Определение № 50379 от 26.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 920/2022 г.

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Столична община, представлявана от юрисконсулт С. Д., срещу въззивно решение № 266401 от 04.11.2021 г. по гр. д. № 2151/2021 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20240923 от 02.11.2020 г. по гр. д. № 16250/ 2019 г. на Софийски районен съд, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Е. М. М. на основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди. Касаторът е представил изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, в което се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК, като е формулиран следния правен въпрос единствено по соченото по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, за който се твърди, че е от значение за точното прилагане на закона, а именно: „Дали е обосновано съдът да пренебрегне и да вземе предвид твърдението на ищцата и нейната майка, относно мястото на настъпване на инцидента?“. Посочва се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК– очевидна неправилност на обжалвания акт. Постъпил е отговор в срок от Е. М. М., чрез адв. В. Д., в който е изразено становище, че касационно обжалване не следва да се допуска, евентуално, че същото е неоснователно. Касационната жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт. Предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните: За да постанови обжалвания акт, въззивният съд приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на падане на 14.09.2018 г. в необезопасена шахта, намираща се на банкета, успореден на пътното платно на бул. "Европа", гр. София, от дясно по посока на движение с направление от хипермаркет „Джъмбо“ на бул. "Сливница" посока с. Волуяк при придвижване с велосипед. Било констатирано, че поради неизпълнение на дадените указания за представяне на доказателства за датата на подаване на отговора на исковата молба, първоинстанционния съд на основание чл. 101, ал. 3 ГПК незачел представения отговор и направените с него възражения срещу претенцията на ищцата. По делото са изслушани показанията на единствения свидетел-очевидец на инцидента, майката на пострадалата, от които се установило, че ищцата е паднала с велосипед в отворена необезопасена шахта, с отместен капак, намираща се на бул. "Европа" срещу магазин „Вайс Профил“ и ударила лицето си. Обадили се на техен приятел, който ги закарал към с. Волуяк. След около час, ищцата започнала да се оплаква от болки във врата и главата, поради което отишли в Пирогов. За лечение й изписали носене на шийна яка за месец и повече. От представения лист за преглед на пациент № 185676 от 14.09.2018 г. от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ се установило, че на пострадалата била поставена диагноза „открита рана на други области на главата“ с назначена терапия: „тоалет БТЛ ТАП 0,5 мл.“. От представените по делото амбулаторни листи от 10.10.2018 г., 21.11.2018 г. и от 09.07.2019 г. се установило, че са постановени диагнози „контузия на шията“ със слабо ограничена ротация; „цервикалгия“, представляваща състояние след травма в цервикален дял след падане с колело; увреждане на шийните коренчета, некласифицирани другаде“. От събраните свидетелски показания се установило, че след инцидента пострадалата се притеснявала да излиза от тях, страхувала се зъбът й да не падне. Хората я гледали странно заради шината и маската, а след свалянето й, заради белезите. Спряла да тренира кикбокс и да кара колело, защото я е страх. Притеснява се да излиза понеже има белези и ходи на физиотерапия. Съдът кредитирал заключението на извършената по делото съдебно-медицинска експертиза, от която се установило, че в резултат на инцидента ищцата претърпяла контузия на шията и разкъсно-контузни рани с охлузвания по лицевата част, от които имала болки около 12 дни в областта на лицевите увреждания и около 30 дни в областта на шията, които са били с по-голям интензитет. От заключението на изслушаната съдебно-медицинска дентална експертиза била установена травматична луксация /изместване/ на първи горен зъб в дясно /зъб 11/ към устната кухина с развитие на травматичен периодонтит на първи горен зъб в дясно, който е довел до прекъсване на съдово-нервния сноп/ „нерв“/ и последваща девитализация /умъртвяване/ на зъба, съчетано с разкъсно-контузна рана в областта на горната устна, което кореспондира с травматичното увреждане на първи горен зъб в дясно /зъб 11/. От събраните по делото доказателства, съдът приел за установено наличието на необезопасена шахта, намираща се на банкета на бул. Европа, гр. София, който бил общинска собственост и следователно жалбоподателят имал задължение да го поддържа в изправност, ведно с всичките му принадлежности в изпълнение на чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП. Въз основа на гореизложеното, съдът приел, че било налице противоправно поведение на лице, на което ответникът е възложил определена работа, от което ищцата е претърпяла вреди, което обосновавало и уважаването на предявения иск и присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 10 000 лв. Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. В представеното от касатора изложение не са формулирани конкретни правни въпроси, които да обосноват наличие на основание за допускане на касационно обжалване по т. 1 и т. 2 от цитираната разпоредба. Съгласно приетото с ТР № 1/2010 г. по т. д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС непосочването на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание за недопускането на касационно обжалване. По наведеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е формулиран въпрос, касаещ това дали е обосновано съдът да пренебрегне и да вземе предвид твърдението на ищцата и нейната майка, относно мястото на настъпване на инцидента. Това не е правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и приетото с т. 1 от ТР № 1/2010 г. по т. д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС, а преформулиран като въпрос довод за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение, който не представлява основание за допускане на касационно обжалване. Съгласно цитираното тълкувателно решение, ВКС не разполага с правомощия да ревизира правилността на изводите на въззивната инстанция, свързани с установяване на фактическата обстановка и обсъждане на доказателствата. Производството по чл. 288 ГПК няма за предмет законосъобразността на правните изводи на въззивния съд по предмета на спора. Поради това, че въпросът не е правен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда предпоставката, предвидена в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК - очевидна неправилност. Фактическият състав, визиран в нормата, предпоставя обосноваване от касатора на порок във въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия от съда и страните. Такива пороци на съдебното решение са приложение на закона в противоположен смисъл, решаване на делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, нарушаване правилата на формалната логика, нарушения на императивна материалноправна норма, на основополагащи за производството процесуални правила. В настоящия случай, касаторът не обосновава подобни основания, а навежда твърдения, че въззивният съд неправилно отчел местонахождението на шахтата, която не попадала на пътния банкет, а в тревната площ, които обаче представляват довод за необоснованост, който не обосновава допускане до касация. Предвид гореизложеното не са налице основанията за допускане да касационно обжалване. С оглед изхода на делото на процесуалния представител на ответницата по касация, оказал безплатна правна помощ, следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. и чл. 9, ал. 3 НМРАВ в размер от 750 лв. за изготвяне на писмен отговор по касационна жалба. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение