Определение № 3254 от 23.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 617/2024 г.

Производството е по чл. 288 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ищеца Кооперативен съюз „Национален съюз на трудово-производителните кооперации“, гр.София (КС „НСТПК“, гр. София), срещу решение № 5424 от 25. 10. 2023 г. по в. гр. д. № 6237/2021 г. на Софийски градски съд, ГО, III-В състав, потвърждаващо решение от 15. 03. 2021 г. по гр. д. № 29081/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 36 състав, с което са отхвърлени предявените от КС „НСТПК“ против К. Й. Б. искове с правно основание чл. 108 ЗС – за приемане за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик, на основание придобивна давност, на кантора № *** с идентификатор *** по КККР на [населено място], находяща се на трети етаж в сградата на ЕС „Търговски дом“, северозападно изложение, с площ от 28, 42 кв.м., с адрес [населено място], [улица], вх. ***, ет. 3 и осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху преградена реална част от 13 кв.м. от описания обект и с правно основание чл. 59 ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 6879 лв. обезщетение за неоснователно ползване, в периода месец април 2013 г. – месец април 2018 г., на преградената реална част от 13 кв.м. от описания обект. Твърди се неправилност на решението поради постановяването му при съществени процесуални нарушения – необсъждане на всички ангажирани от ищеца писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, неуважаване на доказателствени искания, направени пред въззивния съд в хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК, несъобразяване с ТР № 11/2012 г. при преценка доказателствената стойност на представения от ищеца констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка. Поддържа се и необоснованост на изводите на въззивния съд, както и противоречие с материалния закон – чл. 68, 69 и 79 ЗС. Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 ГПК, отмяната му и уважаване на предявените искове по чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД. Подаден е отговор на касационната жалба от ответника К. Й. Б., с който се поддържа липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, правилност на същото и неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предявеният иск по чл. 108 ЗС е основан на придобивна давност. Твърди се в исковата молба, че процесната кантора е владяна от Общ съюз на трудовопроизводителни и земеделски кооперации (ОС на ТПЗК), чийто правоприемник е ищецът, в периода 1951 г. – 1971 г. През 1971 г. ОС на ТПЗК, преименуван на Централен съвет на ТПК (ЦС на ТПК), се влива в Централен кооперативен съюз (ЦКС), който придобива цялото имущество и продължава да осъществява владение върху кантората, отдавайки я под наем. През 1991 г., на основание пар. 1, ал. 1 ДР ЗК (отм.), собствеността върху процесната кантора е възстановена по силата на закона на ЦС на ТПК,чийто правоприемник е ищецът, който сключва наемни договори със заварените наематели, включително и с ответника – през 1997 г. През 2000 г. ищецът продал процесната кантора на адвокатите А. В. Л. и И. И. Б.. С влязло в сила съдебно решение е отхвърлен предявен от А. Л. и И. Б. против К. Б. иск по чл. 108 ЗС, за спорните 13 кв.м. от процесната кантора, основан на договор за покупко-продажба. През 2010 г. А. Л. и И. Б. продали кантората на Кооперация „ВПК Импулс-21“, гр. София, която през същата година, с договор за замяна, прехвърлила собствеността върху имота отново на ищеца КС „НС на ТПК“. Твърди се, че ответникът е бил държател, а не владелец на процесната кантора, поради което не би могъл да я придобие по давност. Размерът на претенцията за присъждане на обезщетение по чл. 59 ЗЗД е заявена за 60 месеца, по 160 лв. месечно, считано от април 2013 г. до април 2018 г. включително. С отговора на исковата молба ответникът К. Б. е направил възражение за недопустимост на производството по делото поради разрешаване на спора за собственост със сила на пресъдено