Определение № 5160 от 13.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 902/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. П. П., ЕГН [ЕГН], и А. В. П., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника им по делото адв. Д. И., против Решение №166 от 23.11.2023г. по в. гр. д. №222/2023г. по описа на Апелативен съд- Б., с което след отмяна на Решение № 83 от 12.04.2023г. по гр.д.№46/2022г. по описа на Окръжен съд- Сливен е бил обявен за окончателен на основание чл.19, ал.3 от Закона за задълженията и договорите сключения на 04.08.2020г. предварителен договор между Е. Ф. Ч., ЕГН [ЕГН], в качеството на купувач, и продавачите К. П. П., ЕГН [ЕГН] и В. И. П., ЕГН [ЕГН], б.ж.на [населено място], починал на 22.09.2020г., заместен от своя наследник по закон А. В. П., ЕГН [ЕГН], по силата на който К. П. П., ЕГН [ЕГН], и А. В. П., ЕГН [ЕГН], продават на Е. Ф. Ч., ЕГН [ЕГН], ѕ ( три четвърти) идеални части от недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67338.564.40.3.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], находящ се на етаж първи в сграда с идентификатор 67338.564.40.3, разположена в поземлен имот с идентификатор 67338.564.40, с административен адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] с предназначение на самостоятелния обект- жилище, апартамент, състоящ се от две стаи, дневна, столова с готварна и сервизни помещения, брой нива на обекта- едно, със застроена площ на целия обект 86 кв.м. (осемдесет и шест квадратни метра), при съседни самостоятелни обекти в сградата - на същия етаж: обект с идентификатор 67338.564.40.3.2, под обекта няма, над обекта- обект с идентификатор 67338.564.40.3.3, ведно с прилежащо избено помещение № 24 (двадесет и четири) с полезна площ 13,75 кв.м. (тринадесет цяло и седемдесет и пет стотни квадратни метра), при граници: изток- коридор, запад- външен зид, север- Н. А. К., юг- Н. и П. А., ведно с 3,59 % (три цяло петдесет и девет стотни процента) идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, при условие, че в двуседмичен срок от влизането на решението в сила ищецът Е. Ф. Ч., ЕГН [ЕГН], в качеството на купувач, заплати на ответниците остатъка от незаплатената продажна цена в размер на 30 000 лева, както следва: на продавача К. П. П., ЕГН [ЕГН]- сумата от 20 000 лв. (двадесет хиляди лева) и на продавача А. В. П., ЕГН [ЕГН]- 10 000 лв (десет хиляди лева). В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се иска отмяната му и отхвърляне на предявения иск или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Към жалбата е представено изложение по чл.284, ал.1, т.3 от ГПК, в което касаторите се позовават на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна по нея Е. Ф. Ч., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника й по делото адв. С. К., с който се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 04.08.2020г. в [населено място], между ищцата Е. Ф. Ч., в качеството й на купувач, и В. И. П., в лично качество и като пълномощник на К. П. П., в качеството им на продавачи, е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ жилище, апартамент в [населено място],[жк], [жилищен адрес]. Съгласно чл.2 от предварителния договор продажната цена на имота е в размер на 80 000 лв., като в чл.2, т.1 от договора е посочено, че капаро в размер на 40 000 лв. е платено от купувача на продавачите в деня на подписване на предварителния договор, а в чл.2, т.2 е уговорено, че останалата част от продажната цена в размер на 40 000 лв. ще бъде платена на вноски в срок до 08.08.2022г. Клаузата на чл.6 от договора предвижда, че в случай, че купувачът откаже подписването на окончателен договор или не изплати цялата продажна цена в срок, той губи даденото капаро и направените вноски, а в случай на неплащане на една вноска, то купувачът губи даденото капаро и направените до момента вноски и договорът се счита прекратен. Страните са се договорили да подпишат окончателен договор за продажба на недвижимия имот „в момента на изплащане на цялата сума като се явят пред нотариус в срок до 08.08.2022г.“. След сключването на предварителния договор бъдещият продавач В. И. П. починал на 22.09.2020г., като е оставил за свои законни наследници съпругата си Д. Д. П. и сина си А. В. П.- ответник по делото, които са наследили притежаваната от него Ѕ идеална част от собствеността на процесния апартамент при равни квоти- по ј идеална част. На 06.04.2021г. Д. Д. П. се е разпоредила в полза на ищцата с притежаваната от нея по наследство от съпруга й ј ид.част, като с нот.акт № 40, том II, рег.№ 2992, дело № 222/2021 г. е дарила на ищцата с 1/16 ид.част от имота, а с нот.акт № 41, том II, рег.№ 2993, дело № 223/2021 г. е продала на ищцата срещу сумата от 10 000 лв. останалите 3/16 ид.