Определение № 415 от 29.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3549/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. А. М., представляван от адв. С. М., срещу решение № 876 от 24.06.2025 г. по въззивно гр. д. № 932/2025 г. на Софийския апелативен съд, с което след като отменя в една част и потвърждава в друга част решението от 25.10.2024 г. по гр. д. № 133/2023 г. на Окръжен съд – Видин, на ищеца К. А. М. е присъдена сумата в размер на 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразно повдигнато обвинение срещу него ,приключило с оправдателна присъда № 7/19.02.2020 г. по НОХД № 153 от 2019 г. по описа на ОС – Видин, а искът, с който се претендира обезщетение за имуществени вреди е изцяло отхвърлен от въззивния съд като неоснователен, след отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която е бил частично уважен до размера на сумата 27 976,82лв.

За да постанови така обжалваният резултат въззивният съд е приел за установено, че исковото производство е образувано по предявени от К. М. срещу Прокуратурата на Р. България, обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1 предл. 1 и т. 3, предл. 1 вр. чл. 4 и чл. 7 ЗОДОВ вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди в размер на 80 000 лв. и имуществени вреди в размер на 120 000 лв., за които твърди, че са настъпили като пряка и непосредствена последица от незаконно повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 242, ал. 4 вр. ал. 2 вр. чл. 18, ал. 1 НК, за което е признат за невиновен с оправдателна присъда № 7 от 19.02.2020 г. постановена по НОХД №153/2019 г. на ОС - Видин, потвърдена с решение от 22.03.2022 г. постановено по ВНОХД № 572/2020 г. на Софийски апелативен съд. По делото не се спори, че с постановление от 21.05.2017 г. К. А. М. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.242, ал.2 вр. с чл.20, ал.2 НК и по чл.354 а, ал2, вр. с ал.1 вр. с чл.20, ал.2 НК. По така повдигнатото обвинение, ищецът е признат за невиновен с горепосочената присъда постановена по НОХД № 153 от 2019 г. по описа на ОС – Видин. Въз основа на приетите по делото обективни данни за развитие на наказателното производство е установено, че вреди от незаконно повдигнато обвинение ищецът е търпял с продължителност от почти пет години, до влизане в сила на оправдателната присъда. Досъдебното производство е продължило повече от две години, след многократно продължаване на срока за приключване.По отношение на неимуществените вреди въззивният съд е отчел, че за така повдигнатото обвинение се предвижда наказание лишаване от свобода от 15 до 20 години, т.е. тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК; възрастта на ищеца, който към момента на повдигане на обвинението е бил на 56 г.; определената мярка за неотклонение „задържане под стража“, за период от 10 дни, след което съдът е заменил най-тежката мярка за неотклонение с „парична гаранция“, а след постановяването на оправдателната присъда с „подписка“; Отчетен е фактът, че през целия период на наказателно преследване ищецът е е бил с наложена принудителна мярка „забрана за напускане пределите на Р.България“, като обаче липсват данни същият да е искал разрешение от Прокуратурата за напускане на страната по необходимост.Предвид продължителността на наказателното преследване е изтъкнато, че внесеният обвинителен акт не е бил връщан за прецизиране и делото е приключило на въззивна инстанция, като не е внесен протест от страна на Прокуратурата.От събраните по делото писмени доказателства не се установява наказателното преследване спрямо ищеца да е довело до трайни физически и психически увреждания на неговото здраве. От представените по делото писмени медицински документи не може да се направи извод, че е налице причинно - следствена връзка между незаконното обвинение и описаните в тях заболявания. Относно търпените от ищеца негативни последици от проведеното срещу него наказателно преследване са събрани гласни доказателства пред първа инстанция, които въззивният съд определя като противоречиви.Прието е за житейски и логично обосновано, че ищецът претърпял негативни промени и в здравословното си състояние,наред с обичайните при лице с чисто съдебно минало негативни изживявания. Отчетено е от инстанцията по същество, че по делото са представени медийни публикации във връзка със заловената пратка наркотици, но във водещите две публикации по случая името на ищеца не е споменато, така също не са разгласени уличаващи ищеца обстоятелства,а точно обратното,че той е невиновен.Високорисково наркотично вещество /хероин/ в 400 пакета е било открито на ГКПП Дунав мост 2 при гранична проверка, укрити в товара на полуремаркето, прикачето към товарния автомобил, управляван от ищеца. Разгласената информация от Прокуратурата е, че шофьора на камиона е 56 годишен. Съобразявайки разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и с оглед изяснената фактическа обстановка и приетия по делото доказателствен материал, съдът е приел, че размерът на обезщетението следва да бъде намален на 10 000 лв.

Предвид заключението на съдебно-икономическата експертиза, приета пред първата съдебна инстанция,установено е че от работодателя си ГОПЕТ ООД ищецът е получил за периода м.10.2017 г. до м.04.2022 г. БТВ в размер на 34 741,18 лв. Отчетено е е обстоятелството ,че ищецът е продължил да работи като шофьор в „СЛ София Логистикс” ООД и след повдигане на обвинението, след като мярката му за неотклонение „задължане под стража” е била променена в по-лека. Не са ангажирани преки доказателства кога е прекратено ТПО с ищеца ,взети са предвид косвени доказателства за преустановяване дейността на фирмата, в която ищецът е бил нает по трудов договор, както и че съгласно заключение на приета по делото съдебно икономическа експертиза средната брутна заплата на наети лица по икономически дейности в сектор международен транспорт ,която сборувана за исковия период възлиза на 62 709 лв, което надвишава сбора от получените от ищеца трудови възнаграждения от работодателя ГОПЕТ ООД за същия период. Въззивният съд обаче е ревизирал извода на първа инстанция ,че тази разлика представлява пропусната полза за ищеца ,тъй като пропуснатата полза следва да е конкретна, а не хипотетична. Съдебния състав е приел за установено, че ако беше останал на работа при предишния си работодател, при така уговореното трудово възнаграждение в размер на 463лв. ищецът е щял да получава по-малка сума като трудово възнаграждение отколкото при последващия си работодател и претенция за обезщетение на имуществени вреди следва да бъде отхвърлена,тъй като не е доказан нито единия от двата вида имуществени вреди - претърпяна загуба или пропусната полза.

Касаторът изявява несъгласие с тези изводи, като излага съображения, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с установената съдебна практика. В изложението към жалбата касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване – очевидна неправилност на въззивното решение ,поради „грубо нарушение на приетите стандарти в устойчивата съдебна практика”.Поддържа също така наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 ГПК, по въпросите:

• „Дължи ли се по ЗОДОВ обезщетение за претърпени материални щети – нереализирани трудови доходи във вид на работна заплата, наказателно производство, приключило с влязла в сила оправдателна присъда?“;

• „Кой показател се взема предвид при съдебно-счетоводното заключение, когато работодателят е прекратил дейност и няма данни за средно трудово възнаграждение на работник на същата позиция, за същия период от време, които са релевантни за процеса?“;

• „Взема ли се предвид при определяне на размера на материалните щети средната работна заплата за сектора от трудовата заетост и икономиката на страната, в която е работило лицето преди наказателното производство“;

-„Адекватно и справедливо обезщетение за нанесени нематериални щети ли е 10 000 лв. за пет години, което разделено е по 2 000 лв. на година и по 167 лв. на месец и съответства ли то на съответната съдебна практика?“.

Прокуратурата на Република България не депозирала отговор по жалбата.

След преценка Върховен касационен съд, ІІІ г. о., счита, че е сезиран с процесуално допустима и редовна касационна жалба, не се обосновават предпоставките за допускане на касационно обжалване по повдигнатите въпроси.

Първият, вторият и третият поставени от касатора въпроси касаят обезщетението за имуществени вреди Свързано поставени –като израз на поддържана доказателствена теза ,и преценени по съдържание както са формулирани, тези въпроси не удовлетворяват изискванията на чл. 280, ал.1 ГПК за относимо поставен, обусловил изводите на съда по обжалваното решение правен въпрос.При ищеца няма нереализирани трудови доходи, както водещо се постулира в първия въпрос. Конкретно получаваното трудово възнаграждение, предвид доказателствата по делото, въззивният съд е взел предвид и съпоставил при извода налице ли е подлежаща на обезщетяване пропусната полза. Вторият въпрос не е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд и няма правно съдържание. Свързан е с хипотетично поставеният трети въпрос, като и по трите въпроса не се отчитат фактическите изводи на въззивната инстанция по релевантните и установени факти, обусловили извод, че в случая не е налице претендираната за обезщетяване пропусната полза - неосъществено увеличаване имуществото което да е сигурно и да е осуетено поради деликтно увреждане .От решаващо значение в случая не е определяне на нереализирани трудови доходи при принудителна безработица или увреждане, нито кои осреднени величини следва да се съпоставят при методите за експертна оценка на пропуснати ползи в тази връзка При отсъствието на обща предпоставка за селекция по чл.280,ал.1 ГПК, поставените три въпроса в изложението не обосновават допускане на въззивното решение до касационно обжалване.В решаващите си изводи въззивният съд е съобразил и приложил разясненията в ТР №3 от 13.01.2023г по тълк.д№3/2021г и ТР №3 от 12.12.2012г по тълк.д №3/2012г на ОСГТК ,че пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда и не се предполага, следва да бъде доказана.

Последният поставен от касатора въпрос също е формулиран некоректно. Обезщетението за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление за което ищецът е оправдан, съгласно установената практика на ВКС не се определя и дроби на дневен, помесечен или годишен разчет ,както се постулира във въпроса. Определя се глобално, по справедливост/ ТР №3/22.04.2005г на ОСГК/. Предвид правомощието на Върховен касационен съд да уточни въпроса ,той е за прилагането на критерия за справедливост при определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД. По въпроса са дадени принципни указания в т. ІІ от ППВС № 4/1968 г., и при разясняване на критерия в отговор на правни въпроси в множество постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения на ВКС – напр. реш. № 532 от 2010 г. по гр. д. № 1650/2009 г., ІІІ г. о., реш. № 377 от 22.06.2010 г. по гр. д. № 1381/2009 г., ІV г. о., реш. № 149 от 2011 г. по гр. д. № 574/2010 г., ІІІ г. о., реш. № 344 от 2014 г. по гр. д. № 2378/2014 г., ІV г. о., реш. № 150 от 2013 г. по гр. д. № 1367/2012 г., ІІІ г. о., реш. № 267 от 2014 г. по гр. д. № 820/2012 г., ІV г. о., реш. № 292 от 2014 г. по гр. д. № 3435/2014 г., ІІІ г. о. и др. Твърдяното от касатора противоречие по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не се установява във връзка с поставения правен въпрос.Справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател.Именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики. Затова в мотивите си съдилищата трябва да посочат конкретните обстоятелства и значението им за размера на обезщетението. Тази преценка не липсва в обжалвания акт.При формиране на волята си Софийският апелативен съд е преценил относимите правнорелевантни факти. Взети са предвид тежестта на обвинението и предвиденото наказание–лишаване от свобода от 15 до 20 години; продължителността на наказателното преследване от около 5 г.; взетите мерки за неотклонение,мякрата „задържане под стража” за период от 10 дни ,както и наложената принудителна административна мярка; настъпилите последици в личния живот на ищеца – притеснението и негативните емоции във връзка с обвинението в деяние, което не е извършил, душевните болки и страдания, които е търпял във връзка с това наказателно производство, по което е признат за невиновен. От значение за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди е и съобразяването с обществено икономическите условия в страната, като обезщетението се определя за период ,през който вредите са понесени. При установени по делото и изтъкнати в решението обстоятелства въззивният съд не е възприел настъпили значителни неимуществени вреди от осуетена, или накърнена възможност за професионална реализация при ищеца, в случая като професионален шофьор. Не са сходни обстоятелствата, преценявани от съда по критерия на чл. 52 ЗЗД в соченото от защитата решение №169/2018г по гр.д №4593/ 2017г, Трето г.о на ВКС.В него е разгледан случай с повдигнато обвинение в престъпление, вменяващо злоупотреба със служебно положение и корестна цел,срещу служител на гранична полиция/полицай на ГКПП/, при което степента на злепоставящо въздействие на обвинението и мерките е по- силна, както трайно е отчитано в пратиката на ВКС при обвиняеми заемали длъжности, към които обществото има завишени изисквания, същевременно при обезщетението е било отчетено и отклонение от нормата в психичното състояние при пострадалия във връзка с преодоляване последиците от незаконно обвинение за личността.

Изложените съображения налагат извод за отсъствие на предпоставките по чл.280, ал. 1, т.1 ГПК, поддържани от касатора.Съображенията по съществото си се свеждат до оплаквания за занижен размер на присъдсеното ,които възражения не обосновават допускане на въззивното решение до касационен контрол и не са самодостатъчни при обосновка на специалните основания в чл. 280, ал.1, т.1 -3 ГПК. Необосновано е позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.За да е налице посоченото основание,следва да е обоснована необходимостта от произнасянето на касационния съд по такъв правен въпрос,разглеждането на който ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването ѝ с оглед изменения в законодателството и обществените условия, респ. при непълни, неясни или противоречиви закони, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, както е посочено в т. 4 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Тези предпоставки в случая не са налице.

Не се констатира въззивното решение да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Като самостоятелно основание за допускане до касационен контрол тази квалифицираща степен на порочност е изводима от съдържанието на въззивни решения, при които законът е приложен в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, нарушени са основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, или видимо от мотивите на съдебното решение се касае за явно и грубо нарушаване на основните логически, опитни правила при формиране на решаващи изводи на съда, а това не се констатира от Върховен касационен съд в настоящия случай. Приложимото право се съдържа в нормите, изтъкнати в решението,водещите указания в установената практика на ВКС по прилагането на закона са спазени ,както и основополагащите за процеса правила.

Водим от гореизложеното, Върховен касационен съд състав на III г. о.