Определение № 333 от 18.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6495/2013 г.

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК. С решението от 6.06.2013 год. по гр. д. № 12121/2012 год. въззивният Софийски градски съд е обезсилил първоинстанционното решение от 6.07.2012 год. по гр. д. № 14922/2009 год. на Софийския районен съд в частта му, в която по отношение на ответниците е признато за установено, че ищцата Р. М. В. е собственик на повече от ½ ид. ч. от дворно място в [населено място], с площ 1355 кв. м., представляващо УПИ ІV-1483 при описаните съседи, като прекратил производството в тази му част, отменил първоинстанционното решение в частта му, с която е уважен установителния иск за собственост на ½ ид. ч. от същия имот и е бил отменен нотариалния акт № 29/99 год. и вместо него е постановил друго, с което отхвърлил предявения от Р. М. В. против ответниците установителен иск за собственост на ½ ид. ч. от имота на основание наследствено правоприемство от В. Т., приобретател на имота по нот. акт 196/1961 год. Въззивното решение се обжалва от ищцата Р. В., чрез пълномощника й адв. Н. С. по съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения с искане то да бъде отменено и вместо това предявеният иск бъде уважен. Касаторката претендира и присъждане на направените разноски. В приложеното изложение се поддържат основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК по въпросите, свързани с възстановяване на правото на собственост върху незастроени земеделски земи, предмет на продажба на трети лица, за статута на имота и възможността да се констатира нищожност на решението на поземлената комисия при осъществяване на косвен съдебен контрол, както и индивидуализацията на имота при липса на скица. Приложена е и съдебна практика, с която според касаторката тези въпроси са решени противоречиво. Ответниците, чрез пълномощника им адв. Пл. З. са оспорили наличието на релевираните основания за допускане на касационното обжалване на решението, с искане за присъждане на разноски. Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за допустимост на касационната жалба, намира следното: Въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като е постановено по иск с цена под 5 000 лв. и по разпореждане на закона – чл. 280, ал. 2 ГПК. Съображенията за този извод са следните: Установителният иск за собственост на ½ ид. ч. от дворното място с площ 1355 кв. м. м [населено място], представляващо УПИ ІV-1483 в кв. 24 по плана на вилната зона Б. е предявен при действието на ГПК, обн. ДВ бр. 59/2007 год. и съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК цената му се определя от данъчната оценка на имота, а ако няма такава – от пазарната цена на вещното право. От приложеното на л. 7 от първоинстанционното производство удостоверение от [община] е видно, че данъчната оценка на целия имот възлиза на сумата 7 002.40 лв., а на спорната ½ ид. ч. на сумата 3 501.20 лв. Решението по въззивното дело с цена на предявения иск за собственост на ½ ид. ч. от спорния имот, предмет на делото, под 5 000 лв. не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, поради което и подадената против него касационна жалба следва да се върне на това основание, без да се обсъждат релевираните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. С оглед изхода на настоящето производство касаторката следва да заплати на ответниците направените разноски в размер на 1 300 лв., представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение, съгласно представеното пълномощно. Водим от горното и на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение