Определение № 226 от 07.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4539/2016 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК Образувано е по частна жалба на М. В. М., чрез адвокат Т. В., срещу определение № 242/21.09.2016 г. по гр.д № 3404/2016г. на ВКС, III г.о., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на М. В. М. срещу решение 151/25.04.2016 г. по в.гр.д. № 149/2016 г. на Окръжен съд – Хасково поради недопустимост на касационното обжалване на основание по чл. 280, ал.2, предл.1 ГПК. С частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и е постановено в противоречие с процесуалния закон. Според частния жалбоподател искът по чл.19, ал. 3 ЗЗД е обуславящ правото на собственост върху процесния имот, попада в изключението по чл. 280, ал. 2, т.1 in fine ГПК, поради което цената на имота не е от значение за допустимостта на касационното обжалване. В срока по чл. 276, ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор от ответната страна. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение на гражданската колегия намира следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Обжалваното определение е валидно, процесуално допустимо и правилно. За да постанови обжалваното определение, съставът на ІІІ г.о. на ВКС е констатирал, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Предявеният иск по чл. 19, ал.3 ГП, по аргумент от чл. 69, ал., т. 4 ГПК, е с цена 1 555, 20 лева, която е под минимума по чл. 280, ал. 2 ГПК. Поддържаната от жалбоподателя теза, че искът по чл. 19, ал.3 ГПК попада в приложното поле на чл. 280, ал. 2, т.1in fine ГПК, не може да бъде споделена. Изключението се отнася до решенията по исковете за собственост и други вещни права върху недвижим имот, както и до обективно съединените в едно производство искове, обуславящи иск за правото на собственост или друго вещно право. Искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е конститутивен. Той има за предмет обявяването за окончателен на предварителен договор за продажба на недвижим имот. Ето защо критерият цена на иска по чл. 280, ал. 2 ГПК /5000 лева/ намира приложение при преценката за допустимост на касационното обжалване на въззивно решение по такъв иск. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.