нещо с влязло в сила решение, постановено по предявения от И. Л. и И. Б. против К. Й. Б. иск по чл. 108 ЗС, което разпростира силата на пресъдено нещо и по отношение на ищеца по настоящото дело. Твърди, че владее кантората от 1995 г., поради което е било невъзможно придобиването й по давност от ищеца. Оспорва твърдението на ищеца за осъществявано владение върху имота в продължение на 10 години преди предявяване на иска. Не прави възражение за изтекла в негова полза придобивна давност. По делото е установено, че през 1919 г. е учреден и вписан в Търговския дружествен регистър Съюз на занаятчийските производителни кооперации, като обявлението на Софийския окръжен съд е обнародвано в ДВ, бр. 97/1919 г. В мотивите към решение от 19. 05. 2004 г. по гр. д. № 45000509/2003 г. по описа на СРС, 45 състав е прието, че съгласно разпределителен протокол № 56/30. 01. 1936 г. на ОС на собствениците на ЕС „Търговски дом“, [населено място], [улица] стая № ***със западно изложение към вътрешния двор и площ от 28, 43 кв.м. е разпределена на Българска търговска банка, а останалите стаи № № ***, ***, ***, ***, ***, ***са разпределени на Съюза на занаятчийските и професионални сдружения в България. Прието е, че сградата „Търговски дом“ е построена при действието на Наредбата-закон за етажната собственост /отм./, според разпоредбата на чл. 5 от който правото на собственост върху отделните обекти в сградите се придобива след делба, извършена с нотариална заверка на подписите. През 1949 г. е приет Закон за учредяване на Фонд за подкрепа и грижи за българските занаятчии – ОЗИПС (обн. ДВ, бр. 7/28. 02. 1949 г.), със статут на юридическо лице. По силата на чл. 5 от закона, всички имоти на занаятчийските и полузанаятчийски професионални сдружения и тези на отделните и със същите цели фондове и фондации при поделенията на Общия занаятчийски и професионален съюз преминават в собственост на фонда от влизане на закона в сила. През 1950 г., с Указ на Президиума на НС, обнародван ДВ, бр. 269/1950 г., се одобрява решението на разширения пленум на ЦКС за отделяне на трудово-производителните и занаятчийски кооперации от ЦКС и обособяването им в Общ съюз на трудово-производителните и занаятчийски кооперации (ОС на ТПЗК), преименуван на Централен съюз на ТПК през 1953 г. В чл. 5 от указа е посочено, че ТПЗК престават да членуват в РКС и в ЦКС, а имуществата и фондовете им се прехвърлят на ОС на ТПЗК, като протоколът за предаване на имуществото замества нотариален акт. По силата на Разпореждане на Министерски съвет № 241/21. 05. 1951 г. и Указ за отмяна на Закона за прехвърляне фонд „ОЗИПС“ към Общия съюз на трудово-производителните занаятчийски кооперации на Президиума на НС(обн. ДВ, бр. 43/29. 05. 1951 г.), фондът за подкрепа и грижи за българските занаятчии – ОЗИПС, с всички права и задължения, с цялото си имущество, се прехвърля към ОС на ТПЗК. През 1971 г. ОС на ТПЗК се прекратява и влива в ЦКС, което поема цялото имущество на ОС на ТПЗК. Представено е удостоверение № 11/24. 02. 1971 г. на домоуправителя на ЕС „Търговски дом“ [улица], в партидната книга на Домсъвета кантори № № ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***и ***са записани като собственост на ЦС на ТПК, както и че ЦС на ТПК участва в общите разходи на етажната собственост с полагаемата му се част. Съгласно удостоверение изх. № 26-00-25/211 от 98. 12. 2019 г., издадено от председателя на ЦКС, при сливането на ЦКС и ЦС на ТПК имуществото на ЦС на ТПК е преминало в собственост на ЦКС, включително 8 бр. кантори, собственост на ЦС на ТПК, находящи се в Търговски дом, [населено място], [улица], вх. ***, ет. 3, под № ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***и ***. При отделянето на ЦС на ТПК от ЦКС през 1988 г. канторите са върнати от ЦКС на ЦС на ТПК, но ползването на канторите от ЦКС е продължило по силата на сключените договори за наем до формалното подписване на протокола от 26. 12. 1995 г. Наемател на кантора № ***е бил адв. К. Б.. Посочено е, че поради изгубване или унищожаване на документите, издадени преди повече от 40 години не може да бъде представен изискания от съда протокол за предаване на имуществото на ЦС на ТПК на ЦКС през 1971 г. Представено е удостоверение № 11/24. 02. 1971 г. на домоуправителя на ЕС „Търговски дом“ [улица], в партидната книга на Домсъвета кантори № № ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***и ***са записани като собственост на ЦС на ТПК, както и че ЦС на ТПК участва в общите разходи на етажната собственост с полагаемата му се част. През 1971 г. е издадено и удостоверение № 2875/7. 04. 1971 г. от Благоевски РНС относно пазарната цена на процесните кантори в Търговски дом № № ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, за снабдяване с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка. На 26. 12. 1995 г. е подписан протокол между представители на ЦКС и ЦС на ТПЗК, с който ЦКС предоставя на ЦС на ТПКС собствеността върху кантори № № ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***и ***, находящи се в Търговски дом – София, вход от [улица]. Представени са е удостоверения изх. №№ 9/15. 07. 1996 г. и от 20. 07. 1999 г., издадени от председателя на ЕС „Търговски дом“, в които е посочено, че до 1971 г. ЦС на ТПК е вписан като собственик на 8 бр. кантори с номера ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***и ***. От 1971 г. до 1995 г. същите се водят на ЦКС. От 1996 г., въз основа на протокол от 26. 12. 1995 г., са записани като собственост на ЦС на ТПК. ЦС на ТПК, както и ЦКС, като собственици на канторите, са участвали в общите разходи на етажната собственост с полагаемата им се част. На 02. 01. 1997 г. е сключен договор за наем между ЦС на ТПК и К. Б. относно 13 кв.м. от кантора № ***, за срок от една година считано от 1. 01. 1997 г. Със същия договор наемателят се е задължил да заплати на наемодателя и сумата 19890 лв. наем за ползване на обекта през изтеклата 1996 г., в срок до 31. 01. 1997 г. На 10. 03. 1998 г. е сключено споразумение към договора от 2. 01. 1997 г. между ЦС на ТПК и ответника К. Б., с което страните са постигнали съгласие, че остатъкът за доплащане на наема за 1997 г. е в размер на 48, 62 лв. С писмо вх. № 113/30. 03. …/година не се чете/ от К. Б. до ЦС на ТПК ответникът е заявил, че не би могъл да изпълни паричното задължение по споразумението от 10. 03. 1998 г. поради непредставяне от наемодателя на оригинални документи, доказващи собствеността на ЦС на ТПК върху кантората. Посочено е, че протоколът от 1995 г. няма стойност на документ за собственост. Заявено е, че ако до един месец наемодателят не представи документ за собственост, наемателят ще счита подписания между страните договор за наем за недействителен, а платените по договора 57180 лв. – като недължимо платени. Според показанията на свидетеля А. В., който от 1991 г. до 2003 г. е бил зам. председател на ЦКС, процесните кантори са били на ЦС на ТПК, след вливането на последното в ЦКС са придобити от ЦКС и след 1991 г. са върнати на ЦС на ТПК. Същите са били на един етаж, с общ надпис. До 1995 г. наемите от канторите са събирани от ЦКС, а след подписване на протокола между ЦКС и ЦС на ТПК през декември 1995 г. – от ЦС на ТПК. След 1995 г. ЦКС няма отношение към тези кантори. Според показанията на свидетеля на ищеца Б. С., роден 1950 г. (към провеждане на разпита е бил на 69 г.), процесните кантори са ползвани от ЦС на ТПК като канцеларии. Още от ученик свидетелят редовно посещавал канторите, тъй като баща му бил счетоводител в съюза на ТПК. Знае, че същите помещения са върнати на ЦС на ТПК от ЦКС. Влизал е в помещенията. Счетоводството се помещавало в най-голямата стая, която е преградена и която, според свидетеля, е предмет на спора. Още стои общият надпис за всички помещения. От показанията на свидетелката на ответника М. А. се установява, че същата познава ответника от 1994 г. – 1995 г., тъй като работела в сградата на Търговския дом. Питала е ответника дали плаща нещо за кантората. Не е виждала ответникът да плаща нещо за ползването. От показанията на свидетелката К. Т. се установява, че същата познава ответника от около 1995 г. – 1996 г. През 2-3 месеца посещава кантората. Не е виждала други хора да претендират наем, не е чула и разбрала да е плащал наем, не й е известно някой да е имал претенции към имота и е останала с впечатление, че ответникът е едноличен собственик на кантората. Ответникът никога не й е казвал, че е плащал наем. С н.а. № 70/30. 08. 1999 г. НС на ТПК е признат за собственик по давност на процесната кантора № 329. С н.а. № 162/18. 12. 2002 г. НС на ТПК продава процесната кантора на А. В. Л. и на И. И. Б.. С решение от 19. 05. 2004 г. по гр. д. № 45000509/2003 г. на СРС, 45 с-в, влязло в сила на 13. 06. 2008 г., е отхвърлен предявен от А. В. Л. и И. И. Б. против К. Й. Б. иск с правно основание чл. 108 ЗС относно кантора № ***, основан на договор за покупко-продажба, сключен с н.а. №№ 162/18. 12. 2002 г. С н.а. № 88/21. 07. 2010 г. А. Л. и И. Б. продават кантората на Кооперация „ВПК Импулс 21“, гр. София, а с н.а. № 89/21. 07. 2010 г. Кооперация „ВПК Импулс 21“, гр. София, и КС „НС на ТПК“ сключват договор за замяна, с който на ищеца се прехвърля собствеността върху процесната кантора. Средната пазарна цена за ползване на обособените 13 кв. м. от кантора № ***в периода април 2013 – април 2018 г. възлиза на 6861 лв., според заключението на съдебнотехническата експертиза на вещото лице А. Х.. При тези данни въззивният съд е приел, че искът с правно основание чл. 108 ЗС е неоснователен, тъй като не е доказано упражнявано от ищеца на непрекъснато, явно, спокойно, постоянно и несъмнително владение в срока по чл. 79, ал. 1 или ал. 2 ЗС и придобиването му по давност. Не е доказано владение от 1971 г. до 1991 г., тъй като няма данни обектът да е бил собственост на фонда за подкрепа и грижи за българските занаятчии „ОЗИПС“ и да е придобит по правоприемство от ОС на ТПЗК. Дори да се приеме, че ищецът е осъществявал владение върху имота от 1991 г. до 1998 г., чрез наемателя К. Б., то през 1998 г., с изпращането на писмо вх. № 113/30. 03. …/година не се чете/ от К. Б. до ЦС на ТПК, това владение е прекъснато и е установено владение върху обекта от К. Б. – писмото обективира заявена промяна в намерение на ответника да престане да държи имота за наемодателя. След 1998 г. и до предявяване на иска имотът е владян от ответника. Изводът на нотариус И. Д., обективиран в н.а. № 70/1999 г., издаден по обстоятелствена проверка, за придобито от ищеца право на собственост по давност, е оборен от събраните по делото доказателства. Затова не би могло да се приеме, че към предявяване на иска ищецът е бил придобил собствеността върху процесния имот по давност. Неоснователността на иска по чл. 108 ЗС предпоставя отхвърляне и на иска по чл. 59 ЗЗД. Налице е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по процесуалноправния въпрос относно задължението на въззивния съд, при постановяване на решението, да обсъди всички представени от страните писмени доказателства, установяващи пряко или косвено релевантни за спора факта, както и да прецени и анализира всички относимите към спора факти, установени по делото, както и по следните материалноправни въпроси, конкретизирани от настоящата инстанция в съответствие с указанията по прилагането на чл. 280 ГПК, дадени с ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, точка 1, а именно: а/. дали фактическата власт върху имот, установена на основание договор за наем, е държане по смисъла на чл. 68, ал. 2 ЗС или владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС; б/ дали прекратяването на договора за наем от наемателя има за последица прекъсване на придобивния давностен срок за наемодателя. Първият въпрос е решен в противоречие с ТР № 1/2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а другите два въпроса – в противоречие с разясненията, дадени в мотивите към точка 1 на ТР № 1/06. 08. 2012 г. по т. д. № 2/2012 г. на ОСГТК на ВКС. По останалите въпроси не са налице основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,