11.08.2023 г., постановено по гр. дело № 18271 по описа за 2021 г. на СРС, ГО, 56 състав, с което е оставена без разглеждане като просрочена молба по чл. 248 от ГПК с вх. № 25024280/13.06.2023 г., подадена с писмо с обратна разписка RРS 1463 00CLUN9 и пощенско клеймо от 09.06.2023 година.

Жалбоподателят поддържа, че атакуваното определение е неправилно, иска неговата отмяна и връщане на делото за произнасяне по същество на подадената от него молба с правно основание чл. 248 ГПК. Счита обжалваното определение за порочно, тъй като по възраженията в частната жалба и доказателствата, които го установяват, въззивният съд не се е произнесъл.

В изложението към частната касационна жалба са формулирани следните въпроси, отнесени от жалбоподателя към хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:

1. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и събраните по делото доказателства?“;

2. “Може ли датата на подаване на пощенската пратка да се установи не само чрез плика и поставеното на него пощенско клеймо, но и чрез друг, издаден от пощенския оператор, документ ?“;

3. “Каква е доказателствената сила на приемо-предавателен протокол, подпечатан с датно клеймо от пощенския оператор?“;

Поддържа се, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в следните актове: Решение № 212/01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на ВКС, II ТО, Решение № 55/03.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на ВКС, I ТО, Решение № 63/17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, II ТО, Решение № 263/24.06.2015 г. по т. д. № 3734/2013 г. на ВКС, I ТО, Решение № 111/03.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС, II ТО, Решение № 157/08.11.2011 г. по т. д. № 823/2010 г. на ВКС, II ТО, Решение № 202/21.12.2013 г. по т. д. № 866/2012 г. на ВКС, I ТО, Решение № 411/27.10.2011 г. по гр. д. № 1857/2010 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 17/23.07.2014 г. по т. д. № 811/2012 г. на ВКС, II ТО, Решение № 180/11.01.2016 г. по т. д. № 1618/2014 г. на ВКС, II ТО, Решение № 136/06.11.2015 г. по т. д. № 2483/2014 г. на ВКС, II ТО, Решение № 202/25.01.2018 г. по т. д. № 1826/2010 г. на ВКС, I TО (по първия въпрос), Определение № 353/27.06.2017 г. по ч. т. д. № 893/2017 г. на ВКС, II ТО, Определение № 252/21.05.2009 г. по ч. гр. д. № 102/2009 г. на ВКС, IV ГО, Определение № 714/20.12.2010 г. по ч. гр. д. № 635/2010 г. на ВКС, IV ГО, Определение № 838/13.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6433/2014 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 440/31.05.2010 г. по гр. д. № 1504/2009 г. на ВКС, III ГО (по втория въпрос), Определение № 591/13.10.2011 г. по ч. гр. д. № 526/2011 г. на ВКС, IV ГО, Определение № 838/13.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6433/2014 г. на ВКС, IV ГО (по третия въпрос).

По отношение на четвъртия от въпросите, формулирани в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, притежава ли датното клеймо по чл. 77, ал. 3 ЗПУ обвързваща съда доказателствена сила, се поддържа, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Насрещната страна В. Г. Г. е подала отговор, в който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване, респективно – за неоснователност на частната касационна жалба.

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна и е допустима.

Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че касационно обжалване следва да бъде допуснато по обобщения при условията на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос следва ли съдът, пред който е депозирана молба по чл. 248 ГПК, постъпила по пощата, да извърши всички необходими процесуални действия за установяване точната дата на приемане на пощенската пратка от съответния оператор при спор относно този факт. Въпросът е обуславящ изхода на спора, а касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като по въпроса е налице практика на Върховния касационен съд, на която обжалваното определение не съответства.

За да потвърди определението на първоинстанционния съд, с което молбата на „Уиз Еър Унгария Црт.“, с номер на вписване в регистъра 01-10-140174, със седалище в Унгария, Будапеща, за изменение в частта относно разноските на постановеното по гр. д. № 18271/2021 г. по описа на СРС, 56 състав, Решение № 20089892 от 07.05.2023 г., е оставена без разглеждане, въззивният съд е приел, че съдебното решение е съобщено на „Уиз Еър Унгария Црт.“ на 25.05.2023 г. по реда на чл. 51, ал. 1 от ГПК, като за тази страна двуседмичният срок за обжалването му изтича на 08.06.2023 година. С молба, вх. № 25024280 от 13.06.2023 г., постъпила в СРС с писмо с обратна разписка с баркод RРS 1463 00CLUN 9 и пощенско клеймо от 09.06.2023 г., „Уиз Еър Унгария Црт.“ поискало съдът да измени решението в частта за разноските.

Въззивният съд счел молбата за недопустима, тъй като срокът по чл. 248, ал. 1 ГПК, изтекъл на 08.06.2023 г., бил пропуснат с един ден. За дата на подаване на молбата въззивният съд приел датата на пощенското клеймо, поставено върху запазения плик - 09.06.2023 г., която била отразена с обвързваща съда доказателствена сила и от съдебния служител, заедно с номера на обратната разписка, в изпълнение на чл. 35, ал. 2 от Правилника за администрацията в съдилищата. Представените с частната жалба копие от приемо – предавателен протокол и писмо с изх. № 95-А-123/30.08.2023 г., съставени между адвокатско дружество и „Български пощи“ ЕАД приел, че се ползват единствено с доказателствената сила по чл. 180 ГПК, поради което счел, че не е оборена удостоверителната материална доказателствена сила на пощенското клеймо и записа на датата върху първата страница на постъпилите книжа.

Тези съображения на въззивния съд не могат да бъдат споделени. Приема се в Решение № 440/31.05.2010 г. по гр. д. № 1504/2009 г. на ВКС, III ГО, Определение № 838 от 13.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6433/2014 г. на ВКС, IV ГО, Определение № 353 от 27.06.2017 г. по ч. т. д. № 893/2017 г. на ВКС, ІІ ТО, посочени от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, както и служебно известните на състава Определение № 312 от 14.07.2016 г. по ч. т. д. № 705/2016 г. на ВКС, І ТО, Определение № 202 от 21.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4113/2019 г., II ГО, Определение № 60287 от 1.07.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 11/2021 г., II ТО, и др., че при съмнение (или оспорване) в материалната доказателствена сила на пощенското клеймо в частта относно датата на подаване на пощенската (куриерската) пратка следва да се съберат доказателства за проверка на поставената върху пратката дата. Когато възникне спор, че пощенското клеймо не установява датата на „приемане на пощенската пратка“ по смисъла на параграф 1, т. 1 ДР към ЗПУ, разбирана като част от пощенската услуга по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗПУ, или когато клеймото е нечетливо, денят на действителното постъпване на пощенската пратка, подадена от подателя в съответната точка за достъп, може да бъде установена от друг, издаден от пощенската служба, документ - фискален бон, извлечение от съответните книги или нарочно удостоверение. Извод в обратна посока не следва и от разпоредбата на чл. 77, ал. 3 ЗПУ, предвиждаща поставянето на датно клеймо на пощенските пратки и на документите за приемане и предаване на пощенските пратки, доколкото това клеймо удостоверява датата на експедиране на пратката за доставка, която е възможно да не съвпада с деня, в който тя е постъпила в съответния пощенски клон. В случая от представените с частната жалба приемо-предавателен протокол от 08.06.2023 г., съставен между Адвокатско дружество „Б. и Ко“ и РУ Западен регион на „Български пощи“ ЕАД, и писмо с изх. № 95 – А – 123 от 30.08.2023 г., съдържащо удостоверителното изявление на директора на РУ Западен регион на „Български пощи“ ЕАД, се установява, че препоръчана пратка (молбата по чл. 248 ГПК) с известие за доставяне с баркод RРS 1463 00CLUN 9 е предадена с приемо-предавателен протокол в пощенска станция София 63 на 08.06.2023 г., обработена е същия ден, непосредствено след предаването й, и експедирана за доставка на 09.06.2023 г. с първа размяна на поща съгласно утвърдените вътрешни контролни срокове. Протоколът е онзи документ, издаден на подателя, който удостоверява приемането на пощенската пратка в хипотезата на допълнителната услуга „препоръка“ по смисъла на параграф 1, т. 10 ДР към ЗПУ.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че молбата по чл. 248 ГПК е изпратена чрез лицензиран пощенски оператор на 08.06.2023 г., с което срокът по чл. 259, ал. 1 ГПК, приложим на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, е спазен. Въззивното определение и потвърденото с него Определение № 20100196 от 11.08.2023 г., постановено по гр. дело № 18271 по описа за 2021 г. на СРС, ГО, 56 състав, с което е оставена без разглеждане като просрочена молба по чл. 248 от ГПК с вх. № 25024280/13.06.2023 г., следва да бъдат отменени, а делото – върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по молба с вх. № 25024280/13.06.2023 година.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,