Определение № 2371 от 08.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3155/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. В. В. срещу решение № 1492 от 13.03.2025 г. по в.гр.д.№ 6107 от 2024 г. на Софийския градски съд, ГО, II-В въззивен състав, с което е потвърдено решение № 19414 от 24.11.2023 г. по гр.д.№ 21034 от 2022 г. на Софийския районен съд, 55 състав, поправено за допусната в него очевидна фактическа грешка с решение № 3533 от 27.02.2024 г. С това решение първоинстанционният съд е допуснал до делба апартамент, находящ се в [населено място], район „И.“, [улица], ет.***, ап.*** между Ц. В. В. и В. А. Ц. при следните квоти: 7/12 ид.ч. за Ц. В. и 5/12 ид.ч. за В. Ц.. С молба вх.№ 1919 от 29.01.2026 г. касаторът Ц. В. В. е поискал производството по делото да бъде спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на заведеното от трето лице /сина му В. Ц. В./ срещу съделителите по настоящото дело Ц. В. В. и В. А. Ц. гр.д.№ 5290 от 2025 г. на Софийския градски съд, I-25 състав с предмет установяване правото на собственост на В. Ц. В. върху делбения имот, придобито на основание давностно владение в продължение на повече от 10 години, считано от 20.09.2010 г. Твърди се, че спорът по гр.д.№ 5290 от 2025 г.. на Софийския градски съд е преюдициален по отношение на спора по настоящото дело за делба на процесното жилище. С писмен отговор /наречен молба/ вх.№ 2887 от 12.02.2026 г. ответницата по молбата В. А. Ц. оспорва същата и моли производството по делото на ВКС да не бъде спирано. Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на Гражданска колегия по основателността на подадената молба за спиране счита следното: Съгласно приетото в т.8 от Тълкувателно решене № 1 от 17.07.2001 г. по гр.д.№ 1 от 2001г. на ОСГК на ВКС и т.9 на Тълкувателно решение № 2 от 02.07.2004 г. по тълк.д.№ 2 от 2004 г. на ОСГТК на ВКС, Върховният касационен съд може да спре производството по касационно дело на основание чл.182, б.“г“ ГПК /отм./, аналогичен чл.229, ал.1, т.4 ГПК, само ако пред ВКС е даден ход за разглеждане на делото по същество по реда на чл.218и, ал.2 ГПК /отм./, аналогичен чл.295, ал.2 ГПК. В останалите случаи, когато производството пред ВКС е в контролната му фаза, какъвто е настоящия случай, ВКС не може да спре делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, когато висящността на обуславящото дело е възникнала след приключване на производството пред въззивната инстанция. Това е така, тъй като когато действа като контролно-отменителна инстанция за проверка допустимостта и правилността на решението на въззивния съд, а не като съд по същество, ВКС няма право да приема и събира нови доказателства и да съобразява нови фактически положения, настъпили след приключване на устните състезания пред въззивния съд. В тези случаи решението по обуславящото дело /ако то е такова/ би могло да се съобрази от състава на въззивния или първоинстанционния съд, когато делото бъде върнато от ВКС за ново или по-нататъшно разглеждане от този съд, а ако ВКС остави в сила или не допусне до касационно разглеждане въззивното решение- по реда на отмяната по чл.231, б.“а“ ГПК /отм/., аналогичен чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Постановките на т.8 от ТР № 1 от 2001 г. и т.9 от ТР № 2 от 2004 г. запазват действието си и след влизане в сила на сега действащия ГПК от 2007 г. С оглед на това и предвид обстоятелството, че в конкретния случай не е налице хипотезата на чл.295, ал.2 ГПК /отмяна на въззивно решение при повторно касационно обжалване и разглеждане на делото от ВКС по същество/ и че висящността на гр.д.№ 5290 от 2025 г. на Софийския градски съд е възникнала след приключване на производството пред въззивната инстанция с решение № 1492 от 13.03.2025 г. по в.гр.д.№ 6107 от 2004 г. на Софийския градски съд, искането за спиране на настоящото касационно дело до приключване на гр.д.№ 5290 от 2025 г. на Софийския градски съд не следва да бъде уважавано. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение