Определение № 865 от 25.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2357/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на адв. И. Д., като пълномощник на „А и Е Олд Таун“ ООД-гр. П., срещу въззивно решение № 170, постановено на 05.02.2024 г. по в. гр. д. № 2796/2023 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от касатора срещу ответниците иск за допускане извършването на съдебна делба на следния недвижим имот: двуетажна еднофамилна жилищна сграда, състояща се от: подземно ниво на коти „-2.25 и 5.40“, със застроена площ 60 кв. м., на което са разположени западно, източно и южно избено помещение; първи етаж на кота „0.00“, със застроена площ 100 кв. м., на който са разположени: проход, осигуряващ достъп до улицата, салон, четири стаи и вито дървено стълбище за втория етаж, подходът за избата е в салона, под дървеното стълбище; и втори етаж на кота „+3.65“, със застроена площ 114.80 кв. м., на който са разположени: салон, четири стаи и дървено стълбище за тавана, ведно с прилежащите на тази сграда 6/8 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място]. В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните процесуалноправни въпроси: 1. „За възможността въззивният съд в условията на ограничен въззив да събира нови доказателства, когато въззивната жалба съдържа оплакване за необоснованост на изводите на първоинстанционния съд /неправилно установяване на факт/ и за служебно назначаване на експертиза? Когато възникне необходимост да бъде изяснен даден факт във връзка с наведено оплакване във въззивната жалба, длъжен ли е въззивният съд служебно да назначи експертиза и да определи задачите й на разноски на страната, която носи тежестта да докаже съответния факт? Допустимо ли е въззивният съд да отхвърли предявен иск, без да е изслушал съдебно-техническа експертиза, когато за изясняване на подлежащите на доказване факти са необходими и специални знания?“; 2. „За задължението на въззивния съд при разглеждане на спора да обсъди възраженията, оплакванията и доводите на страните от значение за изхода на спора и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тях, преценявайки всички релевантни и допустими доказателства по делото, относими към съответните възражения, оплаквания и доводи“. Посочва се, че обжалваното решение е постановено в противоречие с решение № 60194 от 03.12.2021 г. по гр. д. № 3345/2020 г. на ВКС, трето г. о., решение № 50012 от 21.03.2023 г. по т. д. № 180/2022 г. на ВКС, второ т. о., решение № 72 от 11.05.2016 г. по гр. д. № 5936/2015 г. на ВКС, първо г. о., решение № 50127 от 01.12.2022 г. по гр. д. № 1189/2022 г. на ВКС, първо г. о., решение № 60172 от 24.08.2022 г. по т. д. № 2501/2010 г. на ВКС, второ т. о., решение № 215 от 04.11.2016 г. по гр. д. № 1543/2014 г. на ВКС, първо г. о., решение № 60154 от 12.09.2022 г. по гр. д. № 1313/2021 г. на ВКС, второ г. о., решение № 47 от 26.03.2021 г. по гр. д. № 2442/2020 г. на ВКС, първо г. о. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК – очевидна неправилност. В писмени отговори в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касационна жалба П. С. С. и К. С. В. изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Претендират присъждане на направените по делото разноски. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК. При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: Производството е образувано по искове за делба на съсобствен недвижим имот: двуетажна жилищна сграда със застроена площ 118 кв. м., предявени от дружеството срещу П. С. С. и К. С. В.. В обстоятелствената част на исковата молба се съдържат твърдения, че в поземления имот съществуват две самостоятелни сгради: едноетажна жилищна сграда със застроена площ 31,44 кв. м., състояща се от две стаи със самостоятелен вход от двора, антре, 2 санитарни възела и двуетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 118 кв. м., които неправилно са отразени в кадастралната карта като една сграда. В уточняваща молба от 12.04.2021 г. са изложени обстоятелства, че възникването на съсобствеността е обусловено от неправилното заснемане в кадастралната карта на двете сгради като една. Освен това в сградата са заснети самостоятелни обекти, каквито реално няма обособени. Така отразените в кадастралната карта отделни самостоятелни обекти не отговарят на условията за самостоятелен обект на собственост, с оглед на което е налице хипотеза, при която несамостоятелни реални части от един обект са продадени на различни собственици, в резултат на което е осъществено придобиване на идеални части от вещта. Дружеството - ищец е придобило правото на собственост върху описаната по-горе едноетажна жилищна сграда. Страните са придобили в съсобственост двуетажната жилищна сграда, заедно с 6/8 ид. ч. от поземления имот, в който е построена, от които 2/8 ид. ч. притежава ищецът. В отговора на исковата молба ответниците са оспорили исковете с твърдението, че липсва съсобственост. Посочили са, че не съществува двуетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 118 кв. м. Възразили са, че ако не са налице реално обособени самостоятелни обекти, сделката, представляваща придобивно основание за ищеца, няма да доведе до прехвърляне на съответните идеални части от сградата. Тази сделка не би породила вещно-прехвърлително действие. С договор за покупко-продажба от 14.07.2019 г. ищецът е закупил самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, с площ 31,44 кв. м., представляващ „друг вид самостоятелен обект в сграда“, с прилежащи части: 1/2 ид. ч. от западното избено помещение, с площ от 13,56 кв. м. и 1/2 ид. ч. от 4.738 % от общите части на сградата за него и от правото на строеж върху поземления имот, и 10.991 % от общите части на сградата за самостоятелния обект и от правото на строеж върху поземления имот и самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, представляващ „друг вид самостоятелен обект в сграда“, с площ 30.22 кв. м., с прилежащи части: южно избено помещение с площ от 10.99 кв. м. и 3.84 % от общите части на сградата за него и от правото на строеж върху поземления имот, заедно с 76/202 ид. ч. от имота. Продавачът се е легитимирал с договор за покупко-продажба на общински имот от 2018 г. Ответниците К. В. и П. С. са закупили през 2014 г. при равни права жилище: апартамент, с площ 139,48 кв. м., състоящ се от две стаи, вестибюл, преходна стая, кухня и тоалетна с идентификатор *****, с източното избено помещение с площ 19,05 кв. м., ведно с 1/2 ид. ч. от тавана, както и 1/2 ид. ч. от имота, а през 2016 г. първата ответница е закупила и самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, представляващ „друг вид самостоятелен обект в сграда“, с 1/2 ид. ч. от западното избено помещение с площ 13,56 кв. м., заедно с 1/2 ид. ч. от 1/4 ид. ч. от правото на собственост върху поземления имот. Установява се от заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза, че в кадастралната карта е заснета многофамилна жилищна сграда с идентификатор **** /приложение № 1/ с площ 146 кв. м. на два етажа с четири самостоятелни обекта в нея. В приложение № 2 се съдържа схема на първия етаж, на която са показани границите на обособените 3 самостоятелни обекта: обект с идентификатор *****-друг вид самостоятелен обект с площ 31.44 кв. м., заедно с 1/2 ид. ч. от западното избено помещение; обект с идентификатор *****-друг вид самостоятелен обект, с площ 33 кв. м., с 1/2 ид. ч. от западното избено помещение с площ 13,56 кв. м.; обект с идентификатор *****-площ 30.22 кв. м., с южно избено помещение. В приложение № 3 се съдържа схема на втория етаж: обект с идентификатор *****-жилище, с площ 71 кв. м.; 1/2 ид. ч. от тавана и източно избено помещение. През 2010 г. /видно от скица-проект от 14.09.2010 г./ е била предприета процедура по изменение на кадастралната карта, включващо обединяване на сгради 1 и 2 в нова сграда № 3 и образуване на 4 нови самостоятелни обекта с идентификатори *****1, 2, 3 и 4. Според скица № 1404/11.09.2007 г., представляваща извадка от плана от 2000 г., на нея са показани две сгради, идентични на показаните първоначално в кадастралната карта от 2009 г. Не са запазени строителни книжа за сградите. Според експерта на място съществуват две сгради, съответстващи на заснетите в плана „Старинна градска част“, [населено място]: двуетажна сграда в северната част и едноетажна сграда, долепена от юг към двуетажната. Същите са самостоятелни сгради. Разпределението на помещенията отговаря на показаното в приложеното архитектурно заснемане. В приложение № 4 върху копие от архитектурното заснемане допълнително са оцветени границите на двете сгради, заснети в плана от 2000 г. – със син контур границите на двуетажната сграда, а с жълт контур-едноетажната. В двуетажната сграда първият етаж се състои от проход, осигуряващ достъп до улицата, салон, 4 стаи и вито дървено стълбище за втория етаж. Няма конкретно посочено предназначение на обектите, като достъпът до всеки един от тях се осъществява чрез общи части-салони, антре, стълбище. Под първия етаж са разположени избени помещения. Вторият етаж се състои от салон и 4 стаи /една от които е пригодена за баня и тоалетна/ и стълбище за тавана. Покривът е двускатен с дървена покривна конструкция. В едноетажната жилищна сграда има две стаи със самостоятелен вход от двора, антре и 2 санитарни възела; завършва със стоманобетонова плоча, която служи и за покрив. Обоснован е извод за наличие на две самостоятелни сгради с различни по вид конструкции. Функционално сградите също са разделени, независимо че към настоящия момент е реализирана връзка между тях чрез отвор, приличащ на прозорец, до който е монтирана метална стълба. Според обясненията на вещото лице на първия етаж в двуетажната сграда няма санитарен възел. Видно от допълнителната техническа експертиза според архитектурно заснемане на кота +3.65 /втори етаж/, на същия са заснети четири стаи, от които само една е с ясно предназначение „спалня“; баня с тоалетна, салон, коридор, обслужващ банята с тоалетна и тераса, находяща се на покривната плоча на едноетажната сграда. При тези факти, въззивният съд е приел, че с процесните разпоредителни сделки е прехвърлено право на собственост върху реално обособени части от един общ обект на вещни права – двуетажна сграда. Позовал се е на разясненията, дадени в ТР № 3 от 28.06.2017 г. по тълк. д. № 3/2014 г. на ОСГК на ВКС. Обосновал е извод, че е налице фактическа и правна невъзможност за възникване на самостоятелни обекти на право на собственост в двуетажната жилищна сграда, доколкото не е установено да е налице възможност да бъдат обособени като самостоятелни обекти, съобразно изискванията в действащия устройствен закон към момента на прехвърляне на собствеността. Сделките са нищожни поради невъзможен предмет и с тях не са прехвърлени права. Възприет е направения в първоинстанционното решение извод, че не е установено наличието на съсобственост в процесната двуетажна сграда. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване, съставът на ВКС, Второ г. о., съобрази следното: Според задължителните указания, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, при наличие на вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, касационната инстанция е длъжна да го допусне до касационен контрол, независимо от посочването от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Настоящият състав приема, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК за допускане до касационно обжалване на атакуваното въззивно решение с цел преценка неговата допустимост предвид съмнение за произнасяне по нередовна искова молба. Жалбоподателят дължи внасяне на държавна такса в размер на 25 лв. /чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси/ по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба по същество. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение