Определение № 755 от 10.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 2415/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Застрахователна компания „ Лев Инс „ АД- [населено място], срещу решение №747 от 24.06.2024г. по гр.д.646/24г. на Софийски апелативен съд. Ответникът по касационната жалба-Б. А. К. е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима: С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – юрк.И Г. е поддържал основание по чл.280,ал.1, т.1 ГПК.Поставил е въпросите – 1/“Следва ли съдът при приложението на чл.52 от ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени на пострадалото лице неимуществени вреди от непозволено увреждане, да се съобрази с указанията, съдържащи се в ППВС №4/69 ….“?/ и 2/“Допустимо ли е при безспорно доказано по делото нарушение на правилата за движение съдът да не отчете онези вреди, които са в причинна връзка с нейното поведение…“Тези два въпроса са съпътствани от множество еднозначни подобни въпроси. По първият въпрос страната е направила оплакване, че съдът не се съобразил с ППВС № 4/68г. като пространно са направени общи оплаквани, че съдът следвало да вземе предвид всички релевантни обстоятелства и да определи така справедливия размер на обезщетяване на вредите.Възпроизведени са още мотивите на цитираното постановление на Пленума на ВКС и на едно решение на ВКС, очертаващо също така общите постановки относно съдържанието на мотивите при определяне на обезщетение при непозволено увреждане.Вторият поставен въпрос, състоящ се от множество еднозначни подвъпроси е подкрепен с буквалното възпроизвеждане на оплакванията за неправилност на решенето от касационната жалба и в контекста изцяло на защитната теза на касатора .Възпроизведени са мотиви от решения на ВКС, като в заключение е посочено лаконично, че съдебният състав „неправилно не е определил конкретния принос на пешеходеца за настъпване на пътнотранспортно произшествие“, поради което „бил в противоречие“ с множество изброени актове на ВКС.Други доводи не са развити. С така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С т.1 ТР ОСГТК №1 /09г. е дадена дефинитивна определеност на общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК- то съставлява правен въпрос, свързан с решаващите изводи на въззивния съд, довели до постановения и обжалван правен резултат. С оглед така приетото, поставеният от касатора първи въпрос е общ, като липсва обоснована свързаност с решаващите мотиви на въззивния съд, което определя именно обосноваността на общото основание. А и множеството въпроси са подкрепени с оплакванията на страната за неправилност на изводите на състава, при общо посочване, че съдът не се бил съобразил с указанията дадени с ППВС4/68г. Но дори и от тези въпроси/ обозначени като №1/ да бъде изведен релевантен, страната не защитава довод за наличие на допълнителен критерий – необходима предпоставка за допускане на решението до касационно обжалване. Не може да обоснове такъв довод, възпроизвеждането на части от мотиви на съдебни актове относно определяне на размер на обезщетение по други дела при различна фактическа обстановка и установяващите общите правила указани и в постановлението на Пленума на ВС. Същото е относимо и към втория въпрос, съдържащ множество подвъпроси. Извън това, че съдържателно въпросът е обоснован с изрази като „ безспорно доказано“, което е свързано с твърдения, заявени от страната и тяхната установеност по спора, което определя въпроса като фактически, а не правен, то дори и да се възприеме някой от тези въпроси за релевантен, то страната отново не обосновава извод за установеност на допълнителен критерий. Фактически въпросите са обосновани в изложението, с доводи за неправилност на акта, възпроизведени буквално от касационната жалба и съответно неотносими към тази фаза на касационното производство.Разгледаната практика, чрез възпроизвеждане на части от мотиви на съдебни актове и изброяване на такива не обосновава нито релевантност на въпросите, нито наличие на допълнителен критерий, още повече, че в заключение е посочено, че съдът „неправилно“ е определил конкретния принос на пешеходеца, което е довод по чл.281 ГПК, при липса на развити съображения за отклоняване на състава от практиката на ВКС, чрез сравняване на правни изводи, свързани с някой от въпросите и различното им разрешение в конкретно посочен акт на този съд. Нещо повече, в случая, съдът мотивирано е сравнил, в съответствие с така цитираната практика, приноса на водача на МПС и на пешеходеца – пресичал на пешеходна пътека, като е очертал конкретно установените факти. Общите оплаквания на касатора са основани на твърдения, които не съответстват на мотивите на съда, който е развил изрично, съобразно установеното по спора, решаващи изводи, свързани с начина на формиране на конкретния размер обезщетение. Съставът е разгледал установеното, в контекста на критериите по чл.52 ЗЗД, които е разгледал с оглед постановките на ППВС4/68г. при определяне размера на обезщетението. Несъгласието с тези мотиви не обосновава, нито извод за наличие на общо основание, нито установява необоснованите правно твърдения за отклоняване от константна съдебна практика. Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1ГПК и решението на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение