Определение № 321 от 02.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 671/2016 г.

Производството е по молбата на адвокат Ел.Е. като процесуален представител на Й. С. П. от [населено място] за изменение на постановеното от ВКС по настоящото дело решение № 24/17.V.2017г. в частта за разноските чрез намаляването им поради прекомерност и съобразно чл.78 ал.8 ГПК. Ответникът по молбата „П.” ЕАД София в отговора си по реда на чл.248 ал.2 ГПК е заел становище за нейната недопустимост, евентуално неоснователност. Изложени са съображения за противоконституционност на разпоредбата на чл.78 ал.8 изр.2 ГПК и се иска сезиране на Конституционния съд за произнасяне. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че молбата е подадена в предвидения в чл.248 ал.1 ГПК преклузивен срок и от оправомощено лице – адвокат Е., упълномощена да представлява Й. П. в производството за отмяна, част от което е и производството по чл.248 ГПК. Разгледана по същество, молбата е частично основателна. С постановеното по настоящото дело решение № 24/17.V.2017г. ВКС на РБ ІV ГО е оставил без уважение молбата на Й. С.П. за отмяна на решението на С..окръжен съд от 17.ІІ.2011г. по гр.д. № 662/2010г., с което е оставено в сила решението на Ихтиманския РС от 29.ІV.2010г. по гр.д. № 401/2007г., с което е отхвърлен предявеният от П. срещу дружеството ревандикационен иск. В тежест на молителката ВКС е присъдил на [фирма] 800лв. възнаграждение за процесуалното представителство на юрк.Т. в отменителното производство, включително и за това по ч.гр.д. № 2295/2016г. на ВКС ІІІ ГО, с определението от 20.VІ.2016г. по което по жалбата на П. е отменено определението по настоящото дело от 15.ІІІ.2016г., с което е оставена без разглеждане молбата за отмяна, и делото е върнато на състава за произнасяне по нея. С оглед разпоредбата на чл.78 ал.8 ГПК в редакцията й след изменението /ДВ бр. 8/2017г./, в сила от 28.І.2017г., както и предвид вида и количеството на извършената дейност, дължимото на [фирма] възнаграждение за осъществената му от юрисконсулт защита по настоящото и по ч.гр.д. № 2295/2016г. на ВКС ІІІ ГО е в общ размер 420лв. съобразно разпоредбите на чл.25 ал.1 и чл.25а ал.3 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Неприложима в случая е разпоредбата на чл.23 т.4 от Наредбата, в какъвто смисъл е твърдението на молителката, тъй като делото не е по неоценяем иск. Неоснователно е и възражението на П., че тъй като е уважена частната й жалба по ч.гр.д. № 2295/2016г. на ВКС, за процесуалното представителство на ответника по него не се дължат разноски. Това е така, тъй като разноските се разпределят съобразно предвидените в чл.78 ГПК правила с оглед крайния изход на делото. При това положение решението в частта за разноските следва да бъде изменено, като размерът им се намали до 420лв. Неоснователно е възражението на ответника, че тъй като Наредбата за заплащането на правната помощ не урежда възнаграждение за производства за отмяна по аналогия следва да се приложи Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Действително в Наредбата не е посочен изрично размерът на възнаграждението за защита в отменителни производства, но той се включва в общите разпоредби на чл.25 ал.1 и чл.25а ал.3 ГПК, уреждащи възнаграждението по дела с определен материален интерес, каквото е настоящото, и за изготвяне на възражения. Не е налице и предвидената в чл.150 ал.2 КРБ предпоставка за спиране на производството и сезиране на Конституционния съд. С оглед обстоятелството, че възнаграждението по чл.78 ал.8 ГПК се присъжда в полза на юридически лица или на еднолични търговци, а не в полза на защищаващият ги юрисконсулт, който получава възнаграждение от работодателя си за положения труд, не се установява несъответствие между тази разпоредба и КРБ, обосновано с твърдения за противоречия с принципа за равенство на гражданите пред закона, предвиден в чл.6 КРБ, и с предвиденото в чл.48 ал.5 КРБ право на работниците/служителите на минимално трудово възнаграждение и на заплащане, съответстващо на извършваната работа. Неоснователно е и възражението на [фирма], че за процесуалното представителство по ч.гр.д. № 2295/2016г. на ВКС се прилага нормативната уредба към датата на приключване на производството по него – както вече бе посочено, разпределението на разноските се извършва съобразно крайния изход на делото и при съобразяване на действащите към момента на приключване на устните състезания норми, който в случая е 06.ІІ.2017г., т.е. след влизането в сила на изменението на чл.78 ал.8 ГПК. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,