Определение № 493 от 16.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 201/2012 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.2 ГПК Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу въззивно определение № 2335 от 15.12.2011г по ч.гр.дело № 3875/2011г на Софийски апелативен съд ,с което е потвърдено определение от 15.09.2011г на Видински окръжен съд за изпращане на делото на Видински районен съд ,предвид цената на иска и правилата на родовата подсъдност съгласно чл. 104 т.4 ГПК. Жалбоподателят поддържа в изложение основание по чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК по въпросите кой съд като първа инстанция е компетентен да разгледа иск ,предявен от търговско дружество срещу други търговски дружества за обявяване относителна недействителност(чл. 135 ЗЗД ) на търговска сделка – покупко – продажда на предприятие по чл.п 15 ТЗ и кой критерии е водещ за определяне на родовата подсъдност –основанията по чл. 365 ГПК, цената на иска, или и двата критерия комулативно. Като втори по ред е формулиран същия въпрос, но като прибавя и факта ,че продажбата по реда на чл. 15 ТЗ прехвърля имущество ,вземания и пр., а като продажна цена при атакуваната сделка е записана цена 500 лева. Въпросът се обвързва с довод, че искът с правно основание чл. 135 ЗЗД в случая е търговски спор, атакуваната сделката е търговска по смисъла на чл.286 ТЗ и поради това ,на основание чл. 356 ГПК, родовата подсъдност задължително е на окръжен съд като първа инстанция ,по аргумент от липсата на препращане в тази специална норма към чл. 104 т.4 ГПК .Според касатора, това разбиране е изразено в приложеното определение №19/2011г по ч. д.№23/11г ТК на САС и опр. № 785/2008г на Кюстендилски ОС .Налице е противоречиво решаван въпрос и основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК. Като съображение по основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се изтъква ,че изменението в ЗИДГПК с ДВ бр.50/2008г, в частта по т.4 на чл. 104 ГПК, не изясни въпроса относно подсъдността на исковете, а въпросът е от значение, тъй като се стига недопустими решения. Ответникът по жалбата Н. И. Г. О. оспорва съображенията за допускане до обжалване. Частната жалба е постъпила в срок и е процесуално допустима, тъй като се обжалва определение във връзка с подсъдността (чл. 121 ГПК ). Същата не следва да бъде допусната до касационно разглеждане ,тъй като изразената чрез въпросите теза ,че щом в една процесуална норма не се съдържа препращане към друга процесуална норма от същия кодифициран източник на правото, то последната не следва да се прилага, противоречи на основни правила за тълкуване и прилагане на закона като източник на обективното право, регламентираните в Закона за нормативните актове правила за систематично тълкуване на правните норми и последователната практика на съда относно спазването на този принцип. Върховен касационен съд не приема довода на защитата, че приложените две определения от практиката на въззивни съдилища, които определения по същество дори не са въззивни, а прекратителни по смисъла на чл. 247 ал.1 т.1 ГПК и няма данни да са влезли в сила ,съдържат разрешение в смисъл, че и след изменението в ЗИДГПК с ДВ бр.50/2008г за допълване на чл. 104 т.4 ГПК, окръжен съд разглежда всички търговски спорове, независимо от цената на иска. Правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 от ГПК във връзка с цената на иска в конкретния случаи не е поставен, не следва и да се отговаря на него предвид факта ,че ищецът, сега касатор ,е посочил цената на иска си сумата по сделката ,която атакува (продажната цена като съвкупност от права и задължения), същата е възприета от съда за съответна по правилата на чл. 69 ГПК, друг въпрос е дали законосъобразно. Въпросите на касатора са дали е правилно цената на иска за се съобразява с оглед родовата подсъдност на спор, който е търговски, а не как е правилно да се определи цената в настоящия случай ,когато с иска се атакува като относително недействителна сделка за продажба на предприятие по чл. 15 ТЗ, в която е посочена конкретна цена Върпосът, изведен в изложението, има ясен и еднозначен отговор при действащото законодателство, няма противоречива практика за това ,че при преценка относно родовата подсъдност съдилищата прилагат чл. 104 т.4 ГПК в действащата му редакция и основание за допускане до касационно обжалване не е налице. За основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК е необходимо приложимата правна норма, обусловила решаващия извод на съда ,да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която го урежда, като двете предпоставки трябва да бъдат налице кумулативно. В случая защитата формулира питане дали законът следва да се прилага, който въпрос Върховен касационен съд не прима за подкрепен с обосновка по смисъла на чл. 280 ал.1 т.2 или т.3 ГПК. По изложените съображения,ВКС ІІІ г.о.