Определение № 1184 от 09.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 2014/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на А. Н. Т. против решение № 1084 от 14.06.2023 г. по гр.д. № 1376/2021 г. на Софийски апелативен съд. Ответникът по касация – Застрахователна компания „Лев инс“ АД, [населено място] е на становище, че не са налице основанията за допускане на решението до касационно обжалване, а по същество, жалбата е обсъдена като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът Т., чрез пълномощника си и – адв. В. О., е поддържала основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставила е три въпроса, като третият не е релевантен, тъй като въззивният съд е изложил лаконични мотиви по отношение на съобразяване на първостепенния съд със застрахователните лимити и икономическата обстановка. Първите два въпроса, обаче са релевантни и от тях може да бъде обобщен въпросът - „ Как следва да се прилага принципът за справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД, и кои са критериите, които следва да се съобразят при определяне дължимото обезщетение за неимуществени вреди, в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя и длъжен ли е съдът да обсъди всички съществени критерии за прилагане на принципа на справедливост“. Този въпрос е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е свързан пряко с мотивите на състава, предвид липсата на обосноваване на размера на приетото за справедливо обезщетение, съобразно задължителната за него тълкувателна практика. Следователно, налице е общото основание за допускане на решението в разглежданата част до касационно обжалване. Основателни са и доводите за наличие на противоречие между даденото от въззивния съд разрешение по приложението на чл.52 ЗЗД и соченото от страната ППВС №4/68г., според което справедливото обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД предполага намиране от страна на съда на точния паричен еквивалент на болките страданията, емоционалните, физическите и психически сътресения нанесени на пострадалото лице.В случаят, САС не е съобразил релевантните, съгласно цитираната задължителна практика конкретни обективно съществуващи факти- високия интензитет на търпяните страдания, възрастта на ищцата, продължителността на процедурите и тяхната наложителност, а вместо това като решаващ мотив е посочила, че увредите не са довели до пълно ,временно обездвижване на ищцата, а освен това не била доказана пряката причинна връзка между ПТП и част от получените увреди, пренебрегвайки заключението на вещото лице. Следователно, при тези мотиви, съдът не е обосновал установените по делото факти, нито ги е свързал с определените от ППВС № 4 /68г.критерии, нито е обосновал приложимостта им към конкретния случай. Тези мотиви довели до определеното от въззивният съд обезщетение /същият е признал обезщетението на първостепенния съд, като съответно на „ обществения критерий за справедливост“/, водят до извод, че е вложено различно от съдържащото се в задължителната практика на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД разбиране за „справедливост”, като критерий, по който следва да бъде определен необходимия за възмездяване причинените на ищцата по спора – сега касатор – вреди, изразени в стойностния им адекват.Или, след като в случая е дадено различно спрямо даденото в т.11 на ППВС №4/68г. тълкуване на нормата, то е налице поддържаното от страната противоречие, от което следва, че решението в обжалваната част следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С оглед изложеното, налице са предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване. На основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК касаторът Т. е освободена от заплащането на държавна такса. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение