Определение № 3273 от 19.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 1422/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на КРУМ ГЕРОВ ТМ ЕООД, чрез процесуален пълномощник, против решение № 100 от 24.02.2025 г. по в. гр. д. № 1079/2024 г. по описа на Благоевградския окръжен съд. С въззивното решение е потвърдено решение № 153/26.06.2024 г. по гр. д. № 996/2023 г. по описа на Районен съд – Гоце Делчев, с което на основание чл. 124, ал. 4 ГПК е установена неистинността на писмен Договор за доставка и монтаж на дограма от 01.04.2021 г., сключен между КРУМ ГЕРОВ ТМ ЕООД - като възложител и ВЛАДКОМ БЪЛГАРИЯ ЕООД – като изпълнител, относно изявлението на последния, поради това, че документът не е подписан от физическото лице, посочено като негов автор (управителя В. М. К.). В касационната жалба се твърдят пороци на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК – необоснованост, процесуалноправна и материалноправна незаконосъобразност. Правят се оплаквания, че съдът неправилно не е приложил презумпцията на чл. 301 ТЗ, не се е обосновал защо кредитира заключението на вещото лице, което е изследвало само копие от оспорения документ, както и не е обсъдил всички установени по делото факти, касаещи основателността на иска. Моли се за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго по същество, с което искът да бъде отхвърлен. Претендират се сторените по делото разноски. Искането за допускане на касационно обжалване се основава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. В първата хипотеза са поставени следните въпроси, като разрешени от въззивния съд и имащи значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1/. Допустимо ли е оспорване на истинността на частен документ, когато същият е изготвен и предоставен от оспорващата страна; 2/. Носи ли отговорност страна по граждански договор в случай на доказване неистинността на подписа на насрещната страна, когато документът е разменен между страните като електронен образ на подписан документ, като оригиналът никога не е предаден от оспорващата страна на ответната страна. Във втората хипотеза се твърди очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт, защото съдът не е обсъдил в достатъчна степен добросъвестното поведение на ответника – настоящ касатор. Насрещната страна - ВЛАДКОМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, чрез процесуален пълномощник, с писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК заявява становище за неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 ГПК, съобрази следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока за обжалване по чл. 283 ГПК, против въззивно решение, подлежащо на касационен контрол, но не се установява приложното поле на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Съобразно задължителните указания в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, допускането на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК е предпоставено от наличието на изрично и ясно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото (а именно такъв, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващата правна воля на съда за постановения краен резултат), но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В цитирания акт на нормативно тълкуване е изяснено, че касационният съд няма правомощия сам да извежда значимия за разрешаването на спора правен въпрос, както и е направено разграничение между основанията по чл. 281, т. 3 ГПК, касаещи съществото на касационната жалба, и основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, относими към селективната фаза на касационното производство, което следва да се съблюдава както от съда, така и от страните. Липсата на надлежно формулиран правен въпрос, който да бъде разрешен от касационния съд по реда на чл. 290 ГПК, съставлява достатъчно основание за недопускане на исканото касационно обжалване. При наличие на правен въпрос, съответстващ на общото изискване за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК, касаторът следва да докаже, че по отношение на същия са изпълнени и някои от допълнителните селективни предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК, съответно посочени и обосновани от него. В случая формулираните от касатора въпроси не удовлетворяват както общите селективни изисквания на чл. 280, ал. 1 ГПК, така и допълнителните такива по т. 3 от цитираната разпоредба, които са релевирани бланкетно и не съответстват на указанията, дадени в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. На първо място, въпросите като цяло произтичат от защитната теза на касатора с оглед заявените от него в процеса факти и като такива са евентуално относими към обосноваността и законосъобраността, респ. правилността на обжалваното решение, която не е част от предмета на производството по чл. 288, вр. чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросите също така страдат от неточности и неясноти и не кореспондират с решаващата правна воля на съда по предмета на спора, която произтича от безспорно установеното обстоятелство, че В. К. фактически не е положил своя саморъчен подпис върху оспорения по исков ред документ. Първият въпрос очевидно се поставя в контекста на посоченото в касационната жалба, че договорът е изготвен от представител на ВЛАДКОМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, изпратен е на касатора от негово име, използван е за получаване на плащане и е предоставен на НАП, за да се възстанови внесен ДДС, като при тези обстоятелства се пита, дали е допустимо оспорването на истинността на частен документ, когато същият е изготвен и предоставен от оспорващата страна. Вторият въпрос е отново обусловен от конкретно наведени обстоятелства по делото (когато документът е разменен между страните като електронен образ на подписан документ, като оригиналът никога не е предаден от оспорващата страна на ответната страна, то „носи ли отговорност страна по граждански договор в случай на доказване неистинността на подписа на насрещната страна“), освен това нито от изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, нито от касационната жалба става ясно, какъв вид отговорност на страната касае въпросът с оглед конкретно постановеното решение по установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК и решаващите мотиви на въззивния съд. Липсват и самостоятелните селективни основания на чл. 280, ал. 2 ГПК. Доколкото първият въпрос би могъл да се отнесе към допустимостта на въззивното решение, за която касационният съд следи служебно, следва да се посочи, че липсва вероятност обжалваният съдебен акт да е недопустим. Мнението на настоящия съдебен състав е, че използването на неистинския документ в търговската дейност не съставлява пречка за установяване на неговата неистинност от съда по иск на страната, която го е използвала. Липсват и хипотезите на недопустимост на иска, във връзка с които е постановено Тълкувателно решение № 5 от 14.11. 2012 г. по тълк. дело № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Обжалваното решение не е и очевидно неправилно, тъй като в съдържанието му не се констатират допуснати от въззивния съд груби нарушения на правилата на формалната логика или превратно приложение на закона. Както поставените въпроси, така и оплакванията относно очевидната неправилност на въззивното решение са свързани с друг съдебен спор, по който обаче страна е не ответникът по касация ВЛАДКОМ БЪЛГАРИЯ ЕООД с ЕИК[ЕИК], а свързаното с него трето лице – ВЛАД И КОМ БЪЛГАРИЯ ЕООД с ЕИК[ЕИК] – обстоятелство, което също е съобразено от въззивния съд, вкл. са обсъждани разпоредбите на чл. 293, ал. 3 ТЗ и чл. 301 ТЗ, при изрично посочване, че същите са извън спорния предмет по настоящото дело. По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, съответно касаторът следва да понесе отговорността за сторените от насрещната страна разноски за защита пред тази инстанция, доказани в размер на 1 000 лв. и представляващи надлежно уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение