Определение № 407 от 13.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 415/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от И. С. К. срещу решение № 126/10.06.21г. в следните части: в която е признато за установено, че има вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака; в която е осъден да плаща ежемесечна издръжка на детето си от 300лв.; и в частта, с която е осъден да плати разноски за двете съдебни инстанции. В срока за отговор С. Г. К. е изложила писмени възражения срещу касационната жалба. Настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба е недопустима на основание чл. 280, ал.3, т.2 от ГПК по следните съображения: въззивното решение по иска за развод и по иска за издръжка не подлежи на касационно обжалване; решението в частта, относно иска по чл. 59, ал.2 СК, е влязло в сила като необжалвано, поради което искът за издръжка на детето не може да бъде разгледан самостоятелно в касационното производство, а само като обусловен при висящо производство по чл. 59, ал.2 СК. С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал.4 ГПК, в полза на С. К. следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 800лв., представляващи платен адвокатски хонорар, доколкото разноските са поискани своевременно с отговора на касационната жалба, и е представена разписка за плащането. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО