Определение № 50413 от 05.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 2100/2022 г.

Производството е по реда чл.274,ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от ответника „ОТП Факторинг България”ЕАД против определение № 4308 от 12.05.2022г., постановено по в.гр.д.№ 14945/2021г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определението от 04.10.2021г. по гр.д.№ 3824/2021г. на Софийски районен съд. С последното, в производство по чл.248 ГПК, е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на постановеното по делото решение, с което е уважен предявеният от Д. В. Н. иск по чл.439,ал.1 ГПК (признато е за установено, че Д. В. не дължи на „ОТП Факторинг България”ЕАД като цесионер суми, за които е издаден изпълнителен лист в заповедно производство и е образувано изпълнително дело № 168/2011г. по описа на ЧСИ М. Б.), в частта за разноските, които дружеството е осъдено да заплати на основание чл.78,ал.1 ГПК на ищцата. С частната касационна жалба се иска отмяна на определението като неправилно. Оспорва се обосноваността на извода, че не е налице предпоставката на чл.78,ал.2 ГПК - ответникът „ОТП Факторинг България”ЕАД да не е дал повод за завеждане на иска с правно основание чл.439,ал.1 ГПК, поради което отсъства основание сторените от ищцата разноски за съдебното производство да останат в нейна тежест. Твърдението е, че дружеството не е отправял искания до ЧСИ за извършване на изпълнителни действия спрямо ищцата след настъпване на перемпция в изпълнителното производство -погасяване на вземането по давност; че дружеството не е предприемало действия с цел осъществяване на принудително изпълнение; че ответникът е признал иска и факта на изтеклата погасителна давност. Излага съображения, че обстоятелството, че към датата на предявяване на иска не е налице изрично постановление на ЧСИ, констатиращо прекратяването на изпълнителното дело поради перемпция, не обуславя извод, че ответникът е дал повод за завеждане на иска, щом изпълнителното производство е прекратено по силата на закона - чл.433,ал.1,т.8 ГПК и от момента на конституирането като взискател на „ОТП Факторинг България”ЕАД - 21.03.2012г., дружеството не е предприемало срещу ищцата изпълнителни действия, нито е отправяло извънсъдебни претенции за плащане след изтичане на погасителния давностен срок. В изложението на основанията за допускане на частното касационно обжалване са поставени въпроса: „ При уважаване на предявен отрицателен установителен иск с основание изтекла погасителна давност, следва ли да се изключи приложението на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК и разноските по делото да бъдат възложени в тежест на кредитора - ответник само поради това, че разполага с изпълнителен лист за вземането, макар и издаден преди погасяването по давност и независимо от това, че е признал иска с отговора на исковата молба, и срещу ищеца - длъжник не са предприемани изпълнителни действия след изтекла давност?“ Въведена е допълнителната предпоставка по чл.280,ал.1,т.1,предл.последно ГПК с позоваване на определение 534/06.12.2019г. по ч.гр.д.№ 4484/2019г. на Трето г.о. на ВКС, определение № 95/22.02.2018г. по ч.гр.д. № 510/2018 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о., определение № 318/25.07. 2018 г. по ч.гр.д. № 2828/2018 г. на ВКС, ГК, Трето г.о., определение № 420/16.11.2018 г. по ч.гр.д. № 3300/2018 г. на ВКС, ГК, Трето г.о., определение № 468/18.12. 2018 г. по ч.гр.д. № 4586/2018 г. на ВКС, ГК, Трето г.о. и определение № № 75/21.04.2017 г. по ч.гр.д. № 1371/2017 г. на ВКС, ГК, Първо г.о. Въведена е и допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.3 ГПК ез излагане на аргументи за приложното й поле. В писмен отговор насрещната страна оспорва основателността на частната касационна жалба и наличието на предпоставките за допускане на частното касационно обжалване. Поддържа се искане на пълномощника да бъде заплатено адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.2 Закона за адвокатурата. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Частната касационна жалба е допустима с оглед предпоставките на чл.274,ал.4 във вр. с чл.280,ал.3,т.1 ГПК, във вр. с чл.113 ГПК. За да потвърди отказа на първоинстанционния съд за освобождаване на ответника, срещу когото е уважен отрицателния установителен иск с правно основание чл.439 ГПК, от отговорност за разноски и да приложи разпоредбата на чл.78,ал.2 ГПК, въззивната инстанция е приела, че отсъства първата предпоставка разноските да остават в тежест на ищеца - ответникът да не е дал повод за завеждането на делото. Мотивирано е, че с подаването на молба за конституирането на цесионера като взискател в изпълнителното производство въз основа на договора за цесия, ответникът е дал повод за завеждането на отрицателния установителен иск за признаване, че сумите, предмет на изпълнителното производство, са недължими като погасени по давност. За ирелевантно е счетено обстоятелството дали изпълнителното производство е прекратено поради перемпция и дали са предприемани изпълнителни действия срещу ищцата, тъй като към момента на предявяване на иска, ответникът е разполагал с изпълнителен титул срещу нея и с възможността да образува изпълнително дело. Мотивирано е и, че при преценка за приложението на разпоредбата на чл.78,ал.2 ГПК се държи сметка и за извънпроцесуалното поведение на ответника. Искането за допускането на частното касационно обжалване не следва да бъде уважено: Тезата на жалбоподателя е, че независимо от обстоятелството, че ответникът разполага с изпълнителен лист за вземането, (макар и издаден преди погасяването му по давност), след като срещу длъжника не са предприемани изпълнителни действия по висящо изпълнително дело след изтичане на давността, при признание на иск с правно основание чл.439,ал.1 ГПК, за него не възниква отговорност за разноски, тъй като е налице хипотезата на чл.78,ал.2 ГПК. При поддържане на това становище, „ОТП Факторинг България”ЕАД не държи сметка за обстоятелството, че правната сфера на ищеца-длъжник е накърнена - т.е. налице е повод за образуване на производство за оспорване на вземането, след като в полза на кредитора съществува изпълнителен титул. Перемпцията не изключва принудителното изпълнение - определението по ч.т.д.№ 1660/2016г. на Първо т.о. и решението по гр.д.№ 903/2021г. на Трето г.о. на ВКС. Въззивната инстанция не е отрекла принципно приложението на разпоредбата на чл.78,ал.2 ГПК в хипотеза на уважен иск по чл.439 ГПК, при признание на иска от ответника, поради което отсъства и въведената от касатора допълнителна предпоставка по чл.280,ал.1,т.1,предл. последно ГПК: В определение № 534/06.12.2019г. по ч.гр.д. № 4484/2019г. на ВКС, ГК, Трето г.о. (на което жалбоподателят се позовава, твърдейки, че обжалвания акт е постановен в противоречие с него), изводът, че ответникът не следва да отговаря за разноски, е основан на фактите, че той като взискател не е предприел никакви действия за принудително събиране на вземането. В същото определение изрично е посочено, че отговорност за съдебните разноски в процес, предмет на който е несъществуването на погасено по давност вземане, би възникнала за кредитора - ответник, ако той предприеме действия за принудително събиране на погасеното по давност вземане, респ. оспори предявения основателен иск. В атакуваното определение становището на въззивния съд по отношение на отговорността на жалбоподателя за разноски, е основано освен на извънсъдебното поведение на кредитора и на безспорно установеното по делото обстоятелство, че срещу ищцата е висящо изпълнително производство за събиране на процесното вземане, по което ответникът е конституиран като взискател. Изводите на въззивния съд не са в противоречие с посочения акт на ВКС, както и с останалите цитирани в изложението определения, които са постановени при различна фактическа обстановка. В конкретния случай „ОТП Факторинг България”ЕАД има изпълнителен титул и по негова молба е конституиран като взискател в изпълнително производство срещу длъжника. Недоказана е и посочената от жалбоподателя допълнителна предпоставка по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Същата е бланкетно въведена без да е обосновано приложното й поле. Основанието по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК предпоставя аргументирано изложение защо е необходимо допускане на касационното обжалване в тази хипотеза. Самостоятелно основание за неуважаване искането за осъществяване на факултативния касационен контрол при предпоставката на чл.280,ал.1,т.3 ГПК е наличието на посочената непротиворечива съдебна практика. На пълномощника на ответната страна, осъществил безплатна адвокатска помощ, „ОТП Факторинг България”ЕАД следва да заплати на основание чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата сумата 200лв. за изготвянето на отговор на частната касационна жалба. По изложените съображения, Върховен касационен съд, състав на първо т.о. на ВКС