Определение № 565 от 03.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 555/2012 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. К. Я. от С. против определение от 1.02.2012 г. по ч.гр.д. № 17801/2011 г. на СГС, с което се потвърждава разпореждане от 5.10.2011 г. по гр.д. № 19360/2009 г. на СРС, с което е прекратено производството по делото по иск по чл.58 ЗК срещу ТПК Х. да отмяна решенията на общото събрание на кооперацията от 29.03.2008 г., поради предявяване след срока по чл.58,ал.3 и 5 ЗК.

Ответното ТПК е подало отговор, че оспорва “касационната жалба” и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното “решение”, като претендира за разноски, но няма доказателства за направени такива в това производство.

В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че по въпросите: Как да се защити член-кооператорът, когато решенията на ОС не са му станали известни?, Следва ли да се прилага преклузивният срок по чл.58 ЗК, когато липсва информация за проведеното ОС и взетите решения?, От кой момента започва да тече срока по чл.58 ЗК? и др., били налице предпоставките по чл.280,ал.1,т.1, 2 и 3 ГПК.

ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:

1. Частният жалбоподател не е посочил задължителна практика на ВКС.

2. Не е представено нито едно влязло в сила съдебно решение или определение.

3. Неоснователни са доводите, че “коментирането” на тези въпроси ще допринесе за еднообразно тълкуване на закона, отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика, на непълноти или неясноти на правните норми, защото в случая такива въобще не са налице. Нормата на чл.58 ЗК е пълна, ясна и непротиворечива.

Доводите за неправилност по начало не са основания по чл.280,ал.1 ГПК, а основания по чл.281,т.3 ГПК.

По изложените съображения, частната касационна жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1, 2 и 3 ГПК, поради което не следва да се допуска до разглеждане по същество.

Водим от горното, ВКС-І т.о.