части от имота. При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че собственици на процесния апартамент са: ответницата К. П. П. с 1/2 ид.ч. от правото на собственост, ответникът А. В. П. с 1/4 ид.ч. и ищцата Е. Ф. Ч.- с 1/4 ид. от част от правото на собственост. Съдът е приел за установено, че независимо от липсата на доказателства за плащане по банков път съгласно изискването на чл.3, ал.1, т.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой на уговореното в чл.2.1 от договора капаро в размер на 40000 лв., то съобразно изрично направеното в договора изявление на купувачите при сключването му ищцата е заплатила посочената сума. Като безспорно по делото е прието обстоятелството, че към датата на предявяване на иска ищцата не е заплатила останалата част от продажната цена на имота в размер на 40000 лв. Съдът е счел за неоснователно възражението на ответниците, че съгласно чл.6 от предварителния договор същият е бил прекратен поради неплащане от нея на уговорените в чл.2.2 от договора ежемесечни вноски от остатъка на дължимата продажна цена. За да направи този извод, от една страна съдът е изложил съображения, че клаузата на чл.6 от договора урежда предпоставките и последиците на разваляне на договора по вина на купувача, но доколкото ответниците- продавачи не са отправили писмено изявление за развалянето му съгласно изискването на чл.87, ал.1, изр.2 от ЗЗД, то договорът не е прекратен. Посочил е, че подаденият от ответниците отговор на исковата молба, с който е направено възражение, че договорът е прекратен съгласно клаузата на чл.6 от него, не може да се приеме за изявление за развалянето му, тъй като адресат на отговора е съдът, а не ищецът, и същият обективира правни доводи на ответниците, а не нарочно изявление за разваляне на договора. На следващо място съдът е посочил, че даже и да се приеме, че отговорът съдържа изявление за разваляне на предварителния договор, то същото не може да породи целените правни последици, тъй като не са налице условията на чл.87, ал.1 от ЗЗД. В тази връзка съдът е изложил съображения, че неплащането на уговорените в чл.2.2 от договора ежемесечни вноски за погасяване на остатъка от продажната цена на имота не може да се вмени във вина на ищцата, тъй като на 22.09.2020г. преди падежа на първата вноски /30.09.2020г./ е починал продавачът В. И. П.. Въз основа на събраните по делото свидетелски показания и писмените доказателства съдът е приел за установено, че след смъртта на В. П. ищцата е водила разговори с наследниците му и с ответницата К. П., включително им е изпратила нотариални покани, в които им е предлагала да им заплати остатъка от уговорената продажна цена и да сключат окончателен договор, но съгласие за това е дала само Д. П., която е прехвърлила на ищцата притежаваната от нея идеална част от апартамента. Посочил е, че отказът на ответниците К. П. и А. П. да приемат предложеното им изпълнение и да окажат съдействие на ищцата за изпълнение на задълженията й представлява забава на кредитора по смисъла на чл.95 от ЗЗД, която съгласно чл.96, ал.1 от ЗЗД освобождава ищцата от последиците на собствената й забава. Предвид горното съдът е приел, че ответниците не могат да се приемат за изправна страна по договора и не разполагат с правото да го прекратяват. Приел е, че са налице всички изискуеми предпоставки за обявяване на предварителния договор за окончателен- договорът е валиден и обвързва страните по него; съдържа уговорки за всички съществени условия на окончателния договор; не е развален или прекратен; към момента на вписване на исковата молба ответниците- продавачи са собственици на правото, което ще бъде прехвърлено със съдебното решение (3/4 ид.части от правото на собственост върху имота); задължението за прехвърляне на собствеността е изискуемо- изтекъл е уговореният между страните срок за сключване на окончателния договор (08.08.2022г.). Посочил е, че обстоятелството, че ищцата не е заплатила напълно уговорената цена, не е пречка за уважаване на иска й, тъй като съгласно приетото в Тълкувателно решение № 4 от 9.05.2023 г. на ВКС по т.д.№ 4/2020 г., ОСГТК, съдът, сезиран с иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД на купувача, който не е изплатил напълно договорената цена, може да обяви за окончателен по реда и при условията на чл.362, ал.1 от ГПК предварителен договор за покупко-продажба, съдържащ уговорка, че окончателният договор ще се сключи след заплащане на цялата цена. Предвид горното съдът е обявил предварителния договор за окончателен при условието по чл.362, ал.1 от ГПК, а именно че в двуседмичен срок от влизането на решението в сила ищецът Е. Ф. Ч. заплати на ответниците остатъка от незаплатената продажна цена в размер на 30 000 лв. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторите, позовавайки се на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, поддържат, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС /Тълкувателно решение № 4 от 09.05.2023г. по т.д. № 4/2020г. на ОСГТК на ВКС, Решение № 51117 от 26.07.2023г. по т.д.№ 876/2021г. на ВКС. II т.о., Решение № 64 от 10.09.2012г. по т.д.№193/2011г. на ВКС, II т.о., Решение №347/11.10.2011г. на ВКС по гр.д.№ 290/2010г., IV г.о.; Решение № 502/26.07.2010г. на ВКС по гр.д.№ 222/2009г., IV г.о.; Решение № 430/20.01.2015г. на ВКС по гр.д.№ 1673/2014г., IV г.о., Решение № 64/03.06.2011г. на ВКС по т.д.№ 558/2010г., I т.о./ по следните въпроси: 1.При наличие на уговорка в предварителен договор, според която ако купувачът не изплати цялата продажна цена в срока на договора, договорът се счита прекратен, следва ли тази уговорка да се счита прекратителна договорна клауза? 2.Какво е значението на срока, уговорен за плащането на продажната цена от страна на купувача- може ли той на самостоятелно основание да придаде на договорната клауза характер и значение на прекратителна такава? 3.В кои случаи такава прекратителна клауза, постигната по волята на страните по предварителния договор, следва да се счита, че не е в състояние да обвърже страните по нея или да се тълкува в смисъл, че приложение следва да намери чл.87 от ЗЗД, уреждащ разваляне на предварителния договор? 4.Възможна ли е колизия между прекратителна уговорка в предварителния договор, свързана със срока за заплащане на продажната цена, от една страна, и законово уредените възможности и предпоставки за разваляне на договора в случаите по чл.87, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, от друга страна, и кога въпреки наличието на прекратителна клауза, с която страните са придали самостоятелно значение на срока на изпълнение, при тълкуване волята на страните следва да се приеме, че приложение следва да намери разпоредбата на чл.87 от ЗЗД, т.е., че се налага договорът да бъде развален от изправната страна, което пък от своя страна има за последица връщане на даденото по двустранния договор и осуетяване на възможността купувачът да загуби капарото и платеното по договора? 5.Независимо от уговорката за прекратяване действието на предварителния договор поради неплащане в срок на цялата продажна цена от страна на купувача, имаща за последица изгубване на даденото капаро и платената част от продажната цена, и неизпълнението на задълженията на купувача в срок, разполага ли купувачът с възможност да изпълни след този срок и/или с възможността да иска обявяване на предварителния договор за окончателен? 6.Достатъчно ли е изразяването на готовност от страна на купувача по предварителния договор да плати, но не е извършил плащане на цялата пазарна цена в посочения в договора срок, включително и като не остави парите в банка при настояване, че не получава кредиторово съдействие, да му придаде качество на изправна страна въпреки това си бездействие, включително и правото едностранно да променя условията на договора? Според настоящия състав на съда не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал.2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 1/2009 г., материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Първите пет от поставените от касаторите в изложението въпроси са свързани с правното значение на клаузата на чл.6 от предварителния договор, предвиждаща правните последици при неплащане от купувача на уговорените ежемесечни вноски за погасяване на остатъка от продажната цена на имота, и правните изводи на въззивния съд, че не е настъпило предвиденото в нея прекратяване на договора. С оглед изложените във въззивното решение мотиви същите имат обуславящо значение за изхода на делото, но не са били разрешени от въззивния съд в противоречие с посочената от касаторите съдебна практика, поради което и не могат да обосноват допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Съгласно приетото в мотивите на Тълкувателно решение № 4 от 09.05.2023г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 4/2020г. заплащането на уговорената цена от купувача, дори и когато в предварителния договор е предвидено то да се осъществи преди сключването на окончателния договор, не следва да се разглежда като абсолютна предпоставка за основателността на иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД и съответно липсата й да има за задължителна последица отхвърлянето на претенцията. В производството по този иск следва бъде разрешен спорът между страните относно наличието на предпоставките за сключване на окончателния договор, включително и спорните въпроси относно съдържанието на поетите с предварителния договор права и задължения. Във всички случаи съдът, разглеждащ дело с такъв предмет, трябва да прецени правното значение и последици на всички факти и обстоятелства, които са установени по делото, и които могат да се приемат за относими към постигнатите между страните уговорки за съществените условия на договора, както и за изпълнението на задълженията на всяка една от страните. В обхвата на тази преценка трябва да се включат и онези факти, съставляващи причина или явяващи се пречка купувачът да не престира дължимия резултат според уговореното (т. е. цялата продажна цена) преди сключването на окончателния договор, включително хипотезата той да е готов да изпълни, но да съществуват непреодолими за това пречки, включително и свързани с поведението на продавача, който не е оказал необходимото съдействие или не е приел предложеното му изпълнение. В случая обжалваното решение съответства на посочените разрешения в мотивите на тълкувателното решение. Произнасяйки се по спора между страните относно наличието на предпоставките за сключване на окончателния договор, съдът е приел, че не е настъпило предвиденото в чл.6 от предварителния договор прекратяване на действието на същия. За да стигне до този извод, въззивният съд е изложил две групи съображения. От една страна, съдът е извършил тълкуване на договорната клауза и е приел, че тя предвижда право на продавачите да развалят предварителния договор поради неплащане от купувача на предвидените вноски за погасяване на остатъка от продажната цена, което право не е било надлежно упражнено от тях. На следващо място съдът е приел, че по делото не е било установено виновно неизпълнение на задълженията на купувача за заплащане на посочените вноски, тъй като той не е получил необходимото съдействие от ищците за това, поради което и изобщо не са възникнали предвидените в чл.6 от предварителния договор основания за прекратяването му. Не е налице твърдяното от касаторите противоречие между обжалваното решение и цитираните в изложението решения на ВКС по чл.290 от ГПК. С Решение № 51117 от 26.07.2023г. на ВКС по т.д.№ 876/2021г., II т.о., съдът се е произнесъл по въпроси, свързани с правото на едностранен отказ от договора /отметнина/, уредено в чл.308 от ТЗ. Липсва твърдяното в изложението противоречие между приетото в мотивите му при произнасянето по касационната жалба, че прекратяването на договора на предвидено в него основание има за последица невъзможност същият да бъде развален, и обжалваното решение, тъй като в последното съдът не е приемал, че процесният предварителен договор е прекратен на основание клаузата на чл.6 от същия. С Решение № 64 от 10.09.2012г. на ВКС по т.д.№193/2011г., II т.о., съдът се е произнесъл по въпросите императивна ли е разпоредбата на чл.93, ал.2 от ЗЗД и нищожна ли е поради противоречие на закона договорна клауза, предвиждаща при неизпълнение връщане на дадения задатък над посочения в закона двоен размер, като им е дал отрицателен отговор. В решението е прието, че законът признава право на изправната страна да се откаже от договора и да задържи задатъка или да иска в двоен размер даденият от самата нея задатък, ако другата страна не изпълни задължението си. Прието е и че ако договорът съдържа клаузи, чрез които страните придават на авансово платената сума обезпечителна и обезщетителна функции чрез изрично уреждане на последиците в случай на неизпълнение, то авансово платената сума има характер на задатък. Обжалваното въззивно решение не противоречи на така направените изводи, тъй като въззивният съд не е отрекъл нито валидността на клаузата на чл.6 от предварителния договор, нито възможността авансово платените от купувача суми по него да имат характер на задатък. Съдът е изложил съображения, че за продавачите не е възникнало правото по чл.6 да прекратят договора и да задържат получените от купувача суми, тъй като не са изправна страна по правоотношението. В Решение №347/11.10.2011г. на ВКС по гр.д.№ 290/2010г., IV г.о.; Решение № 502/26.07.2010г. на ВКС по гр.д.№ 222/2009г., IV г.о.; Решение № 430/20.01.2015г. на ВКС по гр.д.№ 1673/2014г., IV г.о., е прието, че съгласно чл.20 от ЗЗД при тълкуване на договорите следва да се търси действителната обща воля на страните- върху какво страните са се споразумели и какъв правен резултат трябва да бъде постигнат. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността- какви са и как се съчетават отделните правомощия на страните с оглед постигането целта на договора, какво поведение на страната кои правомощия поражда за нея и как могат да се упражняват те. Съдът тълкува договора, изхождайки не от буквалния смисъл на текста, а от смисъла, следващ от общия разум на изявлението. В случая отсъства противоречие между обжалваното решение, в което съдът е тълкувал изявленията на страните в предварителния договор, и възприетите в цитираната съдебна практика разрешения. Както е посочено в решението, при тълкуване на клаузата на чл.6 от договора съдът е изхождал не от буквалния смисъл на текста й, а от смисъла, следващ от общия разум на изявлението и с оглед постигането на целта на договора. Правилността на изводите на въззивния съд не е предмет на проверка в производството по допускане на касационно обжалване, с изключение на хипотезата на очевидна неправилност на решението, която в случая не е налице. Решение № 64/03.06.2011г. на ВКС по т.д.№ 558/2010г., I т.о., е постановено по иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД за връщане на авансово платени суми от възложител на изпълнител по договор за изработка, който е бил прекратен поради изтичане на срока му, и в същото е прието, че ответникът по иска не може да прави възражение по чл.83, ал.1, изр.2 от ЗЗД за освобождаването му от отговорност поради вината на кредитора за неизпълнението на договора, тъй като посоченото възражение е от значение само при реализиране на договорната отговорност по чл.82 от ЗЗД. Прието е и че доколкото прекратяването на договора има действие само за в бъдеще, то същото не съставлява основание за връщане на полученото по чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД като получено на отпаднало основание. Решението е неотносимо към процесния казус, тъй като в обжалваното решение въззивният съд не се е произнасял по такива въпроси. Шестият въпрос от изложението е свързан с доводите на касаторите, че ищцата- купувач не е била изправна страна по предварителния договор, тъй като не е извършила плащане на уговорената цена в предвидения срок, включително и чрез депозиране на парите в банка. С оглед на решаващите мотиви на въззивния съд същият е от значение за изхода на спора, но не може да се приеме, че е бил разрешен в противоречие със съдебната практика. Действително съгласно трайно установената практика на ВКС по приложението на разпоредбите на чл. 95 и чл. 97 от ЗЗД / Решение № 1061 от 12.01.2001г. по гр. д. № 5173/2007 г., IV г. о.; Решение № 28 от 14.03.2009 г. по т. д. №497/2008г., І т. о. Решение № 197 от 18.02.2014 г. по т. д. № 666/2012 г. на ВКС, I т. о. и др./ длъжникът по изпълнението може да се освободи от отговорност, само когато забавата на кредитора е от такова естество, че без неговото съдействие длъжникът не би могъл да изпълни задължението си. При паричните задължения, които са носими, съдействието на кредитора не е от такова значение, тъй като и без него длъжникът може да се освободи от задължението си по реда на чл. 97, ал. 1, изр.2 от ЗЗД като вложи сумите за пазене в банка по местоизпълнението. Според настоящия състав на съда липсва противоречие между крайните изводи в обжалваното решение, че не ищцата, а ответниците са неизправна страна по правоотношението и така формираната съдебна практика. За да достигне до посочените изводи, въззивният съд е изложил съображения, че след смъртта на продавача В. И. П. ищцата е издирила наследниците му и другия продавач К. П. П. и им е отправила предложение да сключат окончателен договор, като им заплати останалата част от продажната цена на имота, което предложение е било прието само от Д. Д. П., а ответниците А. П. и К. П. са отказвали да сключат окончателен договор за продажба на притежаваните от тях идеални части от имота и не са изразявали желание да получават каквито и да са суми от ищцата в тази връзка. Макар и това да не е било посочено изрично в решението, за да приеме, че при описаната ситуация ищцата не е в забава на задължението си за плащане на продажната цена, въззивният съд е отчел обстоятелството, че съгласно сключения между страните договор остатъка от цената следва да се заплаща на вноски в договорен между страните размер в срок до 08.08.2022г., каквато договореност относно размера и падежите на вноските в случая не е била постигната по вина на ответниците. Предвид горното съдът е приел, че в случая е налице забава именно на касаторите- кредитори К. П. и А. П., тъй като без тяхното съдействие ищцата не е била в състояние да изпълни задължението си по уговорения в предварителния договор начин, включително по реда на чл.97, ал.1, изр.2 от ГПК. С оглед на посочените особености на казуса не може да се приеме наличието на противоречие между обжалваното решение и посочената по- горе съдебна практика в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Предвид горното обжалваното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване. С оглед изхода на спора касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответната страна по касационната жалба направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 2250 лв. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,