Определение № 241 от 09.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 210/2012 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба от адв.Р.М. – пълномощник на К. Х. С. - М. и А. Г. М. против определение № 180/12.03.2012 год.по гр.д.№ 61/2012 г. по описа на Върховен касационен съд,Іг.о.,с което в производство по чл.288 ГПК по касационна жалба на К. Х. С. - М. и А. Г. М. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1354/19.10.2011 год.по гр.д.№ 1486/10 год.на Окръжен съд Пловдив. Правят се оплаквания за неправилност на постановеното определение,като се твърди,че прегражда по-нататъшното развитие на делото и правилното решаване на съдебния спор между страните по чл.32 ал.2 ЗС,поради което се иска неговата отмяна. Ответниците В. Д. С. и Б. Х. С.-М. не вземат становище по частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази следното: Частната жалба е процесуално недопустима. Определението по чл.288 ГПК,с което въззивното решение не се допуска до касационно обжалване,не подлежи на обжалване,тъй като негов предмет е преценката на критериите за селекция на касационните жалби по чл.280 ал.1 ГПК,който е различен от предмета за допустимост по чл.286 ал.1 ГПК на касационната жалба.Това определение е окончателно и не попада в хипотезата на чл.274 ал.1 ГПК,тъй като нито прегражда развитието на делото,нито в закона изрично е предвидено,че може да се обжалва.Аргумент за необжалваемостта му е и разпоредбата на чл.296 т.3 ГПК,съгласно която влизат в сила решенията по които касационната жалба не е допусната за разглеждане. С оглед гореизложеното частната жалба като процесуално недопустима следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,