Определение № 97 от 21.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3326/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 531/ 25.05.2021 г. по гр.д. № 4177/ 2020 г., с което Софийски апелативен съд, изменяйки решение № 48/ 18.09.2020 г. по гр.д. № 61/ 2020 г. на Монтански окръжен съд, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ осъжда Прокуратурата на Република България да заплати на Ц. Я. Ц. сумата 6000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение в извършването на престъпление по чл. 321 НК, като искът е отхвърлен до пълния размер от 40 000 лв. Решението се обжалва от Прокуратурата на Република България, а повдигнатите въпроси са процесуалноправен и материалноправен. Процесуалноправният е за задължението на въззивния съд да извърши преценка на всички конкретно проявени обстоятелства, които са от значение за определяне размера на обезщетението, когато са в причинноследствена връзка с незаконно повдигнатото обвинение. Касаторът счита, че е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (т.II ППВС № 4/1968 г., т. 3 и 11 от ТР № 3/22.04.2005 г., ОСГК, т. 19 от ТР № 1/ 04.01.2001 г. по тълк.гр.д. № 1/ 2000 г. на ОСГК). Материалноправният е за приложението на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, а касаторът счита, че обжалваното решение противоречи на приложените от него решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Оплакванията по същество са, че решението е неправилно, защото е необосновано и в нарушение на чл. 52 ЗЗД (касационните основания от чл. 281, т. 3, пр. 1 и 3 ГПК). Ответникът по касация, Ц. Я. Ц. възразява, че сочените основания за допускане на касационния контрол липсват, а решението е правилно. Претендира разноски в настоящото производство. За да уважи частично предявения иск, въззивният съд е приел, че Ц. Я. Ц. е бил незаконно обвинен за извършването на престъпление по чл. 321 НК на 20.05.2014 г. Наказателното производство е прекратено на 13.04.2016 г. Поради това е пристъпил към изясняване на онези обстоятелства, които са установени по делото, намират се в причинна връзка с незаконното обвинение и са от значение за справедливия размер на претендираното с иска обезщетение за неимуществени вреди. Въззивният съд е съобразил, че докато е траело наказателното производство по отношение на Ц. Ц. той е бил задържан под стража над 3 месеца. Ищецът бил подложен на негативни изживявания с висок интензитет. Изпитвал притеснение и страх, затворил се в себе си, започнал да страни от хората, бил притеснен, че може да влезе в затвора, тревожел се как наказателното производство се отразява на близките му. Негативни емоции били породени и от коментари на хора от неговото обкръжение, както и от обкръжението на приятелката му. Бил сочен като престъпник от хората. При определяне на размера на дължимото обезщетение са съобразени и продължителността на наказателното преследване, фактът, че до съдебна фаза не се стигнало, продължителността на изтърпяваната мярка “задържане под стража“, фактът, че за ищеца няма данни да е извършвал други престъпления и вида на престъплението - “тежко“ престъпление по см. на чл. 93, т. 7 НК. При съвкупната преценка на обективно проявените обстоятелства, съдът е определил обезщетението от 6000 лв. за адекватно на претърпените неимуществени вреди, които са с причина незаконното обвинение. Следователно е обуславящ повдигнатият процесуалноправен въпрос, но той не противоречи на тълкувателните решения, на които се позовава касаторът. Въззивният съд е определил обезщетението за неимуществени вреди адекватно на обстоятелствата, които са от значение за критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Отказал е да зачете онези, за които не е установена причинната връзка с незаконното обвинение. Мотивирал се е особеностите на конкретния случай. Дали преценката му е правилна в производството по чл. 288 ГПК не може да се провери, но даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие с онези мотиви, които инстанцията по съществото на правния спор дължи откъм установяването на основанието на обективна отговорност на държавата при деликтния състав от чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ. Настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че противоречие на въззивното решение с други решения на ВКС относно приложението на критерия „справедливост“ при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно обвинение е възможно, тогава когато по висящото и по приключените дела са идентични обвинението, мярката за неотклонение, кръгът на засегнатите неимуществени блага и степента на засягане на емоционалната сфера на увреденото лице, но са различни присъдените обезщетения. Липсва сходство в юридическите факти (основанието) на обективната отговорност на държавата, предвидена в състава по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, между възприетото в обжалваното решение и в решенията по чл. 290 ГПК на ВКС, които касаторът прилага в изложението към своята жалба. Съдът е съобразил и съдебната практика по подобен род дела, ръководил се е от установените в практиката критери при определянето на размера на обезщетението. Сам е посочил и в мотивите на решението немалък брой актове по на ВКС по чл. 290 ГПК, които е взел предвид. При този изход на производството пред настоящата инстанция ответникът по касация има право на разноски пред ВКС (чл. 78, ал. 1 ГПК). На ищеца е предоставена адвокатска помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. На адвоката се дължи възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от същия закон. Възнаграждението следва да се определели в съответствие с чл. 9, ал. 3 и чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Обжалваемият интерес е 6000 лв. За изготвения отговор дължимото възнаграждение е в размер на 3/4 от това, което би се дължало за изготвяне на касационна жалба съобразно обжалваемия интерес. Сумата е в размер на 472,50 лв. Според чл. 9, ал. 3 от Наредбата, възнаграждението на адвоката за изготвения отговор не може да е по-малко от 500 лева. Тази сума следва да се възложи в тежест на касатора и да се присъди в полза на адвокат Л. А.. В обобщение, и по двата повдигнати въпроса е изключено соченото допълнително основание от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационен контрол. При тези мотиви, съдът