Определение № 205 от 18.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1492/2014 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на П. И. К. срещу Определение №13630/16.07.2013 г. постановено по възз.ч.гр.д. № 7864/2013г. на Софийски градски съд. С атакувания съдебен акт е потвърдено Определение №10/05.02.2013г. по гр.д. №47957/2012г. на РС - София за прекратяване на производството по предявения от жалбоподателката отрицателен установителен иск по чл.424 ГПК, че не дължи на [фирма] общо сумата 3 472.05 лева /2 722.75 лв. главница и 749.30 лв. – лихви/. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК от надлежна страна в процеса, но същата е процесуално недопустима. Обжалваното въззивно определение не подлежи на касационен контрол на основание чл. 274 ал. 4 във вр. с чл. 280 ал. 2 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280 ал. 2 ГПК (в редакцията, обнародвана в ДВ бр. 100/21.12.2010 г. и в сила от същата дата), не подлежат на касационно обжалване въззивните решения, постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. Според императивното правило на чл. 274 ал. 4 ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В настоящия случай се касае за гражданско дело – претенция по чл.424 ГПК за установяване недължимост на сумите - 2 722.75 лв. главница и 749.30 лв. – лихви. Предвид цената на исковете, която е под установения от законодателя в чл.280 ал.2 ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване, с постановяване на определението от Софийски градски съд е изчерпан инстанционния контрол на първоинстанционния съдебен акт. По изложените съображения, частната касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение