Определение № 479 от 20.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 2544/2019 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Община Благоевград, чрез процесуален пълномощник, против решение № 1267/28.05.2019 г. по в.т.д.№ 4433/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 13 състав, с което, след отмяната на решение № 3499/18.07.2018 г. по т.д. № 139/2017 г. на ОС - Благоевград, е уважен искът на Сдружение МУЗИКАУТОР срещу касатора за заплащане на възнаграждение в размер на 33 464.99 лв. за използване на организирания в периода 17-18.06.2006 г. музикален фестивал „Франкофоли” на защитени произведения, принадлежащи към репертоара на ищеца, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.10.2017 г. до окончателното й изплащане. В касационната жалба се навеждат подробни доводи за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на постановеното въззивно решение, въз основа на които се претендира неговата отмяна, ведно с присъждане на сторените по делото разноски. Оплакванията са срещу извода на въззивния съд, че Община Благоевград е един от организаторите на музикалния фестивал. Поддържа се, че негов организатор се явява трето за процеса лице. Оспорва се и приетото от съда, че ищецът е легитимиран да получи претендираното възнаграждение, т.к. по делото не е установено кои са произведенията, изпълнени на фестивала, и кои са техните автори, за да се считат същите за произведения, защитени от ищеца. Съобразно договора между страните, Сдружение МУЗИКАУТОР има право на възнаграждение за използването на права само върху музикални произведения, които са му отстъпени. Неправилен е и изводът на съда, че ищецът е освободен по силата на закона да доказва индивидуалните права на управление спрямо конкретни произведения и автори. Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 и чл.280 ал.2 пр.3 ГПК. На първо място в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържа, че въззивният съд е постановил решението си в противоречие с практика на ВКС по чл.280 ал.1 т.1 ГПК - определение № 590 от 01.07.2013 г. по т.д.№ 976/2012 г. на І т.о., с което не е допуснато касационно обжалване на решение по т.д.№ 285/2012 г. по описа на АС – Варна по идентичен казус, разрешен в противоположен смисъл. Изрични въпроси се поставят в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, както следва: 1/ Когато дадено събитие – концерт/фестивал, е организирано и проведено от дружество, което е осигурило участието на изпълнителите и което единствено притежава изключителното право да организира и да отдава права за организиране на това събитие, следва ли лицето, което е осигурило мястото и необходимите съпътстващи дейности за провеждане на това събитие, да заплаща авторски възнаграждения; 2/ В случаите, когато в съдебното производство не са установени авторите и музикалните произведения, изпълнени на съответното събитие – концерт/фестивал, следва ли да се присъждат авторски възнаграждения на организацията за колективно управление на авторски права и на какво основание; 3/ При образувано съдебно производство за присъждане на авторски възнаграждения за музикалните произведения, изпълнени на съответното събитие - концерт/фестивал, организацията за колективно управление на авторски права носи ли тежестта да докаже, кои са носителите на авторски права върху текста, музиката и аранжимента на произведенията; 4/ При образувано съдебно производство за присъждане на авторски възнаграждения за музикалните произведения, организацията за колективно управление на авторски права следва ли да доказва, че музикалните произведения, изпълнени към датата на проведения концерт/фестивал, са защитени произведения – т.е. че са били предмет на авторски права; 5/ В случаите, когато претендира авторски възнаграждения за концерт/фестивал, проведен с участието на чуждестранни изпълнители, изпълнили чуждестранни произведения, създадени от чуждестранни автори, следва ли сдружението за колективно управление на авторски права да представи сключени договори със сродни организации в чужбина и носи ли тежестта да докаже правосубектност на тези организации, както и че авторите са техни членове. Твърди се, че с разрешаването на горните въпроси ще се стигне до попълване на липсваща съдебна практика и усъвършенстване на правоприлагането. На последно място, въз основа на изложените в касационната жалба оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост, се претендира и да е налице очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК. Ответникът по касационната жалба, чрез процесуален пълномощник, в срока по чл.287 ал.1 ГПК оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване по съображения, изложени в писмения отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което се преценява като процесуално допустима. За да достигне до извод за основателност на предявения иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.40е ал.1 ЗАПСП /отм./, съставът на въззивния съд е обсъдил подробно представените по делото доказателства, въз основа на които е приел следното: Ищецът е организация по чл.40 ал.1 ЗАПСП /отм./ за колективно управление на права /ОКУП/, която съобразно чл.40 ал.10 изр.2 ЗАПСП /ДВ, бр.21/2014 г./ може от свое име да предприема всякакви юридически действия за защитата на поверените му за управление права, вкл. да предявява искове по чл.94, чл.94а и чл.95 от закона. В правомощията на ищеца се включва и управлението на авторски права, използвани чрез публично изпълнение на музикални и литературни произведения, свързани с музика - чл.18 ал.2 т.3 ЗАПСП. Съгласно чл.95а ал.2 изр.2 ЗАПСП /ДВ, бр.21/14 г./ ищецът има право да предяви иск за защита на тази права, като не следва да установява индивидуални права на управление, съответно за защита, поверени им от техни членове и от сродни организации от чужбина, с които са сключили договори за взаимно представителство на техни членове. Законът освобождава ОКУП от тежестта да доказват индивидуални права на управление спрямо конкретни произведения и автори, след като веднъж са ги вписали или декларирали пред Министерство на културата - чл.40б–чл.40д ЗАПСП /ДВ, бр.21/2014 г./, което води до извод, че ищцовото сдружение извършва дейност в защита на законово регламентирани права на голяма група субекти с цел да бъде санкционирано нарушението на тези права чрез неправомерното им засягане. Освен това, членовете на сдружението и договорите за взаимно представителство са публично известни /публикувани на интернет страницата на Министерството на културата и на сдружението/, като съгласно чл.3 от сключения между страните договор от 23.09.2015 г., към тази дата Сдружение МУЗИКАУТОР е предоставило на общината, посредством публикуване на електронната си страница в Интернет, списък на авторите - членове на сдружението и списък на чуждестранните сродни дружества, с които са сключени договори за взаимно представителство. От друга страна, общината не е изпълнила задължението си по чл.5 т.3 от договора да представи програма с реално изпълнените произведения на фестивала, което обективно възпрепятства сдружението да конкретизира управляваните авторски права. Съгласно чл.40е от ЗАПСП /отм./, регистрираните по реда на ЗАПСП ОКУП събират възнаграждение за отстъпване на управляваните от тях права в размерите, определени по реда на този закон. Не се спори по делото, че на 23.09.2015 г. между ответната община - ползвател, и Сдружение за колективно управление на авторски права МУЗИКАУТОР, е сключен договор за разрешаване на публично изпълнение на музика по време на концерти и други прояви, с който сдружението е отстъпило на ползвателя срещу възнаграждение неизключителното право да използва публично по време на организирани от него концерти или други публични прояви, на „живо“ или чрез запис, всякакви разгласени преди това музикални произведения и литературни произведения, свързани с музика, правата за публично изпълнение върху които са му отстъпени или ще му бъдат отстъпени по време на действието на договора, от неговите членове или членовете на чуждестранни организации, с които сдружението има сключени договори за взаимно представителство и са му поверени за управление. Съгласно чл.58 ал.2 ЗАПСП /ред. ДВ, бр.21/2014 г./, договорите, с които се отстъпва правото за публично изпълнение на произведения по време на концерти, се сключват с лицата - организатори на концертите, които осигуряват мястото на провеждането, технически и други средства, участието на изпълнителите и разгласяването на концертите, независимо за чия сметка става това. Организатор по смисъла на ал.2 e и всяко друго лице, което се афишира като такова в рекламни материали, съобщения в пресата, плакати, афиши, брошури и други - ал.3, върху които организаторът на концерт е длъжен да постави своето наименование, лого или друг идентифициращ знак - ал.4. В случая, след проведена процедура по ЗОП, на 24.03.2016 г. Община Благоевград е сключила договор № 98-00-70 с дружество „Франкофоли“ с предмет „Организация и провеждане на музикален фестивал „Франкофоли“ в Община Благоевград, на 17-19.06.2016 г.“, като се е задължила да осигури предварително подготвен терен, сцени, озвучаване, охрана на техниката и на изпълнителите по време на целия фестивал, както и други необходими и съпътстващи дейности, които обезпечават провеждането на фестивала, които дейности несъмнено подадат в приложното поле на чл.58 ал.2 ЗАПСП. Не се спори и че знакът /логото/ на общината е поставен на всички рекламни материали за фестивала, в частност – на приложения по делото рекламен афиш, като видно от гласните доказателства, общината е наела и съответния технически екип, осигурил техническото оборудване, оформление и подсигуряване на събитието, за което е заплатила и възнаграждение. С оглед изложеното съдът е направил извод, че общината е един от организаторите на фестивала, в което си качество е сключила и процесния договор. По тези мотиви съдът е заключил, че са налице предпоставките на чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.40е ЗАПСП /ДВ, бр.25/2011 г./ за уважаване на иска. Неговата основателност произтича от валидно възникналото между страните облигационно правоотношение по сключен на 23.09.2015 г. договор за разрешаване на публично изпълнение на музика по време на концерти и други прояви, по който ищецът е изправна страна, а общината не е изпълнила основното си задължение за заплащане на договореното възнаграждение за използване на организирания от нея в периода 17-18.06.2016 г. музикален фестивал „Франкофоли“ на защитени произведения, принадлежащи към репертоара на сдружението, в размер на 8,73 % от бюджета на събитието - 383 333,33 лв. без ДДС, съобразно Правилата за определяне размера на възнагражденията, дължими за използване на музикални и свързани с тях литературни произведения при публично изпълнение на музика по време на концерти и други събития. Обсъдени са, но не им е отдадено правно значение за спора, доказателствата относно това, кой притежава изключителните права върху френската и международната марка „Франкофоли“, на кого в РБ са били отдадени еднократно правата за експлоатация на формата и марката „Франкофоли“ през 2015 г. и пр. Настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира следното: Не са налице общите и допълнителни предпоставки на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за достъп до касация. В случая касаторът не е формулирал правен въпрос, разрешен в посочената хипотеза, по който касационният съд да се произнесе, а само преповтаря част от основанията за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК във връзка с легитимацията му като организатор на съответната публична проява. Липсата на формулиран въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на исканото касационно обжалване, тъй като съдът няма правомощия сам да извежда правния въпрос от оплакванията на страната /в тази насока – указанията в т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Отделно от това, не се доказва и противоречие с практика на ВКС, доколкото определението по чл.288 ГПК не попада в предметния обхват на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Не се установяват основанията за допускане на касационно обжалване и по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. В тази хипотеза касаторът е формулирал въпроси, които не удовлетворяват общото изискване на чл.280 ал.1 ГПК. Същите са изцяло казуистични, респективно са относими към правилността на мотивите на въззивния съд, с които касаторът не е съгласен. Съгласно цитираното по-горе ТР правилността на въззивното решение не е предмет на производството по чл.288 ГПК. В допълнение следва да се посочи, че липсата на съдебна практика не е достатъчна предпоставка за обосноваване на допълнителното селективно основание на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Отсъства и третото поддържано основание по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК за допускане до разглеждане на касационната жалба. Очевидна неправилност по смисъла на горната разпоредба е налице, когато съдът е постановил решението си при грубо нарушение на правилата на формалната логика или е приложил несъществуваща /вкл. отменена или изменена, която не урежда спорните правоотношения/ правна норма, или е приложил закона превратно - в неговия обратен смисъл. Всички тези пороци следва да са установими изцяло и пряко от съдържанието на атакувания съдебен акт, без да се налага да се преценяват доводите на страните и да се обсъждат доказателствата по делото. Релевантната, квалифицирана форма на неправилност не е идентична с тази по чл.281 т.3 ГПК и в случая такава не се установява. По изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване на решението по в.т.д.№ 4433/2018 г. на Софийския апелативен съд е неоснователно и не следва да се уважава. Ответникът по касация е направил искане за присъждането на разноски, представляващи уговорено адвокатско възнаграждение от 2 160 лв. с ДДС, но към отговора не са представени доказателствата за неговото заплащане. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение