Определение № 130 от 03.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3395/2019 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение от 28.05.2019г. по гр.д. № 90/2019г. на Окръжен съд-Монтана в частта, с която е потвърдено решение на Берковски районен съд от 20.12.2018г. по гр.д. № 433/2014г. за осъждане на “Спорт стил 1111” ООД, ЕИК 111012987 да преустанови действията, с които ограничава достъпа на “Еди 09” ЕООД, ЕИК 201994623 до ПИ с идентификатор ***, представляващ улица - публична общинска собственост, като премахне поставения метален портал, преграждащ достъпа на имота. Касационната жалба е подадена от ответника “Спорт стил 1111” ООД чрез пълномощника адв. В.. Поддържа се на първо място недопустимост на решението поради произнасяне по непредявен иск, както и поради липса на интерес. Изложени са и съображения за неправилност. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване отново се изтъква вероятната недопустимост на съдебния акт. Твърди се и, че същият е постановен в отклонение от съдебната практика по въпросите: 1/ как следва да процедира въззивният съд когато констатира нередовност на исковата молба, изразяващо се в противоречие между обстоятелствената част и петитума; 2/ при твърдение в исковата молба за липса на достъп до имот и при събрани доказателства, че ищецът има осигурен достъп до имота си, действията на ответника по поставяне на портал на собствения си имот, представляват ли пречки по-големи от обикновените по смисъла на чл. 50 ЗС; 3/ какъв е характера на отчуждаването за изграждане на улица-тупик и станала ли е държавата собственик на тази улица; регулационния план, с който се предвижда прокарването на улица-тупик има ли пряко отчуждително действие или това е план за обществени мероприятия по чл. 22 ЗТСУ/отм./, който няма непосредствено отчуждително действие; от кой момент общината придобива собствеността върху отстъпените части от имоти, необходими за обслужващи улици; счита ли се за приложен ПУП с влизане в сила на административния акт за одобряване на плана по чл.16 ЗУТ или е необходимо провеждане на отчуждително производство и заплащане на обезщетение на собствениците. Спрямо същите въпроси се сочи и основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК; изтъква се и очевидна неправилност. Ответникът по жалбата на “Еди 09” ЕООД в писмения си отговор, изготвен от адв. С., поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството е по иск по чл. 109 ЗС. Ищецът е собственик на ПИ с идентификатор *** по КК на [населено място], Промишлена зона, като е придобил правото на собственост в резултат на публична продан през 2014г. Ответникът е собственик на ПИ с идентификатор *** въз основа на нотариален акт от 2004г. Имотите са съседни и граничат с ПИ ***. През 2014г. ответникът се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост по давност и на последния имот. Видно от писмените доказателства и от заключението на експертизата, че трите имота са образувани на основание заповед от 01.09.1999г. за одобряване на ЗРП на основание чл. 21а ЗТСУ/отм./, като от имот пл. № 9 в Промишлената зона на [населено място] са отредени УПИ от * до *. Разделянето е извършено по искане на тогавашния собственик на целия имот Х. “С.”. Притежаваният от ищеца ПИ № *** съответства на УПИ *, а имотът на ответника на УПИ *. ПИ № *** представлява вътрешна улица- тупик, предвидена по ЗРП, за да осигурява достъп на УПИ *, * и *, сегашни имоти с кратки идентификатори *, * и *. Според съда, частта от бившия имот пл. № *, предназначена за изграждане на инфраструктура /спорният ПИ */, е станала общинска собственост от момента на влизане в сила на заповедта за изменение на ЗРП. Разпоредбата на чл.21а ЗТСУ/отм/, респ. чл.16 ЗУТ, предвижда особена отчуждителна процедура за обекти от социалната инфраструктура-публична собственост, различна от процедурата за отчуждаване по ЗДС и ЗОбС, поради което правилата на чл. 205-209 ЗУТ, на които ответника се позовава, не намират приложение. Имотът е със статут на улица, а съгласно чл.3 ЗОбС улиците са публична общинска собственост, а такава собственост не може да бъде придобивана по давност - чл.7 ЗОбС. Установено е, че в началото на ПИ № ***, откъм улицата, е поставен метален портал от ответника, който той заключва и ползва, за да влиза в своя имот *. За ищеца най-прекият път за достъп до имота му е откъм улицата-тупик, представляваща ПИ *. Вярно е, че ищецът има достъп до имота си и от север, посредством друга вътрешна улица. Според съда, това не го лишава от правен интерес да води иска по чл. 109 ЗС. Правен интерес съществува, след като ответникът с неправомерни действия пречи на ищеца пълноценно да ползва имота си. Такова неправомерно действие в случая е поставянето на метален портал върху чужд имот - общински, с което се препятства възможността ищецът да влиза в собствения си имот през тази улица, която е предвидена в плана именно, за да осигурява достъп до него и други два имота. Поради това съдът е приел, че това неправомерно действие на ответника е основание за уважаване на негаторния иск, тъй като създадените на ищеца пречки да ползва имота си са по-големи от обикновените по смисъла на чл.50 ЗС. При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира, че такива липсват. На първо място, не могат да бъдат споделени доводите за недопустимост на решението. Не е налице произнасяне по непредявен иск. Вярно е, че в петитума на исковата молба е поискано ответникът да осигури ползването на второстепенна [улица] с идентификатор ***, а видно от обстоятелствената част, че идентификаторът на улицата е ***, т.е. допусната е грешка в изписване номера на имота. Съдът, съобразявайки това, се е произнесъл именно за имота, който съставлява улица. Що се отнася до правния интерес от иска - такъв е налице, след като се осъществяват от ответника действия, с които се пречи на достъпа на ищеца до имота му, без оглед на това, че ищецът има достъп и от другаде. Първият правен въпрос е за задълженията на съда при констатирана нередовност на исковата молба, изразяваща се в противоречие между обстоятелствената част и петитума. Както бе посочено, в случая не става въпрос за нередовност, а за грешка при изписване номера на имота. Следователно този въпрос не обуславя достъп до касационен контрол. Вторият правен въпрос, който се твърди, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, е свързан с втория довод на касатора за недопустимост на решението - липса на правен интерес. Поддържа се, че ищецът има и друг достъп до имота си, поради което създаваните от ответника пречки не са по-големи от обикновените по смисъла на чл. 50 ЗС и искът по чл. 109 ЗС не би могъл да бъде уважен. Според приложената практика не всяко негативно според собственика въздействие на собствеността води до уважаване на иска, а само действие/бездействие, което препятства възможността имотът да се ползва пълноценно според предназначението си, респ. правото на собственост да се упражнява в пълен обем - Решение № 421 от 14.01.2011г. по грд. № 928/2009г. на II г.о., Решение № 424 от 1.12.2010г. по гр.д. № 1428/2009г. на II г.о., Тълкувателно Решение № 4/2015г. ОСГК. В тълкувателния акт е подчертано, че за уважаването на иска е нужно неоснователното въздействие на ответника да създава на ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/, а преценката кои въздействия са такива е конкретна по всяко дело. Именно такава преценка е извършил в случая решаващия съд. Счел е, че невъзможността да се влезе в имота от улица, създадена специално, за да осигурява транспортен достъп до три имота, е такова въздействие, без значение, че за имота има вход и от друго място. Имотите в квартала са за промишлени нужди; имотът на ищеца има излаз на главната улица, но по цялото протежение на тази граница са разположени сгради; има и транспортен достъп от север през ПИ ***, който представлява улица, но не може да му се отрече правото да влиза и през улицата, съставляваща ПИ ***, която неправомерно е затворена от ответника /виж скицата на вещото лице на л. 128/. Третата група въпроси са свързани с характера на извършеното отчуждаване за изграждане на улица-тупик, с действието на тази регулация по чл. 21а ЗТСУ /отм./, с момента, в който планът се счита приложен спрямо терена, предвиден за улица, и съответно момента, в който правото на собственост върху него се придобива от общината. Поддържа се противоречие с Решение № 227 от 28.06.2010г. по гр.д. № 735/2009г. на I г.о. В него се приема, че прокарането на задънена улица-тупик не е мероприятие на дворищнорегулационния план, а на застроителния и регулационен план за обществени мероприятия по чл.22 ЗТСУ/отм./, който план няма непосредствено отчуждително действие. Имотът не е счита отчужден с отреждането му, нито се придобива от държавата, а е необходимо да се проведе отчуждителна и обезщетителна процедура. Това решение е неприложимо за настоящия случай, тъй като разглежда изменение на ЗРП, извършено през 1977г. В настоящето дело заповедта за изменение на ЗРП е от 1999г. и приложима спрямо нея е разпоредбата на чл.21а ЗТСУ/отм./, създадена през 1998г., а не тази на чл. 22 ЗТСУ. Според чл. 21а, ал.1 със застроителния и регулационен план за неурегулирани територии или за такива с неприложена първа регулация се предвиждат необходимите площи за изграждане на улици, площади и обекти на техническата инфраструктура, като собствениците отстъпват в полза на общината еднаква процентна част от имотите си; ал.2 изрично разпорежда, че от влизане на плана в сила собствениците на имоти придобиват собствеността върху новообразуваните в плана парцели, а общината придобива собствеността върху отстъпените й части от имоти за изграждане на обектите и съоръженията на инфраструктурата. Следователно, поставеният от касатора въпрос има своя пряк отговор в закона и въззивният съд се е съобразил с него. Позоваването на определение № 279 от 28.05.2018г. по гр.д. № 3455/2017г. на II г.о. е несъстоятелно, тъй като това е определение по чл. 288 ГПК и то не представлява практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал.1,т.1 ГПК. Отделно, в него е разгледано отреждане за улица, извършено по реда на ЗУТ, а не на ЗТСУ. Не е налице и основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по повдигнатите по-горе въпроси, тъй като приложимата разпоредба е ясна и не се нуждае от тълкуване. Липсва и съмнение за очевидна неправилност на съдебния акт. Изводите на съда са логични и обосновани. Предвид горното допускане на касационно обжалване следва да бъде отказано. В полза на ответника следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 800лв. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.