Определение № 848 от 20.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 2273/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Соф Строй Инвестмънт„ ООД против решение № 289/10.06.2022 г. по т.д.№ 972/ 2021 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 21108/ 26.10.2021 г. по т.д. № 9 /2021 г. на Окръжен съд – Кърджали. С потвърденото решение касаторът е осъден да за плати на И. К. Х. сумата от 32 250 лева, ведно със законната лихва върху същата от предявяването на иска - подлежаща на връщане, като предоставена от ищеца на дружеството в качеството на допълнителна парична вноска и за определен срок, ведно със сумата от 6 990 лева – обезщетение за забава за връщането й, за периода 05.12.2018 г. – 26.01.2021 г.. Твърдят се допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения – непроизнасяне по всички доводи на страната и несъобразяване на всички събрани доказателства. Сочи се несъобразено от съда обстоятелството, че вносната бележка от 04.05.2018г., за сума от 20 000 лева, с която ищецът доказва предоставянето на втория транш от дължимата - в общ размер 32 250 лева - допълнителна парична вноска, не е посочено такова основание, а в информационната система на банката, обслужваща сметката на ответното дружество, по която е извършено плащането, фигурира правно основание „сделка„. Касаторът посочва, че индиция за неизпълнение от ищеца на решението на ОС на дружеството от 11.01.2018 г., за заплащането на допълнителни парични вноски от съдружниците, е обстоятелството, че е предявил претенцията си на няколко евентуални правни основания – и като връщане на заем, както и връщане на дадено без основание. Сочи се пренебрегнат, като относимо към спора доказателство, договор от 19.11.2018 г. за прехвърляне дружествени дялове от ищеца, в чл. 1 ал. 2 на който е изрично декларирано, че И. Х. няма финансови претенции спрямо дружеството - ответник. Необсъдено, според страната, е и представеното извлечение от сметка на дружеството, видно от което, в периода 26.06.2018г. – 21.08.2018 г. ищецът е изтеглил сумата от 36 560 лева, с което по същество е удовлетворил настоящата си претенция. Противно на довода за необсъждане на това доказателство, страната излага несъгласие със съображенията на съда за неговата неотносимост, предвид датата на извършени плащания, съобразно уговорения падеж за връщане на предоставената финансова помощ / предхождайки го / и липсата на посочено основание за изтеглянето на сумите. Необсъдено, според касатора, е и възражението му за неизискуемост на задължението за връщане на паричната вноска, тъй като за същото няма уговорен падеж: във втората договорена хипотеза, при която възниква задължение за връщане на паричната вноска – напускане на съдружника – моментът можело да бъде различен: датата на предизвестието му за напускане, датата на решението на ОС, с което се дава съгласие за това, датата на договор за прехвърляне на дружествени дялове, датата на вписване на това обстоятелство.Следователно, непосочването на конкретен момент на настъпване на това основание изключва наличието на изискуемо вземане. За кредитора то е търсимо, а не носимо и става изискуемо след покана, респ. искът е преждевременно заведен и подлежи на отхвърляне. Ответната страна - И. Х. – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, с доводи, съобразени от настоящия състав при преценката за удовлетвореност на общия и допълнителния селективни критерии. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе в обхвата на касационните доводи за неправилност, настоящият състав съобрази следното: Ищецът И. Х. твърди, че въз основа взето от ОС на ответното дружество решение от 11.01.2018 г. за допълнителни парични вноски от съдружниците, на два пъти е внесъл общо сумата от 32 250 лева, съответно: на 02.05.2018 г. - 12 250 лева и на 04.05.2018 г. – 20 000 лева. Твърди че, съгласно взетото решение, паричната вноска, с характеристиката на временна финансова помощ за дружеството, подлежи на връщане при напускането на съдружника / в случай, че предхожда изтичането на 10-годишен срок от постъпването на сумата по банковата сметка на дружеството – самостоятелно основание за връщането й /, което ищецът е сторил с прехвърляне на дружествените си дялове и съответно е заличен като съдружник в Търговския регистър на 04.12.2018 г.. Предвид това претендира главницата от 32 250 лева и мораторна лихва за забава върху подлежащата на връщане сума от допълнителна парична вноска, считано от 05.12.2018 г.. Претенцията за главницата е заявена, освен на основание чл. 134 ал. 1 ТЗ, в евентуалност и с правно основание чл.240 ал. 1 ЗЗД, съответно чл. 55 ал. 1 пр. първо ЗЗД. За доказване на претенциите си ищецът представя решението на ОС на „ Соф Строй Инвестмънт „ ООД от 11.01.2018 г. / заявеното оспорване на което от ответника не е предмет на касационен довод /, за внасяне от всеки от съдружниците – И. Х. и С. Х. - на допълнителна парична вноска от 32 250 лева, до 15.05.2018 г., за подпомагане стопанската дейност на дружеството. Решението предвижда връщане на вноската при настъпването на по-ранния от двата момента: изтичането на 10-годишен срок от постъпването й по сметка на дружеството или датата на напускането на съдружник. С три последователни договора – от 15.01.2018 г., 11.07.2018 г. и 19.11.2018 г., ищецът се е разпоредил с дружествените си дялове в ответното дружество в полза на трето лице. В чл. 1 ал. 2 от последния договор „продавачът декларира, че няма и няма да има каквито и да било финансови претенции по отношение прекратеното му членствено правоотношение в дружеството„.Заплащането на вноската ищецът доказва с две вноски бележки – от 02.05.2018 г. и 04.05.2018 г., за суми съответно 12 250 лева и 20 000 лева. Като основание в първата е посочено „ захранване на сметка с допълнителна парична вноска „, а във втората - само „ захранване на сметка „. Заявените в преклузивните срокове по чл. 367 ал. 1 ГПК и чл. 373 ал.1 ГПК възражения на ответника срещу иска по чл. 134 ал.1 ТЗ, на което основание е уважен от съда, се свеждат до: 1/ ОС на „Соф Строй Инвестмънт„ ООД от 11.01.2018 г. не е провеждано, респ. не е вземано решение за допълнителни парични вноски; 2/ ако се приеме за проведено соченото от ищеца ОС и взето решението за допълнителни парични вноски, то същото е нищожно, на основание чл. 26 ал. 1 пр.първо ЗЗД, като противоречащо на закона, тъй като нужда от такова временно финансиране дружеството не е имало; 3/ в периода 26.06.2018 г. – 20.09.2018 г. ищецът е изтеглил от сметката на дружеството сума от 34 560 лева, с което е удовлетворил претенцията си. Не е противопоставено възражение, че суми в общ размер 32 250 лева не са плащани от ищеца изобщо. По предявените в евентуалност искове ответникът се защитава с възражение за липса на доказателства, за предоставяне на сумите с конкретното основание „заем„, респ. че липсва понастоящем неоснователно обогатяване за ответника, предвид получени от ищеца обратно суми, в общ размер 34 560 лева. За последното представя извлечение от банковата си сметка, в което фигурират тегления на суми от И. Х., в общ размер от 34 560 лева, с основание „сделка„, последното от които на 20.09.2018 г.. От заключението на назначената по молба на ищеца СИЕ се установява, че сумите от 12 250 лева и 20 000 лева са постъпили по сметка на ответното дружество в „Юробанк България„АД, а в счетоводството на ответника са заведени като „ вноски от съдружник „, по кредитна част на счетоводна сметка № 425. Първоинстанционният съд е уважил главния иск на основание чл.134 ал. 1 ЗЗД. Относно заплащането на дължимата парична вноска от ищеца е кредитирал както вносните бележки, така и заключението на СИЕ, досежно счетоводното отразяване на плащанията от самия ответник – като кредитиране на дружеството от съдружник. Във въззивната си жалба ответникът акцентира на необоснована от първоинстанционния съд нужда от допълнителни парични вноски, независимо от взетото, съобразено като влязло в сила, поради неатакуване по реда на чл. 74 ТЗ и неоспорено досежно автентичност, решение на ОС от 11.01.2018 г.. Произнасянето на съда по това му възражение не е предмет на касационен довод. За пръв път с въззивната си жалба ответникът се позовава на посоченото във вносната бележка за 20 000 лева основание „захранване „, а не „ допълнителна парична вноска, както и на вписаното в протокола от ОС на съдружниците от 19.11.2018 г. изявление на ищеца, че няма финансови претенции към дружеството, като въвежда и възражение за преждевременно завеждане на главния иск, поради неизискуемост на задължението за връщане на допълнителната парична вноска, предвид неотправена до него покана от ищеца. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, като досежно заплащането на вноската от ищеца е кредитирал вносните бележки и представената от самия ответник разпечатка от движение по банковата му сметка, на първата страница от която / стр.143 по номерацията на първоинстанционното дело / са удостоверени извършените от ищеца две плащания, но също и извършените от другия съдружник плащания, в същия размер и на същите основания – „ захранване на сметка с допълнителна парична вноска „, за сумите от по 12 250 лева и „ захранване „, за сумите от по 20 000 лева. Съдът е коментирал протокол от ОС на „Соф Строй Инвестмънт„ ООД от 19.11.2018 г., в който е вписано изявление на И. Х., че „няма финансови претенции по отношение прекратеното му членство„, като съдът е приел, че се касае за удовлетворени права по чл. 125 ал. 3 ТЗ, а не по чл. 134 ал. 1 ТЗ. Относно изтеглени от ищеца суми в общ размер от 34560 лева, съдът е счел възражението за неоснователно, поради недоказаност, че сумите са изплатени именно в погасяване на задължението за връщане на направената парична вноска.Още повече, че към момента на тегленията връщането не е било изискуемо. В изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК касаторът формулира следните въпроси: 1/ Следва ли при произнасяне на решението съдът да извърши преценка на всички доказателства и да посочи кои от тях приема и цени и защо ? – допълнителният селективен критерий се обосновава в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, с цитирана практика на касационна инстанция; 2/ От кой момент дружеството дължи връщане на сума, за която се твърди, че е предоставена временна парична вноска, ако не е посочена конкретна дата на падеж ? и 3/ В случай, че решението на ОС за внасяне на временна парична вноска няма конкретна дата на падеж на връщането, следва ли съдружникът да покани дружеството, за да бъде вземането му изискуемо ? – и двата въпроса са обосновавани в идентичната хипотеза на чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК, с цитирана общо практика на ВКС. Видно от изложението по - горе, касаторът счита, че съдът не се е произнесъл по липсата на вписано конкретно основание „плащане на допълнителна парична вноска „ във вносната бележка за сумата от 20 000 лева, по записаното в чл. 1 ал. 2 от договора за прехвърляне на дружествени дялове от ищеца на трето лице от 19.11.2018 г., че „ продавачът няма финансови претенции във връзка с прекратеното му членствено правоотношение, както и по разпечатката за движението по сметка на дружеството в „Юробанк България„ АД, от която е видно изтегляне на суми от ищеца, в размер на 34 560 лева. Въпросът не кореспондира с действителното произнасяне на съда, който не е приел за установено плащането на допълнителната парична вноска, в частност на сумата от 20 000 лева, единствено въз основа на вносната бележка, с посочено основание „ захранване „, а на идентичното – вкл. в удостоверяване на основанието - заплащане на допълнителната парична вноска и от другия съдружник. При това, както се посочи по-горе, ответникът не е оспорвал по начало получаването от ищеца на суми в размер от общо 32 250 лева, но друго правно основание за тяхното заплащане, освен като дължима допълнителна парична вноска, не е противопоставил и доказал. Съдържанието на договора за прехвърляне на дружествени дялове от 19.11.2018 г. – чл. 1 ал. 2 - ответникът не е противопоставил като относимо по спора доказателство, а и спрямо ответното дружество, което не е страна по същия, то не би било противопоставимо. Доколкото се е позовал, при това едва с въззивната си жалба, на Протокол от ОС на „Соф Строй Инвестмънт„ ООД от 19.11.2018 г., съдържащ идентично с това в договора от 19.11.2018 г. изявление на ищеца, въззивният съд е изложил съображения защо не го намира относимо към спора. Изложил е и мотиви, защо установените тегления от ищеца на суми от сметка на ответното дружество, в общ размер от 34 560 лева, не могат да се приемат като погасяване на възникналото задължение за връщане на платената допълнителна парична вноска. Впрочем изначално неясно е твърдението на ответника за основанието на тези плащания - възстановяване на допълнителната парична вноска или платено на ищеца без основание, с което ответникът прихваща задължението си от връщане на допълнителната парична вноска, в случай че се приеме за съществуващо и изискуемо. Доколкото последното изисква процесуално изявление за прихващане или посочено извънпроцесуално, материално възражение за прихващане, каквото няма заявено, съдът е разгледал плащанията на единственото друго възможно и относимо основание – погасяване на възникналото задължение за връщане на сумата от допълнителната парична вноска, което е счел за недоказано, както поради липсата на изрично посочено такова основание, така и поради неизискуемост на връщането към момента на доказаните тегления на суми, с формално посочено основание „сделка„. Следователно, въпросът не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като въззивният съд е съобразил и обсъдил посочените от касатора доказателства. Несъгласието му с изводите на съда предпоставя формулиране на въпроси, относими към правилността на преценката за доказателствената им стойност. Втори и трети въпроси са правно нелогични, тъй като обвързват настъпването на изискуемостта на едно вземане само с договарянето на конкретна дата / срок /, като падеж. При това, в константната практика на ВКС исковата молба, с която се претендира вземане, за плащането на което няма определен падеж, се приема като покана за плащането, с която изискуемостта на същото настъпва. В този случай, липсата на предходно настъпила изискуемост на главното вземане има значение единствено по отношение евентуална претенция за лихва за забава в издължаването му. В случая такава претенция е предявена, но цената на иска по същата / 6 990 лева / не предпоставя допустимо касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 3 т. 1 пр. второ ГПК. Поради това, въпросите не удовлетворяват изискването за правни, отговор на които би бил от значение за изхода на спора относно главницата, произнасянето на въззивния съд по която единствено подлежи на касационно обжалване. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение