Определение № 229 от 21.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1672/2019 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна жалба от Р. И. Т. от [населено място] против определение № 231 от 14.03.2019г. по гр.д. № 4780 по описа за 2019г. на Върховен касационен съд, в частта с която е оставена без разглеждане касационната му жалба против въззивно решение по гр.д.№ 785/2018г.на ОС Бургас относно исковете за заплащане на сумите 162лв., разходи по нотариалното прехвърляне на имота с н.а.№ 91/2016г. на нотариус, рег.№ 560 в НК с район на действие РС Средец и сумата 3 305лв., разходи за подобряване на закупения имот. Срещу подадената частна жалба не е постъпил отговор. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното: По подадената от Р. И. Т. касационна жалба срещу въззивно решение по гр.д.№ 785/2018г.на ОС Бургас, с определение № 231 от 14.03.2019г., състав на ВКС е допуснал касационно обжалване досежно частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл.285, вр. с чл.79 ЗЗД за сумата от 6 100лв. В останалата част /досежно другите два иска/, с оглед цената им и на основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК, жалбата е приета за недопустима и е оставена без разглеждане. В подадената частна жалба, жалбоподателят развива единствено доводи, касаещи съществото на спора. Настоящият съдебен състав намира обжалвания акт за правилен. Съгласно цитираната норма на чл.280 ал.3 т.1 ГПК – не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела, с цена на иска до 5 000лв., с изключение на решенията по искове за собственост, каквито настоящите не са. В случая – касационната жалба е подадена срещу постановен въззивен акт, с който са отхвърлени три обективно съединени искове, с правно основание чл.285, вр. с чл.79 ЗЗД, които са съответно – за 6 100лв., стойност на закупен недвижим имот, 162лв., разноски по нотариалното му прехвърляне и 3 305лв.,направени разноски за подобряване на закупения имот. Съгласно чл.68 ГПК цената на иска е паричната оценка на предмета на делото, а размерът й по искове за парични вземания /каквито са настоящите/ е търсената сума /чл.69 ал.1 т.1 ГПК/. Съобразявайки посочените норми, касационното обжалване на въззивния акт в частта досежно исковете с цена съответно от 162лв.и от 3 305лв. е недопустимо, поради което правилно касационната жалбата е оставена без разглеждане в тази й част. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение