Определение № 65 от 19.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 216/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на В. М. П. срещу определение № 762 от 20.07.2020г. по ч. гр. дело № 466/2020г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 21.02.2020г. по ч. гр. дело № 33/2020г. на Районен съд - Кнежа, с което е прекратено на основание чл. 129, ал. 3 ГПК и чл. 130 ГПК производството по делото, образувано по молба с правно основание чл. 206 ГПК за предварително освидетелстване на лицето И. М. К. с оглед бъдещо исково производство по реда на Глава 28 ГПК за поставянето й под запрещение. Касаторката поддържа, че атакуваното определение е неправилно, тъй като въззивният съд не е съобразил, че според чл. 207 ГПК е предвидена възможност за предварително обезпечаване на доказателства за бъдещ граждански процес, следователно молбата й за предварително освидетелстване на сестра й с цел предявяване на иск за поставянето й под запрещение е допустима. Моли то да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на молбата с правно основание чл. 206 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към частната касационна жалба, релевира че въззивният съд необосновано тълкува и прилага нормата на чл. 206 ГПК, изключвайки възможността да се развие предварително производство по освидетелстване на лице с оглед друго производство по бъдещ иск. Счита, че Плевенски окръжен съд неправилно е приел, че е недопустимо производство по чл. 206 ГПК с оглед предявяване на бъдещ иск за поставяне под запрещение, като е намерил че производството по чл. 206 ГПК е допустимо единствено по висящ граждански процес. Поддържа също, че липсва съдебна практика – задължителна и незадължителна по точното прилагане на чл. 206 ГПК. Счита, че допускането на касационно обжалване на атакуваното определение кореспондира с определение № 4/04.01.2010г. по гр.д. № 835/2009г. на ВКС, ІІ г.о.; определение № 16/10.01.2011г. по гр.д. № 880/2010г. на ВКС, ІІ г.о. и определение № 9/ 29.01.2009г. по гр.д. № 48/2009г. на ВКС, І г.о.. Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу определение на въззивен съд, с което е оставена без уважение частна жалба срещу преграждащ съдебен акт на първоинстанционния съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, т.е. тя е допустима. Настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно определение. Първоинстанционният съд е сезиран с молба на касаторката В. М. П. с искане на основание чл. 206 ГПК да бъде образувано производство за освидетелстване на И. М. К. – сестра на молителката, с помощта на вещо лице – психиатър, което преди освидетелстването да се запознае с медицинската документация, находяща се в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД, [населено място]. В изпълнение на дадените от Районен съд – Кнежа указания молителката е уточнила с писмена молба – уточнение, че освидетелстването на сестра й е с оглед предявяване на бъдещ иск за поставянето й под пълно или ограничено запрещение. Въззивният съд е споделил решаващият извод на първоинстанционният съд за недопустимост на предварителното производство по чл. 206 ГПК, инициирано от касаторката. Посочил е, че от систематичното място на нормата на чл. 206 ГПК се налага извод, че тя намира приложение само при висящи искови производства, тъй като освидетелстването на лице в гражданския процес е способ за събиране на веществено доказателство, което след като бъде събрано подлежи на обсъждане при постановяването на решението. Поради това разпоредбата на чл. 206 ГПК не предвижда образуването на самостоятелно производство за освидетелстване на лице по този ред, което да послужи в друго производство по бъдещ иск, в случая за поставяне под запрещение на лицето, чието освидетелстване е поискано. Предпоставка за допускане на касационен контрол на преграждащо въззивно определение е извеждането на правен въпрос, обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд. Касаторката не е поставила правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Такъв не може да бъде изведен и от касационния съд съобразно правомощията му в горепосоченото тълкувателно решение. Ето защо не е осъществено общото основание за допускане на касационно обжалване. Изложени са съображения единствено досежно правилността на атакуваното определение, които е недопустимо да бъдат обсъждани в настоящата фаза на касационното производство. В нея касационният съд дължи произнасяне по поставен правен въпрос, обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, но не и по въпроса дали последните са законосъобразни. Единственият довод, който се съдържа в касационната жалба и изложението към нея, е за неправилност на извода на въззивния съд за недопустимост на предварително производство по освидетелстване на лице по реда на чл. 206 ГПК с оглед бъдещ иск за поставянето му под запрещение. Дори да беше осъществено общото основание за допускане на касационно обжалване, не е налице изискуемото от законодателя допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 или т. 1 ГПК. Доколкото се касае за молба за предварително освидетелстване на лице, чието поставяне под запрещение ще бъде предмет на бъдещ исков процес, относимата за тълкуване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК правна норма е чл. 207 ГПК. Тя регламентира производството по предварително обезпечаване на доказателства и постановява, че когато съществува опасност някое доказателство да се изгуби или неговото събиране да се затрудни, страната може да поиска събирането му предварително. Тъй като е ясна, безпротиворечива и недвусмислена по съдържание, каквато е и нормата на чл. 206 ГПК, нейното тълкуване не би било от значение за точното прилагане на закона. Що се отнася до приложението на нормата на чл. 207 ГПК по отношение на освидетелстване на лице чрез съдебна експертиза за нуждите на бъдещ процес за поставянето му под запрещение, няма съмнение че с оглед спецификата на последното исково производство, което е особено такова и е с участието на прокурор, изисква непосредствени и лични впечатления на разглеждащия го съд, това е недопустимо, както е приел и въззивния съд в атакуваното преграждащо определение. Следва да бъде посочено също, че цитираните и приложени от касаторката определения на ВКС по никакъв начин не касаят нито предмета на настоящото производство, нито повдигнатите от касоторката и разгледани от въззивния съд въпроси по правилността на въззивното определение, поради което като неотносими не биха могли да съставляват практика на ВКС, с която Плевенски окръжен съд не се е съобразил. На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,