Определение № 287 от 28.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3007/2017 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. С определение №.890/15.03.17 по ч.г.д.№.49/17 на Софийски апелативен съд, ТО, 13с., определение от 19.09.16 по г.д.№.231/16 на Окръжен съд Монтана е отменено в частта, с която на [фирма] са присъдени 150лв. разноски на основание чл.78 ал.2 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба от [фирма], в която се твърди, че горепосоченото определение е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Ответната страна П. М. Г. не взема становище. Частната касационната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК, но е процесуално недопустима на основание чл.274 ал.4 ГПК във вр. с чл.280 ал.2 т.1 ГПК. Не подлежат на обжалване с частна касационна жалба определенията на въззивните съдилища по дела, въззивните решения по които не подлежат на касационно обжалване /чл.274 ал.4 ГПК, изм. ДВ бр.100/2010, в сила от 21.12.2010 г./. Такива, съобразно изричната разпоредба на чл.280 ал.2 т.1 ГПК, са и решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000лв. – за граждански дела. В случая съдебното производство е образувано по иск за заплащане на сумата 1842лв. - неплатени арендни вноски, ведно с лихва. При това положение въззивното решение е постановено по иск с цена под установения в чл.280 ал.2 т.1 ГПК минимум. Поради това и то не подлежи на касационно обжалване, респективно атакуваното въззивно определение относно разноските също е изключено от обхвата на касационния контрол и с оглед разпоредбата на чл.274 ал.4 ГПК не може да бъде обжалвано с частна касационна жалба. Същата е недопустима и следва да се остави без разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,