Определение № 282 от 22.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 915/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от страна на пълномощника на „Осеновод”ЕООД-гр. София срещу определение №655/26.02.2020 г. по ч.гр.д. №2856/2019 на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане, с характер на определение, по т.д. №689/2019 на СГС, ТО, с което е прекратено като недопустимо производството по иска на ищеца-частен касатор с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД ТЗ срещу „Корпоративна търговска банка”АД/в несъстоятелност/-гр.София и Фонд за гарантиране на влоговете в банките за обявяване за окончателен на предварителен договор, сключен на 09.10.2018 г. между ищеца и синдиците на КТБ АД/н./ за покупко-продажба на 465/535 ид.части от следния недвижим имот: ТЪРГОВСКО ПОМЕЩЕНИЕ с площ 535 /петстотин тридесет и пет/ квадратни метра (кв.м.), находящо се в сградата с адрес [населено място], район ..С.", ул. ..А.“ № 12 /дванадесет/, при съседи: север - ул. .А.“, вход на жилищната кооперация, търговско помещение № 1 /едно/, на ул. ,.6-ти Септември" № 2 /две/ по Акт за общинска собственост № 604 от 08.02.2001 г. на РБ. Общ. адм. София / с площ 234.98 кв. м./; запад - двор на имот на ул. .А." №10 /десет/: юг - граници на поземлен имот /парцел/ на ул. .А." № 12 /дванадесет/ и ул. ,.6-ти Септември“ № 2 /две/; изток - ул. ,.6-ти Септември“, вход на кооперацията на ул. ,А.“ № 12 /дванадесет/, търговско помещение № 1 /едно/, на [улица]-ти Септември" № 2 /две/ по Акт за общинска собственост № 604 от 08.02.2001 г. на РБ. Общ. адм. София /с площ 234.98 кв.м./, ведно със съответните идеални части от недвижимия имот. идеални части от мястото, върху което същият е построен, съставляващо УПИ № I /първи/, „За ОЖС. компл. общ. обсл. и ресторант“ - отделено за имоти с планоснимачни номера 4.5.6 и 7 в кв. 465 по плана на [населено място], местност ..Центъра", съответно с площ за поземлените имоти, както следва: за ПИ № 4 - 687.104 кв. м., за ПИ №5 - 351,266 кв. м., за ПИ №6 - 297,81 кв. м., за ПИ №7 - 301,745 кв. м.. при граници на УПИ: ул. .А.", ул. „6-ти септември“, УПИ № III за БПС и УПИ № II за ОЖС и зала и [улица]. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение на въззивния съд: незаконосъобразно и в противоречие с практиката на ВКС, съдебният състав е приел, че за ищеца не е налице право на иск по чл.19 ал.3 ЗЗД, доколкото в случая е приложима процедурата предвидена в чл.87 ал.1 ЗБН за продажба на съсобствена вещ в производството по несъстоятелност на банка. Като основания за допускане до касация се сочат визираните в чл.280 ал.1,т.1 и т.3 и ал.2 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в законовия срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалвания пред ВКС акт, въззивният съд е изложил следните съображения: ЗБН е специален закон по отношение на общия-ТЗ, с оглед на което възприетите в практиката на ВКС тълкувания относно допустимостта на иска по чл. 19 ал.3 ЗЗД спрямо търговско дружество с открито производство по несъстоятелност не следва да се прилагат спрямо банка в несъстоятелност. Уреденият в чл.87 ал.1 ЗБН ред за продажба на съсобствена вещ в производството по несъстоятелност на банка изключва възможността за трето лице- съсобственик да иска обявяване на предварителния договор за окончателен при неспазване на задължението на оправомощения орган (председателят на Фонда за гарантиране влоговете в банките) да прехвърли правото на собственост върху имота чрез постановление за възлагане. Отделно от това, особеният статут на несъстоятелния длъжник /банка/, изключва възможността пред граждански съд да се предяви иск по чл. 19 ал.3 ЗЗД, с решението по който да бъде заместено липсващото, но дължимо в съответствие с чл. 87 ал.1. предл.3 ЗБН, постановление за възлагане на собствеността, а и отказът да се издаде такова постановление не представлява бездействие на законния представител на право- дееспособен гражданскоправен субект да изпълни свое задължение по предварителен договор за прехвърляне на собствеността върху съответните идеални части от съсобствения имот. За съсобственика е налице право да обжалва изпълнителните действия по реда на чл. 88 и чл. 89 от ЗБН, в случай, че не са спазени изискванията по чл. 87. ал.1 ЗБН. Като въпроси от значение за изхода на спора в изложението към ЧКЖ се сочат следните: 1.Допустим ли е иск по чл. 19 ал.3 ЗЗД срещу търговско дружество, по отношение на което има открито производство по несъстоятелност и дали особеният статут на ответника по иск по чл. 19, ал.3 ЗЗД - банка в несъстоятелност, изключва единствено предвидената в закона ( чл. 124, ал.3 ГПК) възможност да бъде упражнено по исков ред потестативното право за обявяване на предварителен договор за окончателен. 2.Какъв е процесуалният ред за защита на потестативното право на изправния купувач - трето лице съсобственик, да иска обявяване на предварителния договор за окончателен при бездействие и неспазване на задължението на оправомощените органи (председателят на Фонда за гарантиране влоговете в банките и лицата, изпълняващи съвместно функциите на синдик на банка в несъстоятелност) да прехвърлят правото на собственост върху съсобствен имот чрез постановление за възлагане? Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес. Така формулираните правни въпроси не съответстват на предмета на спора, който, видно от изложеното в обстоятелствената част на ИМ, се основава на твърдения за сключен между ищеца и синдиците на КТБ АД/н./ предварителен договор за покупко- продажба на идеални части от съсобствен недвижим имот, което, според самия ищец, е станало в рамките на инициирана от синдиците процедура по продажба на съсобствена вещ по реда на чл.87 ЗБН с цел осребряване на имуществото на банката. Цитираната разпоредба препраща към процедурата в правилата на чл.258 ал.1-5 ДОПК, с тази особеност, че синдикът / съотв.синдиците /на банката извършват действия на публичен изпълнител, а постановленията за възлагане се издават от председателя на ФГВБ. Самото „сключване на предварителен договор”, в действителност, представлява писмено съгласие от страна на съсобственика-недлъжник на предложението на синдиците на КТБ АД/н./ да изкупи частта от общата вещ, принадлежаща на банката-длъжник -т.е. осъществяване на действията предвидени в чл.258 ал.1 и ал.2 ДОПК, към които препраща чл.87 ал.1 ЗБН. Следователно, според твърденията в самата ИМ, правоотношенията между страните се основават на изпълнение на уредената с императивни процесуални норми процедура по чл. 87 ал.1 ЗБН, в която синдиците действат в качеството си на публичен изпълнител по ДОПК, а ФГВБ издава постановление за възлагане. В случая не е изобщо налице хипотеза, от която може да се направи извод за сключен предварителен договор между синдиците на банката и трето лице-съсобственик, поради което и така формулираните два въпроса нямат характер на обуславящи изхода на спора. Сочените решения по чл.290 ГПК на състави на ВКС се отнасят до допустимостта на искове по чл.19 ал.3 ЗЗД срещу търговци, след откриване на производство по несъстоятелност спрямо тях, за обявяване на окончателни на предварителни договори за покупко-продажба, сключени от същите преди откриване на производство по несъстоятелност и нямат никаква връзка с настоящия спор. Изложените съображения изключват и наличието на очевидна неправилност като основание за откриване на производство по несъстоятелност. С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС, ТК счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение