Определение № 444 от 23.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2308/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Г. И. срещу въззивно решение № I-13 / 23.01.2020 г. по гр.д. № 1924 /2019 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение на Бургаския районен съд, с което на основание чл.349,ал.6 ГПК е прогласено за обезсилено по право съдебно решение по извършване на съдебна делба в частта, с която в дял на жалбоподателката Т. И. е поставен апартамент, в частта, с която тя е осъдена да заплати на съделителите И. Г. К. и С. П. К. парични суми за уравнение на дяловете им и с което имотът е изнесен на публична продан. Насрещните страни И. Г. К. и С. П. К. оспорват наличието на основание за допускане до касационно обжалване. Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, постановено в производство по съдебна делба, за което не е предвидено ограничение за касационно обжалване. Няма спор по следните факти: Решението по възлагането е влязло в сила на 09.06.2009 г., шестмесечният срок за плащане е изтекъл, ответницата Т. И. не твърди да е платила. Т. И. се брани с възражение с посочено основание чл.110 ЗЗД: че с изтичането на 5 годишна давност след шестмесечния срок от влизане в сила на решението се погасява правото на съделителите да искат неговото обезсилване и искът за това е погасен по давност. Районният съд е приел възражението за неоснователно. Т. И. е подала въззивна жалба, в която поддържа същото възражение: с изтичането на 6-месечен срок от влизане в сила на решението за възлагане, когато жалбоподателката е изпаднала в забава, е започнал да тече давностният срок по чл.110 ЗЗД за заплащане на уравнението. Поради изтичането на този 5 годишен давностен срок искът за обезсилване на решението с правно основание чл.344,ал.6 ГПК е погасен по давност. Въззивният съд е приел възражението за неоснователно със следните мотиви, които се основават на приложението на нормите на чл.288,ал.6 и ал.7 ГПК от 1952 г. (отм.) и чл.349,ал.6 ГПК: Решението по възлагане е постановено по реда на чл.288,ал.3 ГПК (отм. редакция ДВ бр.64 /1999 г.). Съгласно чл.288,ал.7 ГПК(отм. редакция ДВ бр.64 /1999 г.), съделителят става собственик след изплащане на определеното парично уравнение в 6-месечен срок. Собствеността се запазва ако сумата бъде изплатена в срок. Ако сумата не бъде изплатена в срок решението се обезсилва по силата на закона, а последиците на съдебния акт се заличават с обратна сила, като отпада с обратна сила основанието за възникване на самото парично задължение (в този смисъл т.10 от ТР № 1 /19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС, което е относимо към настоящия случай, доколкото разпоредбата на чл.349,ал.6 ГПК съдържа правила, идентични с установените в разпоредбата на чл.288,ал.7 ГПК (отм., в редакцията от ДВ бр.64 /1999 г.), следователно изплащането на паричното задължение е следвало да се извърши до 11.02.2010 г. и тъй като това не е извършено, съсобствеността върху имота не е ликвидирана и той следва да бъде изнесен на публична продан, решението по възлагане на имота се обезсилва по право. И от тази дата (след 11.02.2010 г.) за съделителите-кредитори е възникнало правото да поискат обезсилването по право на възлагателното решение и правото им за облигационно вземане за определените суми за уравнение на дяловете им. Това искане (за обезсилване на възлагателното решение) не е обвързано със срок, по тази причина не е основателно и направеното от въззивницата правопогасително възражение по чл.110 ЗЗД, с решението в настоящото производство единствено се прогласява настъпилото по право обезсилване на решението за възлагане и възникналите с него облигационни вземания, основани на уравнение на дяловете на съделителите. В касационната жалба на Т. И. се поддържа същото възражение (описано по-горе за двете инстанции по същество). Жалбоподателката извежда следните въпроси, за които твърди, че са по приложението на чл.349,ал.6 ГПК и ТР № 1 /19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС: Погасява ли се по давност правото на съделителите да искат обезсилване на съдебното решение по възлагане и уравнение на дяловете и възобновяване на висящността на делбеното дело спрямо недвижимия имот, последица от което е изнасянето на имота на публична продан? Въпросът е обуславящ (въззивният съд се е произнесъл по него), но не е разрешен в противоречие с посочената разпоредба, нито с приетото в тълкувателното решение. В тях не е прието, че искът за прогласяване на обезсилването на възлагателно решение следва да се предяви в определен срок, нито че се погасява, ако не се предяви в определен срок. В случай, че е погасено правото на съделителя на основание чл.110 ЗЗД, кому се дължи уравнение на полагащия му се дял от делбен имот, да претендира сумата по уравнението поради изтекла погасителна давност и въпреки това съделителят има ли право да иска обезсилване на съдебното решение по реда на чл.344,ал.6 ГПК на основание, че не му е изплатено уравнението в срок? Въпросът не е обуславящ, както беше посочено въззивният съд е приел в съответствие с разпоредбата на чл.349,ал.6 ГПК и ТР № 1 /2004 г. на ОСГК на ВКС, че правото на съделителя да иска прогласяване на обезсилване на възлагането не е погасено по давност. Въззивният съд е приложил нормата на чл.288,ал.7 ГПК от 1952 г. (отм.) в редакцията от ДВ бр. 64 /1999 г. и съответстващата и норма на чл.349,ал.6 ГПК в точно съответствие с приетото в т.10 от тълкувателно решение № 1 /2004 г.на ОСГК на ВКС. Поради изложеното настоящият състав приема, че не са осъществени основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода от това производство жалбоподателката няма право на разноски, а искането на насрещните страни за присъждане на направените по делото разноски е основателно за заплатените 300 лева за процесуално представителство, чието уговаряне и заплащане е доказано с представения с отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие. Воден от изложеното настоящият състав