Определение № 482 от 04.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 5052/2023 г.

Производство по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба от 30.12.2024 год. на ответника по касационната жалба „Топ Сервиз Враца“ ЕООД, чрез органния представител Т. К. Г. /управител/, в която се съдържа искане за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 4351 от 01.10.2024 год. в частта му за разноските. Касаторът /ищецът/ Д. Г. В. поддържа, че ако съдът приеме, че искането е направено в срок, то същото следва да се остави без уважение, тъй като ответникът не е ангажирал доказателства за сторени разноски и не е представил списък по чл. 80 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като прецени данните по делото, намира следното: С постановеното по делото определение № 4351 от 01.10.2024 год. е оставена без разглеждане касационната жалба на Д. Г. В. срещу решение № 167 от 10.08.2023 год., постановено по в. гр. дело № 232/2023 год. по описа на Окръжен съд – Враца, в частта му по иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за сумата от 1 448.20 лв. /като процесуално недопустима на основание чл. 280, ал. 3, т 3 ГПК/ и не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в останалата му част. Разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК установява преклузивен срок за подаването на молба за допълване или изменение в частта за разноските на съдебен акт по чл. 81 ГПК – решение или определение, с който се приключва делото в съответната инстанция. Този преклузивен срок съвпада със срока за обжалване на съответния съдебен акт, а ако последният е необжалваем, срокът е едномесечен и тече от датата на постановяване на съдебния акт. В разглеждания случай определението по делото, чието допълване се иска, е постановено на 01.10.2024 год., като в частта му, в която не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, същото не подлежи на обжалване, а в частта му, в която касационната жалба на ищцата е оставена без разглеждане, то е необжалваемо за ответника поради липсата на правен интерес. Следователно едномесечният преклузивен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК е изтекъл на 01.11.2024 год. /петък – присъствен ден/, а молбата е подадена на 30.12.2024 год. – повече от месец след изтичането на срока. Ето защо молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК, като просрочена, се явява процесуално недопустима, поради което и следва да бъде оставена без разглеждане. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение