Определение № 664 от 02.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 503/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. В. В. с ЕГН [ЕГН], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 355 от 27.11.2019 г. по в.т.д. № 553/2019 г. на Апелативен съд – Пловдив, първи търговски състав, с което е потвърдено решение № 348 от 25.06.2019 г. по т.д. № 200/2018 г. на Окръжен съд – Пловдив, в частта за отхвърляне на предявения срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП на 02.08.2014 г., за разликата над 50 000 до 75 000 лв., ведно със законната лихва от 02.08.2014 г. В жалбата се поддържат касационни доводи за материална незаконосъобразност, изразяваща се в несъобразяване на принципа за справедливост. Сочи се, че независимо от подробно описаните, релевантни за размера на обезщетението обстоятелства, въззивният съд не е отчел в достатъчна степен изключително тежкия характер на уврежданията, сериозната оперативна интервенция, с дълъг възстановителен период, както и неблагоприятните последици, които жалбоподателката търпи и понастоящем. Искането за допускане на касационно обжалване е в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по материалноправен въпрос, свързан с определянето на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане. Допълнителната селективна предпоставка е обоснована с ППВС № 4/1968 г., както и с казуална практика на ВКС – решение по т.д. № 1308/2015 г. и решение по т.д. № 135/2017 г. на II т.о., с приложени копия от тези съдебни актове. Ответникът по касационната жалба – Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, ЕИК[ЕИК], не е заявил становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателката, приема следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, при спазване на преклузивния срок по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията за редовност. Поради това жалбата се преценява като процесуално допустима. За да постанови обжалвания краен резултат, съдебният състав на Апелативен съд - Пловдив, при съобразяване пределите на въззивното производство, очертани от депозираните от страните въззивни жалби, след подробна преценка на приетата съдебно-медицинска експертиза и показанията на разпитаните свидетели, е приел за установено, че получените от ищцата увреждания, изразяващи се в: коремна травма с разкъсване на тънкото черво, кръвоизлив в перитонеалната кухина, кръвонасядане на връзката на коремната кухина и въздух в задперитонеалното пространство; счупване на трета и четвърта дланови кости на левия горен крайник, сътресение на мозъка; контузия на главата; контузия на лява лакътна става и контузия на тазобедрената става, са в причинна връзка с настъпилото на 02.08.2014 г. ПТП. Съдът е изтъкнал констатираните от медицинската експертиза обстоятелства относно: проведеното оперативно лечение на коремната травма и последващите усложнения, включително и получения сериозен козметичен дефект при вторичното зарастване на оперативния белег на пострадалата; продължителността на следоперативния и възстановителен период; значителните болки, страдания и неудобства във връзка с коремната травма и със счупването на двете кости на лявата длан на ищцата; психичното разстройство на ищцата, и настъпилите за нея негативни последици, установени от събраните гласни доказателства, изразяващи се в: невъзможност да работи в продължение на 3-4 години, сериозните промени в отношението й към останалите и към живота изобщо. Апелативният съд е кредитирал показанията на свидетелите С. и Д., според които, катастрофата се е отразила много зле на ищцата, т.к. от жизнерадостен и весел човек тя е станала затворена, загубила е вярата си в живота, била е сломена, избягвала е да се вози в автомобил и това й състояние не се е променило и понастоящем. Съобразявайки причинените на пострадалата млада жена болки и страдания, физическото й възстановяване от увредите, негативното отражение на самото произшествие и на последиците от увредите върху психиката й, както и конкретните икономически условия в страната, включително нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, апелативният съд е приел, че определеното от първата инстанция обезщетение в размер на 50 000 лв. съответства на принципа за справедливост. За разликата над тази сума до 75 000 лв., в която част ищцата е атакувала отхвърлителното първоинстнационно решение, предявеният иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ е счетен за неоснователен, като е потвърден крайният правен извод на Окръжен съд – Пловдив. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира за основателно искането за допускане на касационно обжалване по поставения от касационната жалбоподателка материалноправен въпрос, свързан с приложение на визирания в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост. Въпросът удовлетворява основната селективна предпоставка, разяснена в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Обжалването следва да се допусне за извършване на проверка за съответствие на атакуваното решение с критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, съгласно т.11 от ППВС № 4/1968 год. Позоваването на казуална практика на ВКС във връзка с размерите на присъждани обезщетения за неимуществени вреди по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ не може да обоснове допълнителната селективна предпоставка, доколкото тези размери са обусловени от конкретни за всяко отделно дело обстоятелства, съотнесени към общите критерии по чл.52 ЗЗД. За разглеждане на касационната жалба не се дължи държавна такса по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК, т.к. касационната жалбоподателка е освободена от внасяне на държавна такса съгласно чл.83, ал.1, т.4 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение