Определение № 2873 от 02.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1266/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.

С определение № 98 от 16.02.2026 г. по гр. д. № 27/2026 г. на Варненския апелативен съд е потвърдено определение № 5159 от 14.11.2025 г. по гр. д. № 1837/2025 г. на Варненския окръжен съд, с което е върната искова молба с вх. № 23839/20.08.2025 г., подадена от Ю. К. К. срещу С. К. Х., и е прекратено производството по гр. д. № 1837/2025 г. по описа на Варненския окръжен съд.

Производството по гр. д. № 1837/2025 г. на ОС - Варна е било образувано по искова молба, подадена от Ю. К. К. срещу С. К. Х., с която е направено искане съдът да признае, че ищцата е придобила по давност собствеността на земята, описана в нотариален акт № 36, приложен към исковата молба, да обяви за нищожни на основание чл.26 ЗЗД нотариален акт № 183/09.11.1948 г., нотариален акт № 36, т. I, рег. № 999, дело № 110/05.08.1999 г., нотариален № 93/11.05.2001 г. и нотариален акт № 73/08.08.2008 г., “както и евентуално новопоявили се и липсвали досега по линия на “тавански апартамент” на адреса, да бъде постановено заличаване на вписванията в Агенция по вписванията на “тавански апартамент” от 1948 г. до предявяване на исковата молба, поради тяхната нищожност и да “отхвърли претенциите на ответника и трети лица, които не са придобили правото по законен ред”.

В исковата си молба ищцата е навела твърдения, че е съсобственик на 1/2 идеална част от етаж от къща, части от двора, мазата и тавана, находяща се на адреса, посочен в исковата молба, за което разполагала с нотариален акт. Родителите й закупили имота от предходни собственици – сем. Ч.. През 1960 г. – 1962 г. праводателите Ч. водили дела срещу трети лица, на които “собственичката продала незаконно общи части”, вследствие на което били “възстановени 38.02 % от необитаемата част от тавана, без „САМО“ 37,2 кв. м.на П. С. Т., по НА от 1948 г.“. Сочи, че както продавачите Ч., така и родителите й, имат нотариални актове, с текст „общи части съгл. чл.38 ЗС“. Къщата била двуетажна и затова семейството й притежава половината от мазата и тавана, които по закон също били общи части. Счита, че таванският апартамент, който бил предмет на нотариалните актове, описани в исковата молба, не отговаря на терническите изисквания – няма шумо, звуко и топло изолация, има външни стени от шпертплат, до него се стига по дървени стълби. Счита, че таванският апартамент всъщност представлява обща част на сградата и с нотариалния акт от 1948 г. е продаден в противоречие с чл.38 ЗС. Липсвал обособен обект – въпросните 37,2 кв. м. били недоизграден салон, несъответстващ на изискванията на чл.1 и чл.2 от Наредба за техническите норми за строителство, в сила към онзи момент. Липсвало разрешение за тавански апартамент съгласно режима от 1905 г. Било налице противоречие със Закона за борба със спекулата от 1947 г. Налице били нарушения при вписването на сделката, както и липсвало съгласие на съпруга за семейното жилище. Липсвала идентичност и завещателна правоспособност при последващото разпореждане с този апартамент. От 1948 г. системно се пренебрегвал чл.38 ЗС Общите части не можело да се прехвърлят отделно, освен ако не се промени предназначението им и всички съсобственици са съгласни. Налице била нищожност по чл.26 ЗЗД – сделка с невъзможен предмет – продажба на неразделна обща част без съгласие. Такива сделки не прехвърляли вещни права. Всички последващи собственици не прехвърляли права и приобретателите по тях не били собственици. Последен собственик на този апартамент била ответницата С. К. Х.. Налице била имотна измама, прикрита под формата на документи.

Сочи се също, че площта на „таванския апартамент“ била разширявана през годините от ответницата и нейни роднини чрез незаконни действия. Впоследствие апартаментът бил отдаден под наем, а наемателите проявявали агресивно отношение към ищцата и увредили нейния самостоятелен обект чрез допускане на проникването на влага в кухнята. С определение № 4141/10.09.2025 г. първоинстанционният съд е приел, че исковата молба е нередовна, тъй като не е посочена цена на иска, не е представена схема за имота – предмет на иска, не са изложени фактически твърдения относно иска за собственост на соченото придобивно основание давностно владение и не са посочени конкретните основания за нищожност на сделките по посочените нотариални актове. Приел е, че заявеният петитум е неясен, тъй като не е посочен конкретният имот, за който се твърди, че ищцата е собственик с всички индивидуализиращи признаци, включително неговите граници. Неясно останало и основанието за нищожност. Поради това съдът е дал указания на ищцата да посочи ясни фактически твърдения, с които да обоснове своето придобивно основание, като посочи период на владение и индивидуализира имота, предмет на претенцията; да посочи конкретни основания за нищожност на всеки от нотариалните актове и да представи удостоверение за данъчна оценка на процесния имот и схема за имота от АГКК.

В изпълнение на това е постъпила молба с вх. № 27586/29.09.2025 г., с която е посочено, че цената на всеки един от исковете по чл.26 ЗЗД е 100 лв., а на този по чл.79 ЗС е 347.78 лв. Посочила е идентификатор на имота – *, както и че предмет на иска й за собственост е идеална част от него, която не може да се индивидуализира с граници. Относно периода на давностното владение са направени уточнения, че семейството живее и се грижи за имота от 1963 г., а самата ищца живее в него от 2015 г., повече от 10 години. По основанията за нищожност на нотариалните актове е посочено, че същите са изложени в текста на исковата молба /стр. 2 и таблица към нея – нищожност на нотариален акт от 1948 г., липса на идентичност и завещателна способност, обособяване на “тавански апартамент”, за който сочи, че е незаконен. Посочила е, че липсва неяснота на петитума на исковата й молба. С молбата е била приложена скица на ПИ с идентификатор № *, данъчна оценка за същия, както и доказателства за заплатена държавна такса в размер на 347.78 лева.

С определение № 4472/30.09.2025 г., приемайки, че нередовностите на исковата молба не са отстранени, ОС е дал повторни указания - да посочи цена на установителния иск за собственост на земята; да индивидуализира имота – предмет на установителния иск, по площ и граници; да посочи цена на исковете за нищожност на конкретния обект на собственост, която да удостовери с данъчна оценка; да индивидуализира имотите, посочени в нотариалните актове, обективиращи сделки, чиято нищожност е поискано да бъде прогласена; да представи актуална схема на дворното място от АГКК Варна; да представи схема на имота – предмет на исковете за нищожност; да изложи фактически твърдения, с които да заяви в какъв период владее имота лично, присъединява ли към своето владение владението на своите праводатели, кой и през кой период от време, както и дали предявява иск за собственост е цялото дворно място или идеална част от него; да заяви конкретните основания за нищожност на НА № 36/1999 г., НА № 93/2001 г. и НА № 73/2008 г., както и да представи четливо копие от НА № 183/1948 г.

В срок, при отчитане и постановеното му продължаване по чл.63 ГПК, са били подадени молби вх. № 28560/07.10.2025 г., вх. № 29198/13.10.2025 г. и вх. № 30573/23.10.2025 г., с които ищцата е заявила, че цената на исковете вече е посочена, като изрично е уточнила, че цената на иска за земята е изчислена върху претендираната 1/3 идеална част, който имот счита, че вече е индивидуализиран; изразила е несъгласие с исканата от съда данъчна оценка и схема на таванския апартамент. Посочено е също така, че претендира нищожност на документи – четири нотариални акта, издадени от 1948 г. до подаване на исковата молба, както и че не претендира установяването, че е собственик на т. нар. “тавански апартамент”. Счита, че държавната такса по тези искове се определя по чл.16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК – 4 х 25 лв. Наведени са твърдения, че е посещавала имота от 29.05.1963 г. до м. октомври 1977 г. и че живее в него от 01.01.2016 г., както и вече изложени факти в исковата молба. Представено е копие на нотариален акт от 1948 г. и скица на ПИ № ***.

С определение № 4882/23.10.2025 г., съобразявайки депозираните на 07.10.2025 г. и 13.10.2025 г. молби /доколкото видно от делото молба вх. № 30573/23.10.2025 г. е докладвана на съдията на 24.10.2025 г./, на ищцата Ю. К. са дадени нови указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба, почти идентични с тези по предходното определение.

След докладване на уточнителната молба с № 30573/23.10.2025 г. и изтичане на дадения с определение № 4882/23.10.2025 г. нов срок, в рамките на който не са предприети действия от страната по направата на исканите уточнения, първоинстанционният съд е приел, че нередовностите на исковата молба не са отстранени, поради което и е постановил определение № 5159/14.11.2025 г. за нейното връщане.

Въззивният съд е приел, че подадената от Ю. К. искова молба не отговаря на изискванията за редовност по смисъла на чл.127 и чл.128 ГПК. Тази нередовност не е била отстранена и след дадените от първоинстанционния съд трикратни указания, независимо от някои частични уточнения. Така, макар и ищцата да е уточнила, че предмет на иска за собственост е 1/3 идеална част от ПИ с идентификатор ***, неясни са останали твърденията й за соченото придобивно основание и периода на осъществявано давностно владение върху тази част от ПИ – дали се твърди осъществявано давностно владение лично от нея, в резултат на което същата да е придобила правото на собственост, съответно придобиване лично от нея чрез присъединяване владението на праводателите й, или се твърди придобиване от нейните праводатели /като в последните две хипотези следва да бъдат съобразени твърденията, че тя не е единствен техен наследник/. Не са наведени ясни твърдения и по искането за прогласяване нищожността на процесните нотариални актове, при което е налице неяснота дали се оспорва действителността на сключени с тях сделки и за коя какъв порок се твърди по смисъла на чл.26 ЗЗД, при отчитане и на обстоятелството, че два от тях съставляват констативни нотариални актове. Твърденията за липсата на самостоятелен характер на т. нар. “тавански апартамент” не са достатъчни, за да обосноват яснота за предмета на всеки един от исковете за нищожност /напр. предмет на посочения нотариален акт № 93/2021 г. е друг обект/, както и за преценката относно правния интерес, легитимираните ответници и за цената на всеки един от тези искове. Липсва и индивидуализация на процесния “тавански апартамент”, както и представена данъчна оценка на същия, необходима за определяне цената на иск за нищожност /чл.69, т.4, вр. т.2 ГПК/.

Частна касационна жалба вх. № 1645 от 04.03.2026 г. е подадена от ищцата Ю. К. К..

Жалбоподателката поддържа, че съдът променил предмета на нейния иск, като третирал иска за нищожност като иск за собственост. Това било грубо нарушаване на практиката на ВКС. Съдът не обсъдил доказателствата за незаконност на „таванския апартамент“ и доказателствата, че той е обща част, обслужваща етажите. Поддържа твърденията си, изложени в исковата молба и в уточненията към нея.

В изложението към жалбата са формулирани следните въпроси във връзка с поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК:

1. Длъжен ли е съдът при иск за нищожност на нотариален акт да изисква данъчна оценка, цена на иска и индивидуализация като самостоятелен имот, когато твърдението е, че обектът е незаконен и необособен;

2. Допустимо ли е съдът да отказва разглеждане на иск за нищожност поради липса на доказателства за самостоятелност, когато именно липсата на самостоятелност е спорният факт.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима.

Не е налице обаче поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Причините, поради които съдът е върнал исковата молба в частта по иска за собственост на 1/3 ид. ч. от дворното място, за което ищцата е въвела като придобивно основание давност по чл.79, ал.1 ЗС, е поради това, че въпреки дадените указания на съда, тя не е уточнила твърденията си за периода на осъществявано давностно владение и дали владението е осъществявано лично от нея, включително чрез присъединяване на владението на нейните праводатели, или се твърди придобиване по давност от нейните праводатели, на които тя не е единствен наследник.

И двата въпроса по чл.280, ал.1 ГПК, поставени в изложението на частната касационна жалба, нямат отношение към иска за придобиване по давност на 1/3 ид. част от дворното място и към мотивите на съда за връщане на исковата молба в тази част. Затова, при липса на въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, не може да се допусне касационно обжалване на въззивното определение в частта по установителния иск за собственост на 1/3 ид. част от дворното място, основан на придобивна давност.

За пълнота на изложението следва да се посочи това, че ако дворното място се намира в обикновена съсобственост, за придобиването по давност на идеална част от него би се прилагало ТР № 1/06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, т. е. ще трябва да се докаже преобръщане на държането на чуждата идеална част във владение, което да е станало достояние на другите съсобственици, а ако е обща част - приложение ще намери чл.40 ЗС и практиката на ВКС, че идеални части от общите части, притежавани от друг етажен собственик, не могат нито да се придобиват по давност, нито да бъдат предмет на прехвърлителни сделки - решение № 60119 от 22.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1295/2021 г., II г. о.

Основната причина, поради която съдът е върнал исковата молба в останалата част, е поради невнасяне на държавна такса. Въпреки многото неточности в исковата молба и уточненията към нея, може да се приеме, че предмет на тези искове е прогласяване нищожност на прехвърлителни сделки, които имат за предмет подпокривното пространство (таван), който е обща част от сградата и не е променено предназначението му по съгласие на етажните собственици. Това изрично се твърди в исковата молба. Цената на искове за нищожност на сделки се определя по реда на чл.69, ал.1, т.4, вр. т.2 ГПК, както е приел и съдът, т.е. цената на иска е в размер на данъчната оценка на имота, който е предмет на прехвърлителната сделка, а държавната такса е 4% от 1/4 от данъчната оценка. Въпрос № 1 в изложението към касационната жалба е свързан именно с този извод на съда. По въпроса не може да бъде допуснато касационно обжалване на поддържаното основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като той не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Налице е ясна правна уредба – чл.69, ал.1, т.4, вр. т. 2 ГПК, която не създава затруднения и противоречия в съдебната практика. Напротив, постоянно се приема в практиката на ВКС, че исковете за нищожност на сделки с предмет недвижими имоти са оценяеми и цената им се определя на база данъчната оценка на недвижимия имот, предмет на сделката. Точно такива са и дадените на ищцата указания за отстраняване недостатъците на исковата молба. Отделно от това – ответник по тези искове е не само последният приобретател, а двете страни по всяка една от оспорените сделките, които в случая не са конституирани.

Въпрос № 2 в изложението към касационната жалба не е обуславящ по смисъла на чл.280, ал.1, вр. т.1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС и затова по него също не може да се допусне касационно обжалване. Той не е свързан с решаващ извод на въззивния съд. Решаващ е изводът, че ако се касае за искове за нищожност на сделки, не е внесена дължимата държавна такса за тях.

В допълнение следва да се посочи това, че твърденията в исковата молба за нарушени права на ищцата – право на собственост върху идеални части от общи части на сградата /таван/, както и противоправно поведение на ответницата и нейните наематели /шум, наводнение на апартамента на ищцата/ могат да се бранят с друг вид искове за собственост и за нарушаване на собствеността, каквито в случая не са предявени.